Корнелия Нинова: Представяме ви ясен и конкретен план за развитие на Северозапада

Дръж фронта, Корни...

Никога БСП не се е разцепвала. Нито, когато под знамената ѝ с особена сила вирееха лукановистите, концентрирани в ОСД, нито когато се пръкна Евролевицата, нито когато едни тръгнаха с „Път към Европа”, други гледаха към Кремъл, а трети към Пекин – най-различни идейни течения избуяваха, после затихваха, водачите им се превръщаха в креатури, свързани с различни кръгове и паралелни структури, чиято основа цел бе влиянието в партията, а от там и в държавата. Има едно знаково изказване на Николай Добрев от 1997 година след създаването на Евролевицата и появилите се внушения за „първото разцепване на БСП”. Та по този повод в средата на декември 1997-а Добрев казва: „БСП не може да се разцепи. БСП продължава да бъде една монолитна структура, от която се отцепват определени дейци – справедливо или несправедливо”. БСП няма да се разцепи, но е застрашена от свиване и отслабване. Заради скандалите, заради войнстващата непримиримост между „другарите”, заради вглеждането в пъпа си. Няма друга партия, в която вътрешните противоречия да избиват в такива зрелищни външни канонади, както е БСП. От 30 години насам. Сега огънят е запален под краката на Нинова. Причини много – заради реформата, която предприе, заради елиминирането на знакови лица от властовите ресурси в БСП и оттам намаляване на влиянието им в държавата. Вероятно има и още много други фактори, сигурно и лични. Но в БСП партийни структури не си хвърлят книжките, няма напускане на партията, няма обособяване на ново идейно крило, няма делене на реформатори и консерватори, на Ниновисти и Добревисти, например, или на нещо друго. Дори и „първата частна партия на Гергов“ не може да вирее извън БСП. Има борба срещу Нинова за властта на Нинова. На тесен кръг от хора с различни интереси – едни са „барони”, други – идеологически недоволни, трети – партийно нереализирани. Атаките срещу Нинова обаче добиват такива размери за българската политическа корида, че минават всякакви граници на допустимото политическо противоборство. Това я прави в някаква степен жертва в очите на мнозина, дори неизкушени от партийните интриги. Други пък си казват – Нинова трябва да е толкова силна, че за да я смажат, изправят държавата срещу нея. Така изглежда отстрани канонодата срещу лидера на опозицията в България. Сякаш всички са се обединили за свалянето на Нинова. Кому е нужно това? За властта е ясно. А за БСП? Омаскаряваш лидера си, хвърляш петно по цялата партия, превръщаш всичко в зрелище, което отблъсква. И то те унищожава. Партийният опонент те използва, а после те захвърля, защото никой не обича предателите. За БСП важи една максима – силите на сцепление се увеличават, когато има атака срещу партията. А атаката срещу Нинава в партията се приема като атака срещу самата БСП. Това външните ѝ врагове не го разбират, но вътрешните го знаят. И въпреки това не спират. Защо? Защото реформата, която Нинова започна, трябва да бъде довършена. Въпросът е дали ще ѝ се даде шанс да я завърши или не. Нинова пое партията с 39 депутати и я изправи до 80, нямаше нито един областен кмет, сега има петима, увеличи и представителството на евродепутатите. За президента – няма да говорим. Само за последните три месеца редица предложения на БСП бяха приети и от управляващите. Значи реформата почва да дава резултати. Затова съпротивата е толкова ожесточена. Всички сондажи в момента сочат, че председателският пост на Нинова не е застрашен, ако изборът бъде оставен в ръцете на редовите социалисти. Дали с 80:20 или с 60:40, Нинова запазва лидерството си. И това го признават дори и онези анализатори, които вещаят разцепление. Който и да стане лидер на БСП, партията няма да се разцепи, но може да се обезличи, ако лидерът е слаб, както това се случи с много леви формации в Европа. Видима е основната полоса, по която върви яростното противопоставяне – не в партията, където пробив няма, а на върха в БСП между дузина партийни първенци – отношението към ГЕРБ. Нинова изгради образа си на върл противник на каквото и да е договаряне с настоящата власт. И за това „си плаща”, както всички виждат. Тя е неудобна за бъдеща управленска конфигурация тип „голяма коалиция”. В ГЕРБ са наясно, че само с „БСП без Нинова” може да се скрепи някакъв синьо-червен съюз след изборите, ако ситуацията налага това. Точно в такава коалиция някои от БСП обаче виждат бъдещото си – политическо и икономическо. И са толкова нетърпеливи, че газят всичко. Вероятно и тази опция я има в политическия пъзел. Но тогава БСП трябва да приеме тезата на опонентите на Нинова, че „тези от ГЕРБ няма да сдадат властта” и „по-добре ние да направим всичко възможно да се добрем до тази власт в партньорство с тях“, както някои знакови лица от вътрешната опозиция говорят на тайни партийни сбирки. БСП трябва да е наясно какво бъдеще я очаква с Нинова и какво без Нинова. Колко депутати ще вкара с Нинова начело и колко с Кирил Добрев. С Красимир Янков, или с Жаблянов, например. Същите тези другари бяха нейни опоненти на предишния избор през 2016 година. Тогава Янков събра 77 гласа на конгреса, Гергов – 55, Добрев го нямаше, но днес и той си знае, че повече от 15% от гласовете в БСП не може да вземе. И нито един от тях не може да претендира за лидерство, както и да изглежда в собствените си очи. БСП е най-демократичната партия, но словесната слободия в нейните редици минава всякакви граници. Това разголване никъде другаде го няма. Всеки си говори публично, каквото си иска. И не държи сметка за последиците. БСП трябва да е наясно с тези скандали може ли да спечели изборите, дори при най-голямото недоволство от управлението на ГЕРБ или не. Летните месеци ще се изтърколят и от септември страната ще влезе в предизборна ситуация. Поведението на Борисов дава ясни знаци за това. При сегашното разположение на силите в БСП вътрешната опозиция губи рационален импулс, защото съзнава, че ще загуби всичко. И затова е толкова реваншистки настроена. Целта е една – да се свали Нинова на всяка цена и БСП да се качи на други релси. Влизането от скандал в скандал изтощава всяка партия. Затова в ГЕРБ и при най-големите скандали излизат пред камерите усмихнати. (Само с Цветанов не се получи така, което вещае напрегнато развитие на пиесата „ГЕРБ-2”). И е странно, че толкова обиграни партийци в БСП не проумяват колко зле изглежда цялото това представление отстрани. Или просто желанието за власт замъглява всичко. И се връщам на началото – БСП няма да се разцепи, но е застрашена от свиване и отслабване. И всичките играчи в БСП, които са подпалили партийната жарава, трябва да държат сметка за това. Освен ако не са решили да предадат Троя отвътре.

