Какво да правят с ромите?

Ромите от България и Румъния успяха да изпокарат французите. След седмици на спорове президентът Оланд направи опит да въдвори ред в дебата около пришълците. В Германия също се чудят как да се справят с притока на роми.

Френският вестник "L' Alsace" не напразно нарече дебата около българските и румънските роми "отровен". И наистина: чуха се какви ли не популистки и ксенофобски изявления, включително от устата на много популярния сред французите Манюел Валс - вътрешния министър на страната. Миналата седмица той заяви, че повечето от идващите от България и Румъния роми нямат желание да се интегрират, поради което трябва да бъдат върнати обратно в родните им страни. Валс гарнира изказването си с добавката, че ромите имали "много различен начин на живот", който създавал конфликти. Министърът посочи освен това, че просията и престъпността край големите градове се разраствали все повече. Дали това се дължи единствено на присъствието на бедни роми от Източна Европа, не е доказано, пише на свой ред френският вестник "Нувел Обсерватьор".

Това обаче не попречи на французите да поведат разгорещен дебат по темата, в който в крайна сметка се включиха и членове на правителството. Министърката на жилищното строителство Сесил Дюфло подчерта, че изявления като това на Валс застрашават ценностите на Републиката и публично призова президента Оланд да вземе отношение по въпроса. В средата на тази седмица Оланд се опита да успокои духовете, призовавайки своите министри да прекратят полемиката по въпроса и да проявят "солидарност, единство и чувство за отговорност". Същевременно Оланд не взе ясна страна в спора между привържениците на твърдата линия спрямо ромите и онези, които залагат на интеграцията им във френското общество.

Омагьосан кръг

Дебатите във Франция се въртят главно около онези 17 хиляди души, обитаващи нелегални ромски лагери. Наскоро полицията раздигна един голям лагер в град Лил, а в Марсилия живеещи в съседство французи взеха нещата в свои ръце и подпалиха ромските колиби. В навечерието на предстоящите местни избори крайнодясната партия на Льо Пен си прави самореклама с помощта на плакат, на който пише "Zero", тоест - нула, което означава, че партията иска нула ромски лагери на френска територия.

Някои медии, като цитирания вече "L' Alsace", коментираха, че цялата тази ситуация може да се интерпретира като провал на европейската политика спрямо ромите и най-вече спрямо страните, от които те пристигат, тоест - България и Румъния. Коментаторите са убедени, че Брюксел за пореден път е доказал неспособността си да наложи на София и Букурещ политика, целяща интегрирането на ромите. Последните допитвания във Франция сочат, че 77% от французите виждат "единственото решение на проблема в разтурянето на катуните и експулсирането на ромите в родните им страни".

От правозащитни организации като "Амнести Интернешънъл" посочват, че експулсирането противоречи на действащото европейско законодателство. От Брюксел също защитават правата на ромите, което предизвиква още повече недоволство сред десните среди във Франция.

Подобна е ситуацията и в Германия - там проблемът с бедните роми от Източна Европа стои на дневен ред от месеци насам. За трети пореден път високопоставени представители на федералните и комуналните власти се събраха на конференция, за да се опитат да намерят решение на някои от проблемите. Но и този трети опит остана безуспешен.

От присъединяването на България и Румъния към ЕС притокът на българи и румънци към германския трудов пазар постоянно расте. И докато по-добре квалифицираните сред тях успяват да си намерят работа, необразованите и неквалифицираните се оказват дори извън обсега на "социалните мрежи". Освен детски надбавки, те не получават никакви други помощи. Нямат право и да работят, освен като самонаети лица. В същото време обаче трябва да живеят някъде, децата им трябва да ходят на училище, трябва да се лекуват, макар да нямат здравна осигуровка. С оглед на всичко това е пределно ясно, че финансовото бреме за германските общини става буквално непосилно. В Дортмунд например са изчислили, че всеки мигрант по бедност от България и Румъния струва на общината по 250 евро на месец - за медицинска помощ, социални консултации и прочие.

А след 2014-та?

Берлинският район "Нойкьолн" пък беше принуден да открие 31 нови паралелки - предимно за ромски деца от България и Румъния, които не знаят и дума немски. Да не говорим, че в повечето случаи те не владеят достатъчно добре и родния си език. Само ваксинациите на едно дете струват на година около 1 000 евро, казват представители на тамошната община.

Засега федералното правителство отказва да поеме по-голям дял от тези разноски. Отказва да приеме дори онези мерки, които не са непременно свързани с повече разходи - като например при изплащането на детски надбавки да проверява дали децата действително живеят в Германия и ходят на училище. Или да контролира дали онези, които твърдят, че са самонаети лица, наистина се самоосигуряват за пенсия и имат данъчен номер в общинската администрация.

И още нещо: все още не е изяснено какви социални облаги ще се полагат на българите и румънците след 2014-та, когато гражданите на тези две страни ще се сдобият с правото на свободен достъп до германския трудов пазар. "Спешно се нуждаем от повече яснота", казва в тази връзка Биргит Цьорнер, която отговаря в Дортмунд за социалния ресор.

Коментар на "Дойче веле"