Русия печели икономическата война

/КРОСС/ Изминаха месеци, откакто Западът започна икономическата си война срещу Русия, но тя не върви по план. Напротив, нещата наистина вървят много зле.

Санкциите бяха наложени на Владимир Путин не защото се смятаха за най-добрия вариант, а защото бяха по-добри от другите два налични начина на действие: да не се прави нищо или Западът да се намеси военно.

Първият пакет от икономически мерки бяха въведени веднага след инвазията, когато се предполагаше, че Украйна ще капитулира до дни. Това не се случи, в резултат на което санкциите, макар и все още непълни, постепенно се усилват.

Няма обаче незабавните признаци за изтеглянето на Русия от Украйна и това едва ли е изненадващо, тъй като санкциите имаха перверзния ефект от повишаване на цената на руския износ на петрол и газ и значително увеличаване на руския търговски баланс и финансирането на военните им усилия. През първите 4 месеца на 2022 г. Путин може да се похвали с излишък по текущата сметка от $96 млрд., което е 3 пъти повече от този за същия период на 2021 година.

Когато ЕС обяви частичната си забрана за вноса на руския петрол, цената на суровия петрол на световните пазари се повиши, осигури на Кремъл още един неочакван финансов доход. Русия не намира затруднения да намери алтернативни пазари за своята енергоносители, като износът на петрол и газ за Китай през април се е увеличил с повече от 50% на годишна база.

Това не означава, че санкциите са безболезнени за Русия. Международният валутен фонд изчислява, че икономиката ще се свие с 8,5% тази година, тъй като вносът от Запада се срива. Но Русия има запаси от стоки, необходими за поддържането на нейната икономика, но те с течение на времето ще бъдат изразходвани.

Но Европа само постепенно се отучва от зависимостта си от руските енергоносители и така беше предотвратена незабавната финансова криза за Путин. Рублата, благодарение на капиталовия контрол и здравия търговски излишък стана по-силна. Кремъл имаше време да намери алтернативни източници за резервните части и компоненти от страните, желаещи да заобиколят западните санкции.

Когато глобалните двигатели се срещнаха в Давос, публичното послание беше да се осъди руската агресия и да се поднови ангажиментът да се застане твърдо зад Украйна. Но лично се изказа загриженост за икономическите разходи при една продължителна война.

Тези опасения са напълно оправдани. Нахлуването на Русия в Украйна даде само допълнителен тласък на вече силния ценови натиск. Годишният процент на инфлация в Обединеното кралство възлиза на 9% и това е най-високият от 40 години, а цените на бензина достигнаха рекордно високо ниво и се очаква горната граница на цените на енергията да се увеличи със Ј700-800 годишно през октомври. Последният пакет за подкрепа от страна на британския министър на финансите Риши Сунак за справяне с кризата с разходите за живот беше третият за 4 месеца и ще има още по-късно през годината.

В резултат на войната западните икономики са изправени пред един период на бавен или отрицателен растеж и нарастваща инфлация и връщане към стагфлацията от 1970-те години. Централните банки - включително Bank of England - смятат, че ще трябва да отговорят на почти двуцифрената инфлация чрез повишаването на лихвените проценти. Очаква се безработицата да расте. Другите европейски страни са изправени пред същите проблеми, ако не и по-големи, тъй като повечето от тях са по-зависими от руския газ, отколкото Обединеното кралство.

Проблемите, пред които са изправени по-бедните страни по света, са от различен порядък. За някои от тях проблемът не е в стагфлацията, а в глада, в резултат на блокирането на доставките на пшеница от черноморските пристанища на Украйна.

Както каза Дейвид Бийзли, изпълнителен директор на Световната хранителна програма: „В момента силозите за зърно в Украйна са пълни. В същото време 44 милиона души по света маршируват към гладната смърт“.

Във всяка една организация в която членуват много страни като МВФ, Световната банка, СТО и ООН нарастват страховете от хуманитарна катастрофа. Позицията е проста: освен ако самите развиващи се страни не са износители на енергия, те са изправени пред троен удар, при който кризите с гориво и храни ще предизвикат и финансови кризи. Изправени пред избора да изхранват населението си или да плащат на международните си кредитори, правителствата ще изберат първото. Шри Ланка беше първата страна след руската инвазия, която не изплати своите дългове, но е малко вероятно тя да е последната. Светът изглежда по-близо до пълна дългова криза, отколкото когато и да било от 1990-те години.

Путин с право беше осъден за това че превърна храната в „оръжие“, но желанието му да направи това не трябва да е изненада. От самото начало руският президент играе своята дълга игра, и изчаква международната коалиция срещу него да се разпадне. Кремъл смята, че прагът на Русия за икономическа болка е по-висок от този на Запада и вероятно е прав за това.

Ако е необходимо доказателство, че санкциите не работят, тогава решението на президента Джо Байдън да снабди Украйна с модерни ракетни системи го дава. Надеждата му, че съвременните военни технологии от САЩ ще постигнат това, което досега не успяха да направят енергийните забрани и изземването на руски активи, за да принуди Путин да изтегли своите войски.

Пълното поражение за Путин на бойното поле е един от начините войната да приключи, въпреки че при сегашните обстоятелства това не изглежда толкова вероятно. Има и други възможни резултати. Едната е, че икономическата блокада в крайна сметка ще сработи, като все по-строгите санкции ще принудят Русия да отстъпи. Другото е споразумение чрез преговори.

Путин няма да се предаде без условия и потенциалът за сериозни странични щети от икономическата война е очевиден и това е спадане на жизнения стандарт в развитите страни и глад, хранителни бунтове и дългова криза в развиващия се свят. Компромисът с Кремъл в момента е труден за преглъщане, но икономическата реалност подсказва само едно: рано или късно ще трябва да бъде постигната сделка.

Източник: Труд