• 17 Май 2021 |
  •  USD / BGN 1.6107
  •  GBP / BGN 2.2686
  •  CHF / BGN 1.7862
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 20°C

Противоракетната система не е защита, а настъпление. Това може да унищожи Европа

Противоракетната система не е защита, а настъпление. Това може да унищожи Европа

/КРОСС/ Фредерик Уилям Енгдал е американски историк, политически анализатор и геополитик, роден през 1944 г. в Минеаполис. Завършва университета в Принстън, след което специализира в Стокхолмския университет. През 70-те години работи като журналист на свободна практика в Ню Йорк. Голяма част от анализите му са посветени на енергийните проблеми. След 1987 г. Енгдал се установява в околностите на Франкфурт на Майн, където живее и до днес. Сред книгите му, превърнали се в бестселъри, са „Век на войни: Англо-американската петролна политика и Новият световен ред" (2004 г.), „Боговете на парите: Уолстрийт и упадъкът на Американския век" (2010 г.), „Мишена: Китай. Как Вашингтон и Уолстрийт планират обуздаването на азиатския дракон" (2014 г.).

Господин Енгдал, вашите анализи значително се различават от това, което предлагат западните медии. Какво ви кара да не следвате мейнстрийма и да се съмнявате в обичайните медии?

Не бих казал, че се съмнявам. Сигурен съм за западните мейнстрийм медии, че не са обективни, било то CNN, BBC, основните германски медии и европейски медии. И бих дал пример с протестите на Майдана в Украйна през ноември 2013 г. Тогава президентът Янукович показа, че предпочита Украйна да се присъедини към Евразийския икономически съюз с Русия, както и на Украйна да й бъдат дадени определени кредити, с които да изкупи дълговете си. Това бе много атрактивна оферта за икономиката и енергийните ресурси на страната. След това Яценюк, който координираше всичко с Джон Маккейн и хората във Вашингтон (компанията на цветната революция около Държавния департамент и Виктория Нюланд), започнаха да дестабилизират режима на Янукович и де факто сътвориха преврат. И това не са мои думи, a на Джордж Фридман, един от директорите на агенция Stratfor, наричана още „сянката на ЦРУ" заради тесните й контакти с американските разузнавателни служби. Украинският преврат беше наистина най-явният преврат в американската история. В управлението на страната бяха набутани неонацисти и хора от Десен сектор, като фашистката партия „Свобода", както и корумпираният Порошенко. Така че какво да кажа за мейнстрийм медиите и реалните процеси, които претърпя Украйна?! От 30 години живея в Европа и не съм виждал подобно едностранчиво единогласие, такъв отвратителен унисон, извиращ от НАТО, Брюксел и Държавния департамент. Това дава на човек много сериозна причина не само да се съмнява, но и да няма никакво доверие на западните медии.

Как бихте коментирали външнополитическите движения на Русия през последните месеци? Ще променят ли те Новия световен ред?

