Ивелин Желязков: Вписването на промяна във фирма отнема реално около 40 дни

Ако поискате информация да речем днес какви вписвания са направени и на кои дати са подадени заявленията за тези вписвания, ще видите колко е закъснението и то е, казвам Ви толкова – около 40 дни, плюс-минус ден-два. Но това може да Ви го каже абсолютно всеки служител в търговския регистър, те го знаят прекрасно. Сега защо се получава тази работа, това е доста интересно. По информация от тях изходяща, неофициална разбира се, те получават около 3000 заявления дневно, а капацитетът им за обработка е максумум половината от тези.

Това означава лавинообразно нарастване на заявленията.
Точно така, точно така, което се и случва. Имаше период, в който за ден се случваха промените, но сега този период се отлага и отлага все повече във времето. Днес е имало обаждане от страна на регистъра  в предаване на живо по едно от радиата, където представителят на агенцията е казал, че видите ли, не можем към момента да се справим, защото получаваме 2000 заявления на секунда, забележете. Това е абсолютно невъзможно по никакъв начин да се случи. Само можете да си представите, имайки няколко гишета, колко време е необходимо, за да се вземе едно заявление, да се сканира, да се обработи, да се даде входящ номер и така нататък. Добре, приемаме, че идват по интернет, но това също е невъзможно по чисто капацитетни съображения, така че предполагам става дума за някаква грешка. По-нататък излиза, че регистърът към момента събира суми от такси, които са около пет пъти по-големи от средствата, с които той се издържа. Ако това е вярно, а това е информация, която е също тяхна, ако това е вярно излиза, че размерът на таксите е определен в нарушение на Закона за държавните такси, който в чл. 2 от Закона за държавните такси определя два вида: пропорционални и прости, като простите се обвързват с необходимостта цената да кажем на самата услуга. След като те събират около пет пъти повече пари, отколкото са им необходими за издръжка, значи това означава, че цената е завишена горе-долу с толкова и в същността си това представлява нарушение на Закона за държавните такси. Тук можем да говорим за намаляване на тези такси

А имате ли информация, колко са в момента тези такси?
Последно са събрали общо около 60 млн., а са се издържали с по-малко от 15.

Не, не, имам предвид индивидуално, на фирма?
За да се регистрира едно ООД, трябва да плати веднъж 50 лв., за да си запази име и втори път 160 за това да бъде регистрирано. Отделно съответното лице ще има разходи през банката си да открие съответната сметка, ще им разходи за нотариус – за заверка на образец от подпис, ще има разходи, ако ползва адвокат за адвокатски услуги и... става една малка диспропорция. От една страна, може да регистрирате едно ООД с капитал 2 лв., а от друга страна, трябва да платите само на търговския регистър 210 за същото нещо. Нали виждате каква е диспропорцията?! При 2 лв. капитал – 210 лв. такса само за търговския регистър, отделно другите.

Разбирам, да. Все пак целта на Търговския регистър беше да се облекчи работата и на съдилищата, и на бизнеса.
Точно така. Сега ще Ви дам още един пример: предишната система със съдилищата, когато те водеха търговския регистър, не обсъждам въпроса кое е по-добре и кое е по- зле, давам просто един пример. Ако да речем пропуснете някакъв документ или го представите във вид, който не е добре направен, съдията ще Ви остави делото без движение и ще Ви каже да си поправите проблема. Като си оправите проблема съответно регистрацията ще бъде извършена. Това не водеше след себе си нови такси. Сега обаче, ако едно листче пропуснете да представите в търговския регистър, няма да ви кажат нищо, а директно ще ви постановят отказ и то съвсем законно. Като ви постановят отказ вие ще трябва отново да съберете същите документи, плюс този сбъркан или липсващ, да внесете отново таксата и отново да искате разглеждане на същите документи. Това ми се струва, че по никакъв начин не може да се разглежда като облекчение.

Това не е ли два пъти събиране на пари за едно и също нещо?
Точно това означава, като може да се окаже, че не са и само два пъти, ако при второто разглеждане констатират друг проблем, отново ще ви откажат. Тогава трябва да обжалвате отказа или по съдебен ред, или отново да внасяте такса и да внасяте съответно документи поправени и така нататък.

Как виждате изход от това положение? Вече няколкократно се отлагаше пререгистрацията на фирмите. Как може да заработи това по-добре за самите граждани, за бизнеса?
Проблемът е в това, че инициативата за вписване на пререгистрацията е в този, който представлява съответната фирма. В самата фирма търговският регистър не може да го принуди да отиде и да подаде документи за пререгистрация. Това може да се случи по пътя на санкциите. Така или иначе, имаше няколко пъти отлагане, последното към момента е до края на настоящата година. Какво ще се случи оттам нататък е в сферата на догадките, в които аз не се чувствам особено силен.

Не става ясно, защото има няколкостотин хиляди фирми, които изобщо не функционират – какво става с тях?
Това е големият проблем – какво ще се прави с тях, защото по общия ред те трябва да бъдат ликвидирани. Ликвидирането обаче е свързано със средства. Големият въпрос е кой ще определи точния размер на тези средства  и как ще бъдат събрани. Към момента никой не е предложил решение на този въпрос, но да се върнем на актуалните проблеми, тези, които са към днешна дата. Ситуацията каква е в момента? Има задължителни изискване за обявяване на годишните финансови отчети в търговския регистър, разбира се това е свързано също с такса – внасяте си 50 лв. такса и си обявявате отчета. Там също има много сериозно забавяне. Друг е въпросът до колко това нещо е необходимо, имам предвид обявяването на годишните отчети. Защо? Защото тези годишни отчети, които се подават към търговския регистър, същите, се дължи подаването им и в Национален статистически институт и в НАП, което какво става? Подават се документи за едно и също нещо в три различни институции.

И всичките ли прибират такси?
Така, това е свързано, от една страна, с такси, от друга страна, това по същество представлява нарушение на един важен за бизнеса закон, който се нарича Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Малко му е дълго заглавието, но така се казва. Накратко – ЗОАРАКСТ. Та там има един текст чл. 5 ал. 2, който казва, че административния орган трябва да се снабди служебно с документите за съответното производство, ако те са налични при друг орган на администрацията. Та въпросът е защо това не се прави примерно с годишните финансови отчети? Вие сте го подали веднъж Вашия отчет в НАП, след това обаче трябва да го подадете и в търговския регистър. Защо? Не може ли търговския регистър да вземе въпросния отчет от НАП? Какво му пречи? Да не говорим, че това е и изпълнение на законова разпоредба, действаща и така нататък. А и вижте какво следва! Ако сте една компания с да кажем малък оборот, плащате си петдесетте лева, обявявате го и добре, но да речем сте пропуснали срока за това, знаете ли колко е глобата – 2000 лв. Две хиляди лева за това, че не сте го направили навреме, което е просто драстичен размер.

А има ли някакъв шанс за диалог?
Надяваме се, че има, но към момента не се случва. Ето ще Ви кажа, когато започна да функционира търговския регистър беше създаден един консултативен съвет към изпълнителния директор на търговския регистър. Значи в първите една-две години той се събираше, консултативния съвет имам предвид, като същият е изграден основно от представители на бизнеса. Събираше се относително регулярно. Последната близо година не е имало никаква сбирка на този съвет. Защо? Нима изпълнителният директор е решил, че всичко е розово, че проблеми не съществуват и затова няма нужда от такива органи!? Най-малкото, което можеше да се направи, а то не е късно и сега да се направи, е да се свика този консултативен съвет и бизнесът да предложи решения, които смята за удачни. Дали те ще се случат е друг въпрос.

Нека да обобщим с две-три точки това, което е най-важното за момента. Настоявате за свикване на съвет за икономически растеж?
Да, защото това е органът, който би трябвало основно да подпомага бизнес средата в България. В момента има пречки пред бизнеса и те ще се задълбочават, ще има проблеми с обявяването на годишните общи събрания на акционерните дружества. Това ще доведе до проблеми както за самите акционерни дружества, така и примерно в частност за публичните компании, той ще рефлектира върху дейността на борсата. Ако Вие не обявите своевременно Вашето годишно общо събрание, Вие не може да го проведете по надлежния ред. Това блокира дейността на Вашата фирма. От това никой не печели, абсолютно никой. Но нещата отиват натам, предупреждаване що-годе навреме, за да се намери решение на проблема, защото, ако не се намери решение на този проблем, той ще се задълбочи. Това е неизбежно.