26.05.2020 01:41:23

мдам

Тия се сетиха за северозапада. Северозапада не желае да се развива и да работи. Северозапада желае да виси в кръчмите и да ръси мрачни вицове. Работа няма само за мързеливите, а северозапада е от мързелив, по-мързелив, това е положението. Северозапада ще се оправи, когато той го пожелае. А това, че БСП се чудят как да правят предизборна кампания така, че да загубят с колкото може по-малко, не ме касае.

25.05.2020 18:44:08

Славчо Терзиев

КОШМАРИТЕ НА ПРЕМИЕРА Премиерът сънува кошмари. Тревожи се, че столът му се клати, а той не владее обкръжението си. Не може просто да отстрани членове на олигархичното политбюро и да разчита, че те ще си мълчат. Страхът на Борисов е от осветяване. Когато дори главният прокурор признава, че 30-годишният преход е криминален, това означава, че е криминален и неговият висш продукт в лицето на управленската мутрокрация. Тук не може да има голяма тайна, защото процесите протекоха пред очите на цялото общество и всеки можеше да усети последиците им. Но изваждането на показ на информация от най-вътрешния кръг на олигархичната мрежа е сравнително ново явление. След Цветан Василев ("банкер на годината", "мистър икономика") вече имаме за свидетел и Васил Божков ("най-богатия българин"). Без да събират обществена симпатия, те служат за източници на информация от първа ръка, която поставя властта в отбранителна позиция. Опровергаването й е неубедително и затова първата й реакция е омаловажаването и пренебрегването. През 90-те години и първото десетилетие на ХХІ в., когато мутрокрацията още не бе направила под външен натиск своя европейски цивилизационен избор, проблемът се решаваше по класическата формула "Няма човек - няма информация". До този момент България бе регистрирала над 150 поръчкови убийства и прокуратурата с много старание успяваше да не разкрие нито едно. Борисов като шеф на полицията също даде принос. Нещата се промениха след влизането на страната в ЕС, когато стана неудобно прилагането на класическите мутрометоди. Върхушката обеща повече да не прави така и замени бухалките с държавните репресивни инструменти, както обясни от Дубай Васил Божков. Но липсата на подборен санитарен отстрел пренасели терена на клепотокрацията и старите кадри започнаха да пречат на възхода на новите. Това създаде вътрешното напрежение, което подлага Борисов на огромен натиск да прави разместване и прочистване, но без сътресения във властта. С помощта на държавните органи той може да отнема бизнеси, т.е. да сваля милионери от висшите им постове на държавните хранилки, но няма пълна власт над информацията. Всяко непредпазливо движение може да го дискредитира, че е точно онова, което си мислят хората за него. Затова е толкова нервен и търси опора в собствените си илюзии за величие, които компенсират недоверието му в цялото компрометирано обкръжение. Борисов отива неуверен на матура, защото продължава да се бори за политическото си оцеляване. Нищо чудно да бъде скъсан, защото още е незрял за влизане в историята.

25.05.2020 18:22:41