Има такива движения, да. Под натиска на Вашингтон Европейският съюз се провали в налагането на санкции срещу Русия. Последвалите движения на Русия в Сирия спипаха Вашингтон неподготвен, американците нямаха никаква възможност за реакция. Ако анализираме речта на Обама на Асамблеята на ООН в Ню Йорк, можем да кажем, че тя е точно такава, каквато би дал и Джордж Буш преди години, т.е. „ние сме най-голямата суперсила, ние решаваме какво е в наш интерес и всичко, което правим, ни е нужно за нашите цели". Това е гангстерски език, не дипломатически. Няма нищо общо с демокрацията и уважението към всички останали държави. Не защото съм фен на Путин, но ако анализираме речта на руския президент в ООН два часа по-късно, ще видим, че това, което той каза, беше адекватно и точно. Например, че именно САЩ създадоха цветните революции, Арабската пролет, която дестабилизира ситуацията в Близкия изток, и че това е проект на Държавния департамент и разузнавателните служби на САЩ. Включително и операцията в Белград, когато беше прогонен Милошевич. Русия се включи в Сирия, подкрепяйки едно легитимно правителство, защото, да, правителството на Асад е легитимно и няма как това да се отрече. Може да не харесвате сирийското правителство и Башар Асад, но това е напълно законно правителство. А войната не е легитимен избор, особено когато става въпрос за наемни терористични групи, които разрушават цивилизацията в една държава. Така че външнополитическите движения на Русия в Сирия са една възможност руската държава да води оперативно борбата срещу ИДИЛ. Но също така и да внесе хаос в кръга около Джон Маккейн и умерената опозиция срещу Асад. Затова и отговорът на Русия е: ние ще се борим срещу всички терористи, няма значение дали са умерени терористи или терористи от „Ислямска държава". Терористите са терористи и това е война срещу тероризма. Брилянтен военен и дипломатически отговор! Руската намеса в Сирия фактически оголи факта, че Вашингтон през последните години е засилил влиянието на ИДИЛ, подкрепяйки и въоръжавайки терористите. САЩ очевидно се погрижиха добре и за Ал Кайда, заради която започна войната срещу тероризма след септември 2001 г. И това не е пресилено. Генерал Дейвид Петреъс, позорният бивш шеф на ЦРУ, започна нелегалната война още преди това в Ирак с така нареченото „нахлуване". Генерал Петреъс ясно и просто каза: „Трябва да въоръжим Ал Кайда в Сирия, за да премахнем Асад". Какво става тук? Какво има толкова в управлението на Асад, за да оправдаеш убиването на хора и създаването на огромни бежански потоци, да съсипваш живота им. Защо Асад така им пречи? Пресилената реакция по отношение на Асад е провокация към една суверенна държава, проведена от разузнаването.

Твърди се, че президентът Обама е зависим от енергийните корпорации, но не можем ли да кажем същото и за руския президент?

Има огромна разлика между руския президент и американския президент. Няма американски президент след убийството на Кенеди и намесата в него на ЦРУ и други фракции, който да е бил независим от вменени стратегически интереси. Най-мощните интереси са тези на банките от Уолстрийт, City Bank, JP Morgan Chase и др. Друга група интереси, които определят външната политика на всеки американски президент, са тези на военнопромишления комплекс и неоконсерваторите, чиито тинк-танкове са финансирани от военната индустрия. Става въпрос точно за това, което аз наричам господство на „предотвратяването" (превенцията), или доминация от пълен спектър, което е официалната военна политика на Пентагона. От 1992 година насам се прави опит всичко това да се прикрие, защото ще стане ясно, че се е създала американска глобална империя след разпадането на Съветския съюз. Американската външна политика действаше под доктрината на Улфовиц, след това под доктрината на Джордж У. Буш. Това са войни на „предотвратяването" и обясняват стремежа на Америка да контролира света. Това е болна амбиция, но де факто тя се е превърнала в политика. Такава е и политиката на Обама, такава беше и политиката на Бил Клинтън в Сърбия, изобщо на всеки американски президент от Джордж Буш-баща до сега.

Какво мислите за свалянето на руския боен самолет от Турция и защо беше допусната тази сериозна провокация?

