България – банализация на корупцията

/КРОСС/ Филип Гюстен, 55-годишен, доктор по социална история, е префект, бивш посланик на Франция в Румъния през периода 2012-2014 г. Завършил е висшето училище по администрация (ЕНА) и е заемал много постове в страната и чужбина. От 2015 г. е генерален директор в департамента Юра. Той представи завчера в София новата си книга (в съавторство със Стефан Мартенс) „Франция - Германия. Cъживяване на движещия механизъм в Европа"

- Като посланик допреди две години в Букурещ как ви изглеждаше България, наблюдавана откъм Румъния? В кой момент Румъния започна да изпреварва България в оценките на европейските държави?

- Не мисля, че имаше съревнование, защото беше предвидено двете страни да влязат едновременно в шенгенската зона. Ако едната или другата не влезеше, щеше да възникне истински проблем за охраната на общата им граница, която щеше да остане външна граница на ЕС. Това даваше възможност да се играе игра, при която се казваше, че едната или другата страна още не е готова. Което означаваше, че нито едната, нито другата можеше да влезе в шенгенското пространство.

- Кой играеше тази игра?

- На равнище на Еврокомисията и на равнище на някои страни от ЕС. Дебатите не бяха секретни и от време на време се появяваше хипотезата за разделяне на двете държави, що се отнася до приемането в Шенген. Знаех и двата сценария, при които веднъж се казваше, че България е по-близо до Шенген, друг път - Румъния. Но всеки път дебатите завършваха с „Не!" - „Или влизат и двете страни, или никоя не влиза". Това бе игра като спора за яйцето и кокошката - чудех се дали на първо място е нежеланието да бъдат приети, или фактическото и обективно състояние не позволяваше да бъдат приети. Убеден съм, че просто се търсеше претекст.

- От страна на Еврокомисията или на отделни държави?

- Не обвинявам Еврокомисията. Обвинявам страните, които не даваха съгласието си за решение, което можеше да се вземе само с консенсус. Някои страни бяха категорично против, но техният кръг беше с променлива геометрия - веднъж беше Франция, после - Германия, а Холандия винаги бе против, каквато позиция изразява и днес. Но всеки път излизаха аргументи, които произтичаха повече от вътрешната политика на тези държави, отколкото от политиката на общността. Имаше значение влиянието на партии, които се противопоставяха на приемането на двете държави в Шенген.

- Ако погледнем по-общо, България и Румъния са свързани също от Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), в който обаче едната понякога изпреварва другата с по-добри оценки от ЕК. В момента Румъния е толкова напред, че се говори за спиране на наблюдението над нея, докато България може да остане сама. В кой момент Румъния успя да направи скок и как?

- Тенденцията се обърна след кризата през 2012 г. (когато правителството на Виктор Понта получи строго предупреждение от ЕК - бел. ред.) Имаше два важни процеса: дълбоката реформа на съдебната система заедно с Наказателния кодекс - в който специално внимание бе обърнато на корупцията, - и дълбоката промяна на целия съдебен апарат - чрез изпращането в пенсия на много прокурори и съдии, заменени от по-млади магистрати, с по-добра подготовка, по-непреклонни и по-добре платени. Това позволи на Румъния да влезе във фаза на много активна борба с корупцията на всички равнища. През двете години и половина, докато бях там, наблюдавах няколко важни етапа: бившият министър-председател Адриан Нъстасе бе арестуван и това предизвика кризата през 2012 г., за която стана дума. Това бе ключов момент, когато магистратурата премина към по-висок етап. Представляващото табу до момента се превърна в правило. Вече никой не се чувстваше закрилян от системата. Възникна позитивна атмосфера за борба с корупцията на всички равнища въпреки риска съдебната система да премине към зрелищна експедитивност. Но днес виждаме положителни резултати.

- Как висшите среди допуснаха да станат жертва на този процес?

- Имаше голяма съпротива. Но арестуването на един бивш премиер е нещо необикновено в Европа. Това беше много силен и неочакван сигнал, който напълно промени представата за независимостта на правосъдието. Появата на ново поколение магистрати бе съчетано със силен натиск от Еврокомисията и отделни държави в ЕС. Образно казано, звездите имаха добро разположение за Румъния да започне промяната.

- Това означава ли, че началото на такава промяна в България трябва да бъде дадено чрез арест на някой бивш министър-председател?

- Не бих казал. За двете години и половина като посланик в Румъния дадох много интервюта, в които постоянно ме питаха за проблема с корупцията. В резултат на това бях атакуван многократно от политици и бях обвиняван, че не разбирам какво представлява Румъния. Един от тях - бивш депутат - вече е в затвора. Той се опита да ми обясни, че корупцията е в кръвта на румънците, че тя е нещо генетично и напълно нормално. И тъй като нищо не разбирах, защото съм западняк и французин, трябваше според него да гледам и да мълча. Но аз настоявах, че особена нетърпимост трябва да има към корупцията, свързана с публичните средства, включително и с европейските фондове. А що се отнася до генетичната свързаност на румънците с корупцията, заявявах, че населението трябва да каже „Не!", защото корупцията се развива също на ниско равнище: за получаване на диплома, за измъкване от полицейска санкция, за осигуряване на легло в болницата и за получаване на санитарни грижи... Същото наблюдаваме и в България - банализация на корупцията. Затова се питаме: може ли да се обърне тази страница? Всеки гражданин трябва да каже в един момент: „Край, няма да плащам подкупи!" Точно това стана в Италия - не само в Румъния. Корупция има в много страни, включително и във Франция, но гражданите не бива да се примиряват, че тя е нормално явление. Оздравителният процес е дълъг и бавен, но си струва да му се даде старт, защото това е смисълът на свободата.

- Защо според Вас Румъния е наблюдавана от Брюксел само за корупция, а България - освен за корупция също и за организирана престъпност? В Румъния няма ли такава?

- Има, но е по-слабо организирана и не толкова прибягваща до насилие, което я прави по-невидима.

- Румънците изпреварват България по трафик на хора в Европа - например на роми във Франция - какви са Вашите наблюдения като префект?

- Има мрежи, които експлоатират хора, като ги пращат да просят. Те експлоатират деца и хора с увреждания, което е ужасно.

- Официалната статистика сочеше около 15 хиляди роми от Румъния и България във Франция. Колко са всъщност?

- Говорим за 22 хиляди - роми от Румъния и България, но също и от други балкански страни като Сърбия, Македония. Румънските роми обаче са голямото мнозинство.

- Интересът на Франция към Балканите намалява и вече не е толкова висок като при президента Франсоа Митеран. Защо настъпи такъв обрат?

- Общо погледнато, това не е проблем свързан с Балканите, а става дума за присъствието на Франция в Европа. Поради икономически и социални проблеми, поради тероризма и проблемите с интеграцията на различните общности тя започна да се вглежда в пъпа си. Сега имаме Европа с повече Германия и по-малко Франция. Повратната дата бе 29 май 2005 г., когато французите казаха "Не!" на референдума за новия договор (европейската конституция - бел. ред.). Това беше момент на скъсване между Франция и Германия, но също между Франция и Европа. Френското „Не!" произтече от вътрешната политика. Опасявам се, че същото може да се случи на 23 юни 2016 г. във Великобритания и британският народ да реши да напусне Европейския съюз, мислейки за вътрешните проблеми на страната си. Преди 15 години Германия бе Болният човек на Европа, но успя да направи тежки реформи в сферата на трудовото законодателство и пенсионирането, които струваха преизбирането на (канцлера) Герхард Шрьодер, а Франция продължава революционните си борби с улични протести. Затова не може да играе историческата си роля като мотор на ЕС заедно с Германия.

- Според Франция докъде трябва да се простира Европа?

- Докъдето виждаме, че имаме общи ценности. Не трябва да се водим от географията. Когато приемаме нови държави, винаги трябва да се питаме дали те споделят нашите представи за свобода и демокрация, дали са способни да споделят общите ни ценности.

- Германия гледа по-широко, защото приема много хора от Близкия изток, които не споделят европейските ценности.

- В Германия има нещо, което е догма - спазването на реда: данъците трябва да се плащат и да се уважава правото на убежище. Правото на убежище там е много по-широко, отколкото във Франция, и е прагматично. Когато на 4 септември 2015 г. Ангела Меркел реши да отвори границите за мигрантите, посочи числото 800 хиляди души. Това е числото, което германските предприемачи от години искат да си осигурят, за да се върти машината на индустрията. Сега страната трябва да реши проблема с тяхната интеграция. Решаващият начин е да им осигури работа. Проблемът на Франция е, че поне две последователни поколения от имигрантски произход страдат от високо равнище на безработица. Това ги хвърля в отчаяние. Има и още нещо - от Френската революция подходът за интеграция е друг - проявява се силен стремеж всички да се претопят в единна нация, което предизвиква съпротива.

Светослав Терзиев

„Сега"