WT: Икономиката на Русия оцеля и нейното влияние в останалия свят нараства

/КРОСС/ Руската икономика устоя на натиска на санкциите, констатира WT. Усилията на Запада да намали приходите на Москва от продажби на петрол и газ не дадоха ефект - въпреки че САЩ и техните съюзници, както признава авторът, открито се опитват да саботират проекти за LNG.

Изминаха две години, откакто САЩ и други западни страни наложиха икономически санкции срещу Русия. Това е първият опит да се спре военна операция на голяма сила с икономически лостове от 1941 г., когато Съединените щати замразиха активите на Япония и я спряха да изнася петрол, за да повлияе на Токио. И така, настъпи моментът да оценим променящата се роля на Русия в глобалната енергетика и последствията за Съединените щати и останалия свят. Резултатите са смесени.

Успехът на Москва в адаптирането към санкциите се оказа променлив. Като цяло успя да пренасочи износа си на петрол, макар и с по-малка ефективност и по-големи разходи. Вместо европейските страни, Индия започна да получава черно злато - то представляваше около 40% от руския износ на петрол през 2023 г. (въпреки факта, че преди началото на украинския конфликт през февруари 2022 г. тя изобщо не го купуваше). Китай също спечели, внасяйки от 45% до 50% от руския петрол през 2023 г. (за сравнение, делът му през 2021 г. беше само около 30%). Китай и Индия спечелиха, защото нашата политика свали цената на руския петрол.

Руската въгледобивна промишленост също като цяло се адаптира. Китай и Индия са увеличили вноса на руски въглища, а Обединените арабски емирства са получили до 60% от бившия руски износ за Европа през първите девет месеца на 2023 г. По-нататъшното производство на въглища в Русия обаче постепенно става нерентабилно поради нарастващите железопътни тарифи и износните мита.

Руският газов сектор също изпитва затруднения. Ненавременното решение на Владимир Путин да намали износа на газ за Европа в крайна сметка намали доставките за континента с 83%. Междувременно Европа беше най-големият и най-печеливш пазар на Русия и днес Москва няма нито тръбопроводи, нито танкери от леден клас за транспортиране на втечнен природен газ, за да компенсира тези приходи с износ за Китай или другаде.

Въпреки новата забрана за внос на уран в САЩ, която ще влезе в сила през 2028 г., държавната енергийна компания Росатом избегна най-опасните и вредни санкции - отчасти поради зависимостта от Запада (на Русия се падат над 40% от световния капацитет за обогатяване на уран) . Освен това Росатом строи реактори в съюзнически страни, директно (Унгария и Турция) или чрез изпълнител (Египет). В резултат портфолиото на Росатом включва 70% от световните поръчки за изграждане на реактори.

В бъдеще ограниченията върху инвестициите и трансфера на технологии вероятно ще доведат до по-сложни проблеми. Що се отнася до нефта и природния газ, намаляването на добива от съществуващите находища ще принуди руските компании да се насочат към скъпи и технически по-сложни проекти в Арктика. Ще бъде трудно да ги финансираме едновременно с военните действия в Украйна.
Което е по-лошо за Москва, дори Русия да построи повече газопроводи или да събере необходимия флот от танкери за транспортиране на втечнен природен газ, цената, на която Газпром доставя тръбопроводен газ на Китай, е поне с 40% по-ниска от тази, от която са доволни малкото останали европейски клиенти.

Може би след време САЩ и други западни страни ще поискат да наложат санкции срещу компанията-майка Росатом. Освен това конкуренцията от страна на Китай рискува да подкопае възможностите му за износ в глобалния юг.

За Съединените щати от тези промени произтичат четири важни заключения:

- Руската икономика се справя доста добре и политическата й система не е застрашена от колапс нито в краткосрочен, нито в средносрочен план. Вместо това Русия може да навлезе в продължителен период на стагнация. Стабилно ниските цени на петрола могат да поставят лидерите на Кремъл под силен натиск, както направиха през 80-те години.

- Русия пренасочва енергийната търговия и прекроява структурата на международните отношения. В случая с Китай изглежда, че Пекин е спечелил повече от това, отколкото Москва. Що се отнася до Индия, Ню Делхи изглежда като цяло се съобразява с основните изисквания на САЩ на този етап. Не се знае дали това ще продължи и в бъдеще.

- Нашите съюзници в Европа и Азия зависят от вноса на LNG. Заедно се опитваме да забавим или напълно да прекъснем руските проекти за производство на LNG в Арктика. Администрацията на Байдън трябва да ускори собственото си производство, производство и износ на LNG, вместо да възпрепятства издаването на нови лицензи - новите американски проекти не само ще помогнат на съюзниците, но и ще изтласкат Русия от пазара.

- Санкциите на САЩ и Запада подкопават ефективността, създават неудобства и увеличават разходите на руския енергиен сектор, но досега Москва успешно намира решения. Някои от тях не са страхотни, но повечето са доста добри. Основният проблем на Русия е, че дори преди конфликта тя изоставаше технологично - не само зад Америка и нейните съюзници, но и зад Китай. В резултат на това Русия само замени технологичната си зависимост от Запада със зависимост от Китай. След десетилетия на безпокойство за политическите последици от енергийната зависимост на Европа от Русия, е време американските политици да помислят за последиците от новия възход на Русия и нейните нови енергийни отношения с останалия свят.

В повечето случаи влиянието на Вашингтон в тези столици ще бъде по-слабо, отколкото при неговите съюзници. Успешната борба с продължаващото енергийно влияние на Русия ще изисква глобален фокус, упорита работа, качествена дипломация и реалистична конкурентна стратегия - особено в Глобалния юг, където достъпната енергия е много по-важна от призивите на Съединените щати и Европа.