Големият победител от споразумението за промени в Конституцията е ДПС

/КРОСС/ Водещ: След седмица совалки в парламента, има консенсус за внасяне на нов проект за промени в Конституцията в частта за съдебната власт. Съгласието бе постигнато на среща между премиера Бойко Борисов с ГЕРБ, ДПС, БДЦ, „Патриотичен фронт" и АБВ. Кой печели и кой губи от консенсуса за съдебната реформа и нов вид политическа култура ли е споразумението - това ще коментираме с политолога доц. Александър Маринов. Доц. Маринов, какво според Вас сближи позициите на преговарящите? Говореше се за апкалиптични последствия - разпускане на парламента, правителствена криза, а след това изведнъж бе постигнат компромис. 

Александър Маринов: Според мен това беше само една пушилка, тъй като в момента почти никой няма интерес да отива на парламентарни избори. Вниманието е насочено другаде - към местните. Беше част от всички тези номера за извиване на ръце, блъфове. Общо взето, понеже вие споменахте новата политическа култура, ако има нещо, това е имитацията на консенсус. Говорим, че е постигнат „исторически компромис" и т.н. Вижте, ние трябва да разгледаме нещата в два аспекта. Първо по съдържание. Дори първоначалният проект за съдебната реформа не представляваше кой знае каква промяна, а за това, което сега се договори, въобще не може да става и дума. Това е една имитация на реформа и първата причина да се постигне консенсус е, че никой не е застрашен от тази реформа. Всички иначе се чувстваха застрашени или имаха претенции, които искаха да изпълнят, които в най-малка степен имат отношение към потребността на обществото от добро правосъдие. Това бяха други групови политически и прочие интереси, които да бъдат монтирани, да бъдат имплантирани в това, което се нарича съдебна реформа. България наистина се нуждае от съдебна реформа, но тя е много по-голяма и много по-дълбока и тя засяга впрочем и всички власти, както сме говорили с Вас неведнъж. Същността на тази реформа е който има власт да може да бъде държан отговорен за нейното изпълнение. В частност съдебната система е такава. Тя, или по-точно определени лица в нея, не подлежат нито на контрол, нито на санкции. Поради това са придобили едно чувство за ненаказуемост. С този проект, около който беше постигнат „консенсусът", абсолютно нищо не се променя, абсолютно нищо. Какво като ще се раздели на две Висшият съдебен съвет? Да не би ние да сме изправени пред едно разделение на добрите съдии и лошите прокурори? Навсякъде, абсолютно във всяка една от тези гилдии и навсякъде другаде в обществото, има добри и лоши. Въпросът е не да разделим съдиите от прокурорите, а лошите от добрите. Толкова по същество. Аз повече няма да говоря, защото то е ясно, че консенсусът беше постигнат, когато „реформата" стана напълно беззъба и може да служи само за реклама в чужбина. Тук, разбира се, идва вторият въпрос за политическата страна на тези игри, на тези пазарлъци, на тези надхитрявания.

Водещ: Да, защо почти всички партии в парламента се съгласиха на тази имитация на съдебна реформа, както я наричате?
Александър Маринов: Да, без БСП и „Атака". Всеки имаше някакъв интерес. Бойко Борисов не можеше да преглътне идеята, че може да не успее в нещо. Нали Борисов и ГЕРБ винаги успяват, те винаги побеждават. Няма никакво значение за какво. Реформаторският блок беше притиснат до стената и те се уплашиха. Да, те се уплашиха, че ще бъдат тотално елиминирани от управлението. Единственият, който си постави политическа цел и я постигна, беше ДПС. Големият победител от цялата тази какофония е ДПС.

