Лиляна Павлова: Модернизацията на ВиК-сектора изисква повече от 11 млрд. лева

/КРОСС/ Реформата на ВиК-сектора е важно условие за привличане на европейски средства, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на първата от поредицата срещи, посветени на ВиК-реформата у нас с участието на областни управители, представители на МОСВ, НСОРБ, ВиК-дружества и ВиК-асоциации. 

Участие взеха и зам.-министър Николай Нанков, Радослав Русев - съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството в сектор ВиК и експерти на министерството, съобщава пресцентърът на МРРБ. 

Неизпълнението на ангажименти по Националната стратегия за развитие и управление на отрасъл ВиК и европейските изисквания в областта на екологията и качеството на питейната вода ще доведе до невъзможност да разчитаме на европейско финансиране, а се нуждаем от огромна инвестиция за подобряване на водоснабдяването и пречистването на отпадните води, за което сме поели ангажимент като член на ЕС, почерта министър Павлова.

Реформата е важно условие и за осъществяване на проекти по Оперативна програма „Околна среда" 2014-2020 г., откъдето ВиК-секторът може да разчита на 2,5 млрд. лева. Основната цел на реформата са по-качествените услуги в сектор ВиК и намаляване на загубите на питейна вода. Реформата ще позволи подобряване на макроикономическата рамка за сектора, привличане на инвестиции, коректно разделяне на публичната собственост между общини и държава , регионализиране на инвестициите и по-добро финансиране на сектора като цяло. Министър Павлова изтъкна, че за реализацията и завършване на реформата са нужни три години.

„За да модернизираме и подобрим качеството на ВиК-сектора у нас, са необходими над 11 млрд. лв., което е огромна инвестиция", посочи министър Павлова и подчерта значението на европейските фондове. От европейските програми, най-вече ОПОС, можем да разчитаме на 2,5 млрд. лв. инвестиции. Инвестиции в сектора могат да се набавят от Оперативна програма „Развитие на селските райони", както и от бюджета.

Министър Павлова информира, че за реализиране на реформата в сектор ВиК в МРРБ е създаден специален съвет, който ще работи съвместно със всички заинтересовани страни. МОСВ, ДКЕВР, МФ, МЗХ, МЗ, НСОРБ и областни администрации, синдикалните организации в сектора, БАВ и БСК, съюз на ВиК-операторите.
Тя изрази надежда да се постигне консенсус и разбирателство между различните страни, тъй като реформата няма възможност да се отлага и бави. „ЕС иска от нас конкретни стъпки и много сериозна работа, за да възстановим доверието, че можем да направим реформата, която за съжаление бе отложена на два пъти досега - през 2007 и 2009 г., заяви министър Павлова.

Радослав Русев - съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството по въпросите за ВиК, представи стъпките при реализиране на реформата. Той подчерта, че ВиК- услугата у нас се влошава, както в сферата на водоснабдяването, така и при дейностите отвеждане и пречистване. В много малко градове са изградени пречиствателни станции за отпадни води, а от там идват проблеми с екологичното законодателство. По отношение на питейната вода, Русев, открои качеството в някои региони и проблеми с непрекъсваемост и налягането в тръбите. Той коментира и цената на водата у нас, която не покрива разходите за амортизация, което ако не се промени след 20 години ще доведе до тотална амортизация на системите. По думите му България е на първо място в ЕС по разлика в цената на услугата. В някои дружества в страната се заплаща под 1лв. за куб.м., докато в други региони цената надхвърля 3лв. Освен това съществен процент (70- 80%) от цената, която се плаща отива за доставка на питейна вода, а останалото за отвеждане и пречистване на замърсени води, което също е ненормално.

Той акцентира, че реформата в сектора ВиК цели привличането на повече инвестиции, подобряването на качеството и поносимост на цената, която заплаща населението. Според разчетите за покриване на заложените критерии, във всеки регион са нужни инвестиции в осреднен размер на 200 млн. лв., като се планира поне половината да се набавят чрез фондовете на ЕС, а останалите - от други източници: държавният бюджет, собствени инвестиции на ВиК-операторите, заемни средства, държавни и общински средства и др.

Радослав Русев отчете, че до момента по реформата са изготвени 52 мастър плана. До края на годината трябва да се подпишат 15-годишни договори между ВиК- асоциациите в страната и ВиК-оператори.

„Областните управители са важен участник в процеса на ВиК- реформата като представители на държавата във асоциациите", отбеляза Русев. Създаването на действащи асоциации и работещи договори между тях и ВиК операторите е крайъгълен камък във ВиК реформата и областните управители имат сериозна роля като председател на асоциациите. „Разчитаме много, че ВиК асоциациите ще създадат открита и оперативна среда на работа, в която кметове и областни управители ще създадат подход за регионално управление на ВиК инфраструктурата", каза още той.