Трябва да погледнем по-отблизо ролята на Турция в подпомагането на контрабандата с нелегален петрол. Това вече е основен източник на финансиране на ИДИЛ. Билал Ердоган, дипломираният в Харвард 35-годишен син на турския президент Ердоган, е потънал до уши в контрабандна дейност с петрол (от Ирак през Турция) и търси пазари за него. Именно този незаконен петрол финансира основните дейности на ИДИЛ в Ирак и Сирия, особеност, която руският президент Владимир Путин деликатно напомни на американския президент Барак Обама наскоро в Анталия на срещата на G-20. Повече от година измина от мнимите американски атаки към мишени на ИДИЛ и нито веднъж те не бяха насочени към петролната верига от Мосул и други окупирани места. Тази верига минава през Турция благодарение на танкерите, собственост на фирмата на Билал Ердоган, които се грижат за сигурността на транспорта. Няма какво да се съмняваме, че тираничният Ердоган и неговите военновъздушни сили и разузнавателни агенции са пряко замесени в свалянето на руския Су-24. По-същественият въпрос е дали Ердоган и правителството му са действали като „сами убийци", така да се каже, или не. Има няколко документирани факта, обвити в сянка. Например любопитен е фактът, че „Ислямска държава" изостави нападенията над Израел. Израелският ежедневник Haaretz съобщи, че от юни 2014 г. Израел е внасял 75% от необходимия за потребностите си петрол от Ирак. Според представената информация той е внасян от кюрдския район на Ирак. Иракското правителство заяви, че петролът принадлежи на Ирак и може да бъде продаван единствено през Министерството на петрола на страната. Изригването на терора на ИДИЛ обаче е достатъчно удобно за Израел. Превземането на нефтения регион на Мосул близо до кюрдските райони и разпределянето на иракските територии, богати на нефт, всъщност отне на иракското правителство големите приходи от петрол, правейки разпространението на ИДИЛ още по-лесно. Би било адекватно Русия да издаде чрез Интерпол съдебна заповед за арестуването на Билал Ердоган и да го подведе под съдебна отговорност за военни престъпления по пътя на честния международен трибунал. Смятам, че извън протекцията на баща си Ердоган, младият Билал ще пее като канарче. Ясно е едно: Ердоган и неговите партньори в това престъпление, които и да са те, предприеха гигантска стъпка към ескалирането на глобална война.

В един от последните ви анализи казвате, че Русия има всичко, което е нужно, за да създаде нов свят на стабилност и просперитет за своите граждани, и така бързо да се превърне в магнит за други нации. Какво имате предвид?

Преди всичко, ако погледнем картата, ще видим гигантската географска територия, която има Русия. И не е случайно, че бащата на британската геополитика сър Халфорд Макиндер през 1905 г. в едно от най-добрите си есета „Географската ос на историята" определя Русия като „хартланд". Огромната територия на страната винаги е била от значение, тази територия прави Русия много важна държава. Руското геофизическо пространство притежава в излишък (и това е документирано) всеки суров елемент, който е нужен за модерна икономика. Проблемите на страната възникват основно по време на Студената война, когато руската икономика страда много, както и след непосредственото разпадане на Съветския съюз. Елцин и семейството му бяха готови да продадат всичко, което им се мерне пред очите, за долари и Западът много искаше да играе тази игра, за да може да разруши отстъпващата Русия. През 1999 г. обаче Владимир Путин стана президент, той започна да задава нова национална стратегия, спря разграбването на националните ресурси и стабилността започна да се усеща значително. Но товарът от Студената война плюс десетилетието на Елцин са огромна загуба на време за възстановяването на една реална вътрешна руска икономика. И тъкмо затова написах този текст, че Русия може да реши всичките си икономически проблеми сама. На базата на моите изследвания и разговорите, които съм имал с много икономисти, открих, че всъщност идеята ми от този текст е приложена от Германия по време на Първата световна война, която вътрешно е финансирала потребностите си. Същото е приложено и от САЩ по време на Втората световна война под формата на така наречените облигации „Свобода". Това означава създаване на народни, или граждански облигации, които да се продават от руската държавна хазна, а не от банките. Първото изискване на САЩ и Международния валутен фонд през 1990 г. беше Русия да елиминира Държавната банка и да създаде частна централна банка, която да бъде по модела на Федералния резерв и частните западни банки, така че държавата вече да няма власт над създаването на парите си. А това е същността на националната стабилност - да имаш военна и икономическа защита през контрола на паричните си резерви. Това беше отнето и затова дойде време на хиперинфлация. Аз предлагам незабавна стъпка, която е независима от централната банка и частните банки. А именно парите на руснаците да минават от държавния резерв директно към хората, които да инвестират спестяванията си в тези граждански облигации за инфраструктурното развитие на страната. И ако това се направи сполучливо, а руснаците са много умни хора и със сигурност могат да го направят, могат сами да се самофинансират, без да има нужда да се обръщат дори към приятелски съюзник като Китай. Самофинансирането на инфраструктурата, която отчаяно се нуждае точно от това, би предизвикало огромен бум и висок икономически растеж в Русия. И така тя ще бъде независима от санкциите. Ще видим какво ще направят руснаците, аз вече говорих с много водещи руски фигури по време на дискусии в Москва и Санкт Петербург, хубаво е, че има интензивен дебат по тази тема. А като прибавим и намесата на Русия в Сирия, очаквам с нетърпение да видя какво ще се случи през следващите една-две години. Мисля, че ще се работи на живот и смърт за стратегията на руската икономика.