Водещ: А губещ имаме ли в тази ситуация от това споразумение?
Александър Маринов: Губещи са малките партньори в правителството, защото те допреди няколко месеца твърдяха, че Движението за права и свободи трябва и вече е извадено от властта, че то може да бъде елиминирано като фактор при взимането на решения. Сега ДПС доказа, че без него не може. Това се случи. А Реформаторският блок и „Патриотичен фронт", които стъпваха главно на реториката анти-ДПС, които говориха, че трябва да се преодолеят практиките на ДПС, че съдебната система е под контрола на ДПС. Те бяха позорно принудени да се присъединят към политическата инициатива на ДПС. Това е истината, за съжаление. Съжалявам, че толкова елементарно си изиграха играта. Особено Реформаторският блок. Те трябваше да са наясно, че по този начин съдебна реформа, дори такава ограничена, не може да стане. Те нямат силата да принудят другите. Значи трябваше да водят друга игра, но те нямаше как да я водят. Виждате, това е резултатът, който е абсолютно закономерен.

Водещ: Освен реториката анти-ДПС, реформаторите стъпваха изключително много и на тази съдебна реформа. Как сега те ще обяснят на избирателите си това свое отстъпление?
Александър Маринов: Като исторически компромис. Вече чухте как го обясняват. И сега чета различни тълкуватели, които обясняват - по-добре било сега да се направи такава малка промяна в Конституцията, защото нямало пречка след това с промените в законите да се направят по-големи крачки напред. Вижте, това, което засягаше Конституцията и което не действа пряко, в смисъл няма пряко управленско организационно значение, беше орязано. Представяте ли си какво ще се случи, когато дойде време за гласуването на промени в законите? Как ще гласувате нещо повече от това, което е заложено в Конституцията? Нали вече се прояви едно съотношение на силите. Как ще се случи това нещо? После нали се сещате, че това е първо четене. След това тези, които са щастливи, че са постигнали исторически компромис и са проявили нова политическа култура, вече ще бъдат с двата крака в капана, защото като си минал първо четене, оттам-нататък трябва да осигуриш гласуването на второ и на трето. Там ще има още отстъпки. Не искам да ги плаша тези господа и госпожи, но това няма да е последното желание на ДПС, което ще бъде реализирано. Така че, да ви кажа откровено, има един момент, в който си проличава същността на политиците. Политиката не е само кулоарни приказки, ходене по телевизионни студия и т.н. Политиката е да имаш кураж, смелост, да влезеш в бой и понякога да ядеш бой. Ако защитаваш едни принципи, по-добре да ги защитаваш наистина, дори с цената да не си във властта, защото когато не защитаваш принципи, когато разочароваш избирателите си, в края на краищата пак ще бъдеш извън властта, но междувременно ще си изпил чашата и на унижението, и на боя и т.н.

Водещ: е връзката между всички тези събития, на които станахме свидетели - многобройните дискусии, спорове, совалки, в крайна сметка, завършили с хепи енд, и предстоящите избори?
Александър Маринов: Връзката е пряка и косвена. Пряка е, защото за едни този резултат ще подейства като допинг, а за други като оцет. Вижда се, че тези, които ужким бяха много слаби и ще понесат ужким големи загуби, говоря главно за ДПС, въобще не са слаби. Те показаха на своите избиратели, а и на други фактори, че са достатъчно силни. Нещо повече - те показаха, че имат намерение в бъдеще да бъдат не само неофициален, а официален партньор на ГЕРБ. И това вече променя позициите, от които се отива на местните избори. Косвена, разбира се, това се отразява като се вижда, че в България е на път да се случи друга конфигурация, друга политическа конфигурация. Тя отива отвъд местните избори. Тя отива към такова прегрупиране, което никога не е било изненадващо. Вие си спомняте, ние сме говорили с вас още след изборите, че въобще не бива да се елиминира партньорството между ГЕРБ и ДПС. Това има своите последици за всичко, което ще се случва и няма да се случва в България. За съжаление, няма да се случат промените, които наистина са много необходими, но явно, че ДПС си има свои интереси, може да ги провежда и тези, които се обявяват против лошите практики на ДПС, не са в състояние политически да постигнат тази цел. Не са в състояние, това е положението. Вижда се. Просто ДПС ги надигра. Това е положението и това няма как да не се отрази на изборите, защото създава усещане за превъзходство.

Доц. Александър Маринов, политолог

Симона Медарова
Радио „Фокус"