Посланикът на Русия в България Елеонора Митрофанова даде интервю за в-к "Русия днес – Россия сегодня"

"Стремим се към конструктивен диалог по целия спектър на руско-българските отношения"

/КРОСС/ Нейно Превъзходителство Елеонора Валентиновна Митрофанова е посланик на Руската федерация у нас отскоро, но вече е много популярна и обичана личност в медиите и в българското общество.Тя е родом от Сталинград (Волгоград днес). Висшето си образование получава в МГИМО, кандидат е на икономическите науки. Била е депутат в Държавната дума. През 2001 г. тя е назначена за заместник генерален директор на ЮНЕСКО в Париж.

Елеонора Валентиновна, на 12 юни 1990 г. РСФСР приема ново название - Руска федерация. Сега в състава на Русия има 85 региона - най-разнообразни по език, традиции, история. Какво е главното послание, в какво е същността на най-младия празник?

- Позволете да Ви поправя. На 12 юни 1990 г. Руската социалистическа федеративна съветска република (РСФСР) приема Декларация за държавен суверенитет, в която е заявена решимост да се създаде държава с по-широки пълномощия в състава на СССР. Преименуването на РСФСР в Руска федерация става по-късно - на 25 декември 1991 г" вследствие на разпада на Съветския съюз.

12 юни ознаменува прехода на Русия към нови исторически реалности, в които тя се оказва на пресечната точка на хилядолетията. Нашата страна има богата и многовековна история на празниците, съответстващи на един или друг период. Достатъчно е да си припомним например колко мащабно се отбелязваха годишнините на Октомврийската революция. Сега не се правят чествания на официално ниво, но за мнозина граждани 7 ноември продължава да е особен празник.

При това никой не пречи на желаещите да провеждат мероприятия, посветени на тази дата. Смятам за изключително позитивно явление процеса на историческо помирение, който е в ход в нашата страна. Той ни позволява да вървим напред, без разцепление и ненужни противопоставяния, нещо, което, за съжаление, наблюдавам в България.

Вие вече успяхте да пътувате из България, дори говорите български с добро произношение. Какво запомнихте най-вече от визитите в страната и срещите в София?

- За изминалите три месеца пребиваване в България успях да видя някои забележителности на София, древния Пловдив, прекрасния град Стара Загора, героичния Плевен, крайдунавския Видин, ухаещия на рози Казанлък. От страна на официалните лица има изразена готовност за сътрудничество, освен това чувствам искрено и доброжелателно отношение на обикновените българи.

Най-ярко впечатление досега обаче ми направиха празничните мероприятия в София в чест на националния празник - Деня на освобождението на България от османско иго. Често казваме, че между руския и българския народ има особена историческа и духовна връзка и на 3 март аз усетих искрената атмосфера на всеобщо единение и радост.

Елеонора Валентиновна, наложи Ви се от първите дни на Вашето пребиваване на новия пост да се сблъскате, меко казано, с трудности в отношенията между нашите страни - шпионски скандали, политическа нестабилност, практически нулеви държавни отношения. На този фон виждате ли повод за оптимизъм в развитието на отношенията между Русия и България?

- Неведнъж вече коментирах целия този "шпионски цирк" и още веднъж ще подчертая, че всички обвинения са неоснователни и изсмукани от пръстите . В крайна сметка има един напълно европейски термин - презумпция за невиновност. Но никой не е виждал нито решения на съда, нито материали от разследване.

"Доказателствата", представени от прокуратурата, са извън всякаква критика. За какви ги мислят българските граждани, като им предлагат да повярват на комплект от неясни картинки и "изрезки" от гласове?

Искам да напомня, че руското правителство въведе списък на недружествените държави, за които са предвидени редица сериозни санкции, включително и от асиметричен характер. Списъкът е отворен за включване на "луди глави", готови да пренебрегнат държавните интереси заради едничкото потупване по рамото от Чичо Сам.

Въпреки недружелюбните действия от страна на официална София аз съм убедена, че винаги има повод за реалистичен оптимизъм. Надявам се, че с новия политически цикъл тази безперспективна страница в българо-руските отношения ще бъде затворена и ние ще можем да продължим развитието на сътрудничеството в сферите от взаимен интерес.

България е домакин на инициативата Три морета". Някои експерти я определят като създаване на санитарен кордон между Русия и Европа от юг на север. Как вие виждате тази инициатива?

- Ние нямаме негативно отношение към проекти, насочени към активизиране на регионалното сътрудничество в икономическата, енергийната, транспортната и други области. Смятаме стремежа на държавите да укрепват своята взаимна свързаност за абсолютно естествен.Същевременно принципно важно е всеки формат да има открит характер и да се придържа към ясни прозрачни цели.