МВФ прогнозира, че богатата на петрол Саудитска Арабия ще фалира до пет години, тъй като цените на петрола падат все повече. Как дестабилизацията на Саудитска Арабия ще се отрази на петролния пазар?

Нека се върнем назад през септември 2014 г., когато държавният секретар Джон Кери се срещна с умиращия крал Абдула в Саудитска Арабия. Според сигурни източници Кери е предложил на Саудитска Арабия повтаряне на американската стратегия от 1986 г. - да залеят пазара с евтин петрол и да сринат цените. В случая интересът на Кери беше да срине руската икономика. Интересът на Саудитска Арабия пък беше конкурентност и да се разруши американският шистов петрол. Те биха могли да обърнат сриването на цените за пет минути, ако обявят, че драстично ще ограничат доставките си на петрол на световния пазар. Те не го правят, защото имат политическа и икономическа цел - да сринат американския шистов пазар. Така че МВФ, който е много популярен навсякъде, е инструмент на американската външна политика. МВФ играе определена игра, всява напрежение в Саудитска Арабия, за да могат саудитците да повишат цената преди американската шистова индустрия да банкрутира напълно. Моята преценка е, че цените ще останат на тези нива най-малко до средата на следващата година и ако американската петролна индустрия се влоши драматично, което очаквам да се случи при тези условия, тогава ще се види как саудитците променят петролната си стратегия. Така че мисля, че прогнозата на МВФ за банкрут на Саудитска Арабия не е сериозна, а по-скоро е бюрократична дълга проекция на господаря. Това просто е политически натиск над саудитците. Винаги в кралската фамилия е имало мрежи, които са си сътрудничили със САЩ, дори често против интересите на самата Саудитска Арабия, но има индикации, че новият крал Салман, неговият син и министрите, които е назначил, се държат на дистанция от Съединените щати по много причини. Този „бунт" и „съпротива" на кралската фамилия е заради Вашингтон, който се опита да си възвърне контрола над външната политика на Саудитска Арабия. Саудитският министър на отбраната беше два пъти на посещение в Москва и Сочи, за да проведе стратегически разговори с Путин. Така че в момента кралството е под екстремен турбулентен натиск от Вашингтон. Американците искат да ги накарат да се съобразяват с правилата им.

Саудитска Арабия е една от страните, въвлечени в конфликта в Сирия. Иран говори за „неконструктивната" роля на Саудитска Арабия. Как ще коментирате ролята на саудитите?

Това би създало голямо объркване, защото саудитските и катарските пари в доста голяма степен са финансирали „Ислямска държава" и всяка друга група, която стреля по сирийската армия и сирийските цивилни, за да събори Асад. Така че саудитската монархия играе дежурна роля. Аз мисля обаче, че има един решителен и важен момент, който саудитците осъзнаха преди няколко години. Това е, че ИДИЛ и „Мюсюлмански братя", които бяха любимото оръжие на Вашингтон в събитията от Арабската пролет и дестабилизацията на Близкия изток, се инфилтрират и в саудитската монархия. Саудитците се тревожат, че бойците на „Ислямска държава" могат да започнат да проповядват уахабизъм срещу Саудитска Арабия и да кажат: „Ние сме истинските ислямисти и искаме да сътворим световен халифат". Така че, когато Вашингтон започна съвсем съзнателно войната срещу Саддам Хюсеин през 1991 г., за да дестабилизира Близкия изток (противно на съветите на саудитското кралство), това беше първата важна стъпка да се създаде нарастващ хаос в един много богат на енергийни източници регион, всъщност най-богатият в света - Персийския залив.

