Политико-икономически картел

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви на конференция по сигурността в Мюнхен, че НАТО ще защитава международния ред. И че Русия трябва да съблюдава международното право и международните си задължения. Явно „международните задължения" на Русия, според САЩ, включват това да е тиха и приклекнала, да раздаде своята ресурсна база на западните корпорации, да няма никакви стратегии за външна политика, да остави хегемона да владее целия свят, без да се опитва да възразява. Колкото до международното право, Столтенберг нищо не споменава за американските операции в Близкия изток, които превърнаха региона в смъртоносен котел от кипящи конфликти. Нищо не казва за бомбардировките в Сърбия, за произвеждането на „граждански войни" и „арабски пролети" на конвейер, за сирийската „демократична опозиция", която изведнъж се превърна в чудовището „Ислямска държава", за майдана и нацизма в Украйна, които се изобретяваха със смайваща лекота, все едно гледаме холивудски филм, само че с повече мъртъвци.

По-назад във времето няма да се връщам, защото тогава много ще зачестят военните диктаторски режими, пък и битката с комунизма по времето на Студената война, някак оправдаваше използването на всякакви методи. Днес комунизъм няма. Има глобални икономически интереси и имперски апетити. Има политико-икономически картел, който умее да представя една или друга война за „демократична". Умее да превръща държавите в протекторати за източване на ресурси и да нарича това „световен ред", „демокрация", „чужди инвестиции", „кредитен рейтинг", и т.н.

Някой мъдро беше казал, че идеалните роби са тези, които считат себе си за свободни. Демокрацията, на която сме свидетели по света, и която дори живеем, се превръща в една срамна манипулация. Тъй като истинските факти се подменят с изкуствено организирани убеждения. Лъжата като инструмент за управление на масовото съзнание, разбира се, не е нещо ново. Но в ерата на съвременните медийни технологии лъжата може да достигне вселенски мащаби. Поради тази причина, единственият начин да се защити фундаменталната истина днес, е като се разобличават механизмите, чрез които се натрапват убежденията.

Например, НАТО взе решение да разгърне допълнителен военен потенциал, създавайки шест командни центъра по източния фланг срещу мнима заплаха от Русия. Но аз искам да задам следния въпрос? Чии интереси защитава НАТО? Няма го вече Варшавскиятдоговор, а много от страните, членове на НАТО имат икономически интереси с „вражеска" Русия. Дали Турция ще защитава интересите на НАТО, тоест на САЩ, или ще защитава националните си икономически интереси, при евентуално повикване за военна намеса?! Ще се откаже ли Турция от руския пазар, от руските енергийни доставки, от възможността за икономически растеж и за контрол в бъдеще на енергозависимата Европа, ще се откаже ли от азиатския икономически пробив, заради обсесивните едностранни интереси на американската държава, представени по различни начини, един от които е инструментът НАТО?! Риторичен въпрос. Турция има исторически опит с превратите и трудно можем да прогнозираме каква сила за съпротива ще има Ердоган.

Дали пък раздвижването на НАТО не се случва тъкмо заради изтърването на Турция в икономическата орбита на Русия. Турция открито заяви, че вече не се интересува от примамката ЕС. Този инструмент спрямо Турция вече не работи. Скоро обаче Турция ще бъде принудена да заяви позицията си относно действията на НАТО спрямо Русия. Това ще свали окончателно картите на Ердоган и ще реши отношенията му с Русия. Турция може да се окаже най-важния фактор в геополитическата битка. Тя може да сложи край на НАТО като не се съобрази с идеите на алианса. А може и да нанесе удар срещу Русия като се откаже от редица проекти за сътрудничество. Проектите не са важни. По-страшното е, че връщането на Турция в американската орбита ще покаже на света как неписаните съюзи на Русия срещу хегемона един по един може да рухнат.

Заради свои обсесивни причини по отношение на Русия днес САЩ искат да продават оръжие на Украйна. Европа обаче, в лицето на Франция, Германия и дори, забележете, Великобритания (която винаги е част от намеренията на Америка), отказва да въоръжава Украйна за война. На ръба на пълното европейско безсилие, все пак инстинктът за самосъхранение на Европа отчасти започва да сработва. Трябва да се подчертае пълния крах на американската външна политика при президента Барак Обама, която успя да състави два неуправляеми хаоса, за които вече няма решение - Сирия и Украйна.

Всяка специална операция, която се провежда, има предел на своята целесъобразност и ефективност. В момента тези две операции „Сирия" и „Украйна" са в задънена улица, заради което във Вашингтон се надига силно недоволство срещу Обама. В американската преса се появиха коментари на сериозни фигури, че администрацията на Обама няма адекватна оценка относно националната сигурност на САЩ. И че вече е направо опасно Обама да продължава да взима решения с този екип от съветници. Затова нека българските политически лакеи не се престарават относно антируската си позиция, защото утре ще се чувстват като глупаци, когато се смени американската гледна точка по казуса „Украйна". Точно така, както стана и за Сирия. Така че по-внимателно с глупавите политически изявления как яростно ще се борим срещу руската заплаха. Защото такава заплаха не съществува, както не съществуваха и оръжията за масово поразяване в Ирак, както не съществуваше и сирийската демократична опозиция. Нека не подменяме фактите с лъжливи убеждения.

Калина Андролова, БНР