Днес обсъждаме ръста на цените на храните, утре може да се тревожим за недостиг на суровини

Промяна в потреблението ще спомогне за гарантиране на налични и достъпни за всички ресурси

/КРОСС/   Ако днес коментираме причините за повишаването на цените на храните в магазините, което е функция от много и различни фактори, трябва да си дадем сметка, че без промяна във влияещата на околната среда човешка дейност, е неизбежно утре да не се наложи да обсъждаме недостиг на суровини и ресурси в световен мащаб. Дошло е време да променим своите навици като потребители, за да помогнем на природата да остане в тези граници, които ще гарантират наличието на ресурси и за следващите поколения.

Тази теза сподели основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите" Габриела Руменова в предаването „Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria.

"Неслучайно определеното от Потребителския интернационал мото за отбелязването на Деня на потребителя тази година е: "Справедлив преход към устойчив начин на живот". Зад посланието стои идеята как да потребяваме така, че да имаме жизнено необходимото и достъп до него за всеки от нас.", посочи Руменова. "Може да реферираме към публикуван преди половин година доклад с резултатите от първия научен труд, който прави количествено определяне на безопасни и справедливи граници на потреблението до 2050 г., в които човечеството да продължи да има достъп до необходимите количества храна, вода, енергия, жилища и транспорт, без да дестабилизира земните системи.", припомни тя.

Изследването е на 60 независими учени от цял свят, според които бъдещето на човечеството е изложено на риск заради натиск от богато малцинство от т.нар. ултра потребители, а данните от него сочат, че най-богатите 10% от световното население консумират толкова енергия, колкото най-бедните 80% и са отговорни за повече емисии от останалите 90%. Същевременно между 23% и 62% от световното население нямат адекватен достъп до ресурси за посрещане на основни нужди. Парадоксалното е, че бедните имат най-малък принос за климатичните промени, а са много по-засегнати от последиците от тях (загуба на биоразнообразие, замърсяване и недостиг на вода и др.).

„Активната роля за необходимата промяна е на потребителите, защото задачата на търговците е да реализират възможно най-много стоки на възможно най-висока цена. Нашият интерес като потребители обаче е да не се поддаваме на изкушението за импулсни сделки и да съумяваме да се ограничаваме в рамките на необходимото. Това не означава да се лишаваме.", отбеляза още Руменова. Тя цитира данни, според които средно годишно в ЕС се изхвърля 60 милиона тона храна или около 130 килограма средно на човек, като 54% от нея е от домакинствата. България също е част от тази статистика, като у нас средното количество изхвърляна храна на човек на годишна база е над 90 кг.

Габриела Руменова обобщи, че сред факторите за поскъпването на храните са сезонността и увеличаването на цените на суровините в световен мащаб заради климатичните промени. "Има сезонност по отношение на суровините и ако след месеци някои продукти поевтинеят, то най-вероятно това няма да е в резултат на наложени от държавата мерки, а защото в този период производството се е увеличило. Освен това, суровините поскъпват в световен мащаб и ние трябва да си зададем въпроса как човешката дейност се отразява на околната среда, защото това има отношение към реколтата.", завърши тя.