За какво е знак срещата между Владимир Путин и германския вицеканцлер и министър на икономиката Зигмар Габриел в Москва? Габриел се срещна и с изпълнителния директор на „Газпром" в Берлин, за да дискутират инфраструктурните проекти с руски природен газ включително „Северен поток-2". Какво означава тази среща на фона на санкциите срещу Русия?

Габриел е напълно прав, Германия има силни енергийни интереси в Русия. САЩ наложиха на Европейския съюз и на Ангела Меркел да въведат санкции срещу Русия. Както е истина, че САЩ наложиха и преврата в Украйна, за да всеят раздор и отчуждение между Западна Европа, по-специално Германия, и държавите от Евразия и Евразийския икономически съюз, който щеше да включи и Украйна. Тук бих споделил изказването на Джордж Фридман преди година в интервю за „Комерсант", че американската външна политика през последните сто години е била винаги политика на предотвратяване на работещите съюзи между Германия и Русия: икономически, политически и дипломатически. Нека погледнем към Първата световна война, кой срещу кого беше и какво се случи зад кулисите. Машинациите да се направи тройната Антанта, да бъде обградена Германия, а руският цар да бъде накаран да действа срещу основополагащите руски национални интереси. И това беше военен съюз срещу Германия. През Втората световна война - отново Хитлер срещу Сталин. Така че визитата на вицеканцлера Габриел, както стана ясно от информациите, е силно подкрепена от цялата индустрия на Германия, по-специално от тежката промишленост, която иска да си осигури стабилни доставки на руски природен газ. Германската индустрия всъщност се противопоставя на санкциите срещу Русия, защото тя понася най-тежките последствия от тях. Индустриалците са губещи. Компании като Siemens, Thyssen, Krupp, Deutsche Bank губят споразумения не само в Русия, но и в Китай. Германската индустрия поначало има много големи интереси за дългосрочни отношения с Русия. Германците добре знаят, че Русия не е просто огромен пазар.

Как според вас изглежда бъдещето на Европа?

Според мен за бъдещето на Западна Европа има две визии, два пътя. Ако продължим съюзничеството си с НАТО и атлантическите договори, все повече ще затъваме в море от кръв и войни, както и в икономически депресии и бежански кризи. Второто възможно бъдеще на Западна Европа е да си сътрудничи и да се съюзи с разширяващия се китайски пазар и Евразия, които разработват такава високоскоростна инфраструктура, която трансформира икономическата карта на света. Освен ако някоя умна глава от Пентагона не реши да взриви цивилизацията на Земята, което не че е невъзможно, но все пак се надявам да не се случи. Това е бъдещето на Западна Европа. Европа вече е умиращ континент, дори демографски погледнато. А Германия? О, боже! Аз живея в Германия от 30 години и виждам как тази страна преживява абсолютна катастрофа. И никой не може да й помогне, защото според данни на германското правителство 81% от пристигащите бежанци са неграмотни, неграмотни дори на родния си език, нямат никакви умения, а това ще струва стотици милиарди на държавата. Бъдещето на Европа вече не е на запад, а на изток. И това е фундаментално геополитическо разместване. И това е причината за всички войни от 1991 г. до сега. Вменените интереси в политиката. Американските олигарси, като големите фамилии Рокфелер, Буш, Сорос и пр., почувстваха, че силата им се изплъзва, усетиха нарастващата независимост на Китай и Русия, както и на други страни от Близкия изток като Иран, и започнаха да се ужасяват. Сами си разрушиха финансовата структура с кризата от 2007 г., която все още продължава. Единственото оръжие, което им