Колко от избирателите искат нова партия да управлява България

/КРОСС/ Влизането на България в еврозоната остава сред ключовите успехи на 105-ото правителство, но кабинетът „Желязков" подаде оставка на 11 декември. Това се случи след 11 месеца управление и след многохилядни протести, започнали с обявяването на параметрите на бюджета за 2026 г. и прераснали в силно обществено недоволство срещу корупцията и „мафията във властта".

На този фон проучване на „Алфа Рисърч", проведено в периода 5-12 декември сред 1000 пълнолетни граждани в цялата страна, очертава рязко влошаване на доверието към институциите и разместване в електоралните нагласи.

" target="_blank">Според социолога Геновева Петрова от „Алфа Рисърч" страната навлиза в „началото на нова политическа ситуация", а основният фон е тежка криза на доверие към институциите и криза на политическо лидерство.

Правителството, което в началото на годината е стартирало с 39% доверие, в края на управлението си „слиза от сцената" с 17% доверие и 58% недоверие. Аналогична е динамиката и при оценката за работата на премиера Росен Желязков, чийто рейтинг в края е 21%.

От „Алфа Рисърч" посочват, че подобни равнища са характерни за начина, по който коалиционни правителства са напускали властта и в предишни периоди - независимо дали след пълен мандат, или след оставка. Разликата този път е скоростта, с която се достига до подобен срив.

Данните очертават траен проблем и в Народното събрание, което остава сред институциите с най-ниско обществено одобрение. Изследването отчита продължаващо масово неодобрение и символично ниски нива на подкрепа - тенденция, която социолозите свързват с постоянната политическа конфронтация, скандалите и „нелицеприятните сцени" в пленарната зала.

Въпреки общата ерозия на доверие, президентската институция остава „лидер" сред институционалните рейтинги. Към декември 35% одобряват работата на президента Румен Радев, но тенденцията е низходяща - отчетен е спад от около 10 пункта спрямо началото на годината.

Според „Алфа Рисърч" позициите на президента по теми като еврозоната и войната в Украйна поляризират обществените настроения: подкрепата идва основно от избиратели на БСП и националистически формации, докато симпатизантите на проевропейски партии остават критични.

По отношение на партийната подкрепа проучването показва разместване след протестите:

ГЕРБ остава първа политическа сила с 21%, но губи около 4 пункта за половин година.

ПП-ДБ отчита ръст и достига 17,8%, което води до съществено сближаване между първите две формации и индикация за оспорвана надпревара. „Възраждане" са с  11,6%, „ДПС - Ново начало" - 9,4%.

Социолозите подчертават и още един важен ефект: регистрира се повишена заявена готовност за участие в избори - с 5 до 7 пункта. Ако това се реализира, може да означава между 300 и 500 хиляди избиратели повече, което променя тежестта на партиите с твърди ядра.

„Алфа Рисърч" отчита, че БСП и ИТН са сред формациите, които търпят най-сериозни електорални щети след събитията от последните седмици. И двете са в зоната около 4-процентната бариера, което поставя под въпрос парламентарното им представителство при избори „днес".

Сред най-интересните резултати е нагласата на 40% от анкетираните, които заявяват предпочитание за управление, „сглобено" около нова политическа формация, различна от досегашните.

Социолозите уточняват, че това не означава автоматично подкрепа за една конкретна бъдеща партия - включително и за евентуален проект около президента, а по-скоро показва широка потребност от нов тип политическо представителство.