ИСС с препоръки как Югозападният регион да получава справедливо европейско финансиране и как да се усъвършенства пенсионната система

/КРОСС/ Необходима е спешна промяна на районирането на България на ниво класификация на териториалните единици за статистически цели, за да се създат условия за насърчаване на регионалното развитие на страната и да се осигури реален достъп до европейските средства на всички граждани, стопански и нестопански организации.

„Настоящата ситуация доказано предизвиква сериозен дисбаланс икономическото развитие на Югозападния регион", посочва Икономическият и социален съвет на Република България в становище на тема „Районите на планиране в Република България на ниво NUTS 2", което прие на своя пленарна сесия.

Непропорционално високото спрямо средното за страната благосъстояние на София-град, повишава изкуствено благосъстоянието на целия регион, включително като занижава интензитета на безвъзмездната финансова помощ. Това причинява сериозното икономическо изоставане на областите в този район, намиращи се извън София-град. Те са на едно от последните места по БВП на глава от населението, измерен по стандарт на покупателна способност - дори зад пословично слабо развития Северозападен регион.

Деформацията, която се получава при обобщените статистически данни за областите Перник, Кюстендил, София-област и Благоевград, комбинирани със София-град при настоящото райониране, лишава предприятията и трудещите се в тях от финансирането, което са получили предприятия от общини с напълно сходни показатели, но намиращи се в други планови райони, посочват в становището от ИСС и уточняват, че „в подобно неблагоприятно положение би се оказал и всеки друг регион, който би бил комбиниран със София-град".

Определянето на Югозападния регион като „регион в преход" е причина за намаляване на средствата, предвидени по фондовете за споделено управление, както и до намаляване на процента на регионалните помощи за предприятията в областите Перник, Кюстендил, Благоевград, София област и гр. София. Поради високия БВП на глава от населението за област София-град, области като Кюстендил и Перник, които са със значително по-ниски стойности на БВП, са силно ощетени, спрямо други области в страната със също ниско БВП на глава от населението, като например Хасково, Сливен и Силистра. Последните, попадайки в „по-слабо развити региони", а не в „регион в преход", са по-облагодетелствани и получават повече средства от фондовете на ЕС.

ИСС обръща внимание, че формирането на статистическите райони трябва да се обвърже и с пакет от законодателни решения, определящи ролята на районите на планиране през следващия програмен период, за да се създат условия за насърчаване на регионалното развитие на страната и да се осигури реален достъп до европейските средства на всички граждани, стопански и нестопански организации. Европейските фондове имат потенциала да помогнат за подобряването на икономическите и социалните условия. Безвъзмездна помощ с възможно по-висок интензитет ще стимулира предприятията да се трансформират бързо, така че да произвеждат и предоставят конкурентни продукти и услуги, като повишават своята енергийна ефективност и иновативност. Инвестициите ще спомогнат за нарастване на БВП, намаляване на натрупаните задължения на компаниите и повече възможности за ръст на доходите.

ИСС настоява за формирането на консенсусна национална позиция по темата не по-късно от март 2025 г., тъй като през следващата година ЕК ще представи своите предложения за Многогодишната финансова рамка за периода 2028 - 2034 г. „България трябва да използва максимално тази възможност и да предложи най-добрите политики за регионално развитие през следващия период", посоват от Съвета. Сред официалните гости, пред които бяха представени изводите и препоръките беше заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Юра Йорданова-Витанова, представители на български дирекции на Европейската комисия и Националния статистически институт.

В рамките на Пленарната сесия ИСС прие и Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване, разработен по предложение на председателя на 49-ото Народно събрание. Документът е разработван в продължение на почти година в изключителни детайли и представлява рядко срещан балансиран поглед към пенсионната реформа на работодатели, синдикати и граждански организации, стана ясно по време на обсъждането. Анализът потвърждава правилния модел на настоящия тристълбов модел на пенсионно осигуряване в страната, отправяйки препоръки за промени по всеки от трите стълба, така че пенсионната система да бъде усъвършенствана. Текстовете бяха дискутирани и приети в присъствието на заместник-министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров, представители на Националния осигурителен институт, Националната агенция по приходите и Комисията по финансов надзор.