Иначе има опасност, че вместо развитие на контактите, в региона ще бъде създадена някаква обособена инфраструктура, която в крайна сметка да води към установяване на нови бариери. В този случай, както разбирате, не става дума за регионално взаимодействие. Ще продължим да наблюдаваме дейността в рамките на инициативата Три морета".

От страните участнички се долавят понякога разнопосочни сигнали, което, изглежда, отразява различните им очаквания от този формат.

- Защо според Вас именно сега се наблюдава буквално русофобска истерия на Запад - България не е изключение. Каква е целта на тази русофобски ураган?

- Съвременна Русия въплъщава стремежа на повечето държави към многополюсен свят. За разлика от много други ние заявяваме това открито, което до известна степен дразни самопровъзгласилите се "жандарми на планетата". Тяхната цел е сдържане на развитието на нашата страна, разрушаване на връзките ни с европейските страни, някои от които вече са превърнали своите външнополитически ведомства в "Министерства за обвинения на Русия във всички смъртни грехове".

Основаната на сляпа ненавист и угодничество политика не може да бъде съзидателна и разбира се, не предизвиква уважение. Ние обаче ще продължим да вървим напред като кервана, който не реагира на странични звуци.

- Неотдавна отбелязахме 76-ата годишнина от победата над фашизма. Времето върви и редиците на ветераните, участници и свидетели на Великата отечествена война, оредяват. Въпросът за истината за войната и победата сякаш става поколенчески. Смятате ли, че младото поколение е способно да отличи истината от фалша и лъжата? Доколко младите се интересуват от историята и актуалните въпроси на съвремието или им е по-удобно във виртуалния свят?

- Въпросът е много важен и актуален. Мероприятията, посветени на победата на съветския народ във Великата отечествена война, на най-трагичното събитие на 20-и век, показаха, че броят на фронтоваците, тружениците от тила, преживелите блокадата на Ленинград и децата от нацистките концлагери - живи свидетели на военното смутно време, с всяка изминала година неумолимо намалява.

И днес младежта поема щафетата на борбата за историческата истина, свързана с решаващия принос на Съветската армия в победата над фашизма. В този смисъл въпросът наистина става поколенчески.

Мисля, че по-голямата част от сегашното младо поколение е способно да отличи истината от фалша и лъжата. Днес уверено можем да кажем, че новите поколения руснаци, живеещи в новата информационна реалност, се интересуват от историята на Великата отечествена война, знаят за причините, за ключовите стратегически военни операции и разбира се, за многомилионните жертви сред военните и цивилното население.

За това може да се съди и по резултатите от социологическите проучвания.Убедена съм, че днешната руска младеж ще почита паметта за героите победители и ще направи всичко възможно, за да се запази паметта за подвига на нашите роднини и близки в най-жестоката война в историята на човечеството.

- Еленонора Валентиновна, как определяте мисията си в България, какви са акцентите на предстоящата Ви работа в различните сфери - икономика, туризъм, хуманитарна и пр.?

- Нашата страна винаги е била и неизменно остава отворена за взаимоизгодно сътрудничество. Стремим се към конструктивен диалог по целия спектър на руско-българските отношения. От икономическа гледна точка има редица перспективни проекти за задълбочаване на партньорството между нашите страни - чистата енергетика, включително изграждането на нова АЕЦ, транспортната сфера, фармацевтичната индустрия и др.

Решенията за участие в един или друг проект ще се вземат преди всичко според тяхната търговска привлекателност и благонадеждност на партньорите. Но като начало трябва да се преодолеят последствията от коронавируса и да се върнем поне на предишното ниво на взаимодействие.

Знаем колко са важни руските туристи за България, но в условията на пандемия решаването на този въпрос зависи от профилните ведомства на двете страни, от тяхното експертно виждане на потенциалните опасности за хората.

Какво бихте пожелали на сънародниците по случай Деня на Русия?

- Денят на Русия е празник, в който си спомняме за многовековния път на Руската държава, отправяме благодарност към изтъкнатите представители на нашата страна, гордеем се с постиженията, богатите културни и научни традиции. В този празничен ден бих искала да пожелая на нашите сънародници успехи в професионалната и обществената дейност, както и продължение на активната работа по укрепване на дружбата и взаимното разбирателство между народите на Русия и България.

Интервю на: Димитрина Гергова/Светлана Тютюнджиева,
в ."Русия днес-Россия сегодня"
в. „Земя"