Иван Манчев: Полуфабрикатите обезличават готвача

Има ли българинът култура на хранене?

Българинът има култура на хранене, но трябва да приема новите тенденции в кулинарията. Така че отговорът на въпроса е и „да", и „не". Зависи от поколението, това е много важно. Българинът е консервативен в храненето си, той пробва, опитва, но в крайна сметка пак се връща на традиционните неща. Много от хората, които пътуват по света, са иновативни по отношение на храната. Мога да кажа, че са около 30%.

На храната трябва да се гледа като на здраве. Всеки сам избира това. Ако искате да имате добро здраве, първо трябва да се храните с качествени продукти. Да избягвате мазните храни, да познавате кръвната си група, за да е ясно кои храни по-бързо се разграждат. Не яжте по един път на ден. Не яжте фаст фууд. Не съм съгласен, че хората нямат време, за да се хранят правилно. Всеки човек, обичайки себе си, трябва да се храни добре и правилно. Полезната храна е здраве.

Тази инициатива е много хубава. Проблемът е, че кадрите не достигат. В този бизнес, който е много стокооборотен, лесно се намира работа, особено за тези, които са били съкратени от друго място. Така много хора започват да работят в кухни. Хубаво е, че има такава инициатива. Ако се върнем години назад, ще видим, че проблемът е още в зародиш - в училищата, от където кадрите излизат. Тези училища са над 30. От тях излизат по около 5000 младежи на година, но само 5% остава в бранша, което е страшно малко. Трябва да се реши проблемът, а след това да се мисли за изискване за квалификация. Иначе дипломи се дават, готварски курсове се изкарват. Но това не значи, че този, който се сдобие с такава диплома, е професионалист. Тази професия е много трудна и прецизна, свързана е с много часове работа, с много динамика и нерви. Все повече и повече младите хора бягат от нея.