Един турчин от Карловския край се сражава в българското Опълчение

/КРОСС/ доц. д-р Петър Ненков Фейсбук

През Руско-турската Освободителна война 1877-1878 година , един турчин от Карловския край шокира своите съвременици с постъпката си, като се записва в българското Опълчение и храбро се сражава през войната срещу своите сънародници и единоверци за свободата на поробените българи.

Али Рефик е роден през 1851 г. в карловското село Богдан Произхожда от богато турско семейство. Баща му е крупен търговец . Освен Али, в семейството му растат още четирима сина. Когато момъкът пораства , баща му го изпраща в Цариград да учи светски науки, за да му помага след време в търговията.

След като завършва обучението си в Цариград, Али се прибира в родното село и започва да кръстосва с тежките кервани на баща си европейските и азиатски провинции на огромната Османска империя.

При навършване на пълнолетие е призован в турската армия. Изпратен е да служи във Видинския гарнизон.Тук става свидетел на издевателства- та, които турските офицери устройват над младите войници. Върху него също е упражнено насилие.

Това го кара да избяга от казармата във Видин и тайно да премине Дунава .Във Влашко се сближава с младежи от българската революционна емиграция и възприема идеите на Левски за една бъдеща чиста и свята република, в която всички ще живеят по едни и същи закони - и българи и цигани и евреи и турци!

При избухването на Сръбско турската война 1876 г., той постъпва доброволец в корпуса на руския генерал Черняев и показва храброст в боевете с турците край Бабина глава и Гредетин . След един тежък бой, в който се проявява, старият войвода Панайот Хитов изказва възхищението си от неговия героизъм.

След края на войната , заедно със своя приятел Ангел Обручев от Свищов, заминава отново за Влашко. Когато руският император Александър II прочита своя Манифест за обявяване на война на Високата порта, всред първите записали се в българското Опълчение е Али Рефик . Назначен е в трета опълченска дружина на подполковник Павел Калитин. На дружината е поверено, подареното от жителите на руския град Самара, знаме. Заедно с останалите опълченци, Али Рефик целува светинята и се заклева да загине под нея но да не допусне тя да попадне в турски ръце.

В боевете при Стара Загора и на Шипка Али Рефик се проявява, като истински герой. По този повод е награден от руското командване с орден за храброст. В боя при Кадър Факлии той отново се проява, като сваля куртката си, за да покрие тежко ранения доктор Везенков. След Освобождението Али Рефик е назначен за служител в Пловдивската митница .

Днес единствено възпоменателната плоча в родното му село Богдан, както и кратката биография и малката снимка в Специалния отдел на Московската държавна библиотека, напомнят за този единствен турчин в Българското Опълчение, дръзнал да се изправи с оръжие в ръка срещу своите единоверци и да се бори за свободата на поробените българи!