Русия въвежда нов вид пари

/КРОСС/ Дигиталната рубла ще стане реалност на 1 септември. Какво ще могат да правят обикновените руснаци с тази нова форма на валута в ежедневието си и за какво няма да се използва? С какво ще се сблъскат бизнесите и търговските банки, ако загубят част от парите на клиентите си? И защо държавата се нуждае от дигитална рубла

Дигиталната рубла ще бъде пусната в Русия на 1 септември. Всички транзакции с нея ще бъдат безплатни за руснаците, без комисионни, обяви Централната банка. За бизнеса комисионните ще бъдат минимални в сравнение със съществуващите банкови такси за подобни услуги.

Достъпът до новата валута ще бъде осигурен чрез мобилните приложения на системно важните банки, където ще се появи специален бутон. Те включват Сбербанк, ВТБ, Газпромбанк, Алфа-Банк, Т-Банк и няколко други кредитни институции.

„Това означава, че финансовият сектор е завършил интеграцията на своите дигитални платформи с блокчейн платформата на Банката на Русия, която е предназначена да поддържа работата на дигиталната рубла и да улеснява транзакциите с нея. Сега мобилните приложения на най-големите руски банки ще могат да имат достъп до платформата на регулатора, да отварят дигитален портфейл, да конвертират фиатни рубли в дигитални рубли в съотношение едно към едно, да плащат за стоки и услуги и да извършват преводи към портфейлите на други потребители. Всички тези операции ще бъдат безплатни", отбелязва Наталия Милчакова, анализатор във Freedom Global.

Все пак ще има едно ограничение. „Единственото ограничение е 300 000 рубли на месец за преводи от вашата безкасова сметка в една банка към дигитална сметка. Както показват опитът и нашата статистика, тази сума е напълно достатъчна за обикновения човек", заяви Алла Бакина, директор на дирекция „Национална платежна система" в Централната банка. В самата платформа обаче гражданите ще могат да управляват парите си напълно свободно; няма други ограничения.

„Дигиталната рубла не е нито пари в брой, нито криптовалута, а отделна форма на руската рубла, емитирана директно от Банката на Русия, и съществува като уникален дигитален код. Това е основната разлика между дигиталната рубла и безналичните средства в банкова сметка. Безналичните рубли са задължение на вашата търговска банка към вас, докато дигиталните рубли са задължение на Банката на Русия. Безналичните рубли се съхраняват в сметка в търговска банка, докато дигиталната рубла се съхранява на платформата на Банката на Русия, така че търговската банка не може да управлява тези средства", обяснява Александър Потавин, анализатор във FG Finam.

В тази схема има три основни заинтересовани страни: обикновените руснаци, които ще получат нова форма на валута; търговските банки, които ще загубят част от приходите си; и държавата, която по някаква причина стои зад всичко това. А след това има и бизнеси, които ще трябва да продават стоки и услуги дигитално. Какви последици очакват всяка категория участници в новия финансов процес?

За обикновените граждани тези тънкости ще променят малко по отношение на ежедневните финанси. „Дигиталната рубла не носи никакви принципно нови функции в ежедневните финанси. За обикновения човек практическата функционалност на използването на дигиталната рубла ще бъде подобна на безналичните пари, но ще бъде по-ограничена."

Дигиталната рубла е замислена предимно като средство за плащане, а не като средство за съхранение на стойност. Следователно, дигиталният портфейл не натрупва лихва, както е при депозит. Кредит в дигитални рубли също все още не е наличен.

„Кешбек също не се начислява за транзакции с дигитална рубла. Освен това, използването на дигитална рубла предполага пълна прозрачност на всички финансови транзакции за държавата, което означава загуба на поверителност на личните финанси за гражданите.

Следователно, ние поставяме под въпрос популярността на дигиталната рубла сред населението като цяло", казва Потавин.

Експертът обаче не изключва, че след 3-5 години може да стане възможно откриването на депозити и вземането на заеми в дигиталната рубла.

Едно от предимствата на дигиталната рубла се счита за сигурността и борбата с измамите. „Наистина, пълната прозрачност на всяка транзакция ще ни позволи по-ефективно да се борим с измамите и корупцията. Плащанията в дигитална рубла обаче не гарантират пълна финансова сигурност: схемите на измамниците просто ще станат по-сложни", смята интервюираният.

Бизнесът ще трябва да подготви инфраструктурата за новата валута. За да приемат дигиталната рубла, компаниите трябва да отговарят на два критерия, определени от Централната банка. Първо, приходите на компанията за 2025 г. трябва да надвишават 120 милиона рубли. Второ, компанията трябва да има споразумение за придобиване със системно важна банка.

За търговските банки това може да означава загуба на клиенти. „За всяка банка парите на клиентите ѝ са важен източник на финансиране за кредитиране. Ако след въвеждането на дигиталната рубла хората започнат да конвертират част от парите си в дигитална валута, банките ще загубят тези суми. Това означава, че банките ще загубят част от нискотарифните си пасиви, което означава спад в активите и печалбите им", казва Потавин.

Следователно, банките ще се опитат да компенсират пропуснатите ползи, например като станат оператори на дигитални платформи, предоставят на клиентите достъп до дигитални портфейли и печелят от нови продукти и услуги, твърди експертът.

Що се отнася до държавата, нейната стратегическа цел вероятно е геополитическа. „Дигиталната валута е инструмент за намаляване на зависимостта от чуждестранни валути. Тя може да се разглежда като основа за бъдеща алтернативна платежна инфраструктура, включително за разплащания с „приятелски" държави", казва Потавин.
„В дългосрочен план дигиталната рубла ще се използва от юридически лица за трансгранични плащания и заедно с други дигитални валути на страните от БРИКС би могла да се превърне в пълноценна алтернатива на щатския долар при международни плащания."- казва Милчакова.

Тъй като всяка транзакция в Централната банка може да бъде проследена от Централната банка, това позволява и на държавата да следи целенасоченото използване на бюджетните средства, добавя Потавин.