„Ще ме разбереш като пораснеш“: Лъжите, които ни казваха като деца

/КРОСС/ Някога бяхме малки и наивни и вярвахме, че Дядо Коледа е реални , мечтаехме да станем космонавти и сляпо се доверявахме на всичко, което родителите ни казваха, написа каналът във vbox7. Ето нещата, за които се оказа, че възрастните не са били напълно прави:

"Ще ме разбереш като пораснеш"

Вероятно най-голямата от всички наставнически неистини е фразата "Ще ме разбереш като пораснеш " . Може би поради нейната повсеместност тя сякаш бе машиналният ответ на всяко едно възникнало семейно противоречие . И да, в някои отношения се оказа вярна - като да вземем за пример това, че " имаме храна у дома " . Но в никакъв случай няма да разберем и половината от нещата, които родителите ни правеха: от това да се карат със съседите за паркоместа до това да увиват отдалеченото в найлон, с цел да не се издраска... Списъкът е дълъг.

Няма значение какво правят другите

"Мен не ме интересува на Пепи родителите какво споделят , ти гледай себе си! " е фраза, която всички сме чували като деца. На доктрина това да не ти пука от чуждото схващане е прелестен урок. Проблемът макар че е, че родителите ни сами не го практикуват. Вече пораснали, постоянно сме атакувани от родственици с мнения за това кой бил записал да следва медицина (пък ние видиш ли ще учим изкуство!), къде работело детето на съседката и по кое време най-сетне ще си намерим гадже...

Наученото в учебно заведение ще ти е полезно

Университетската тапия ще ти помогне да си намериш работа. На това можем да кажем единствено : " Де да беше толкоз обикновено ! " . Да, несъмнено , че образованието и положителната обща просвета са съществени . Но истината е, че половината познания , преподавани в българските училища, са недотам полезни отвън класната стая. Надали на някого от нас скоро му се е налагало да опише анатомията на плосък червей, да вземем за пример . Дипломите, от своя страна, са полезни, само че далеч не са всичко. Усърдието, постоянството и - дано си го признаем, късметът също играят най-малко толкоз съществена функция в професионалното ни развитие. "

"Като пораснеш, тогава ще си говорим"

Тази фраза предполага, че родителите ще се вслушат в думите ни, когато навършим определена възраст: Твърдение, което на доктрина звучи относително разумно. Проблемът макар че идва щом осъзнаеш, че за вашите постоянно ще си " тяхното дете " и част от тях не престава да те съзира като петгодишен. Което означава, че и мнението ти се приема със същата съвестност , както когато беше в детската градина - тоест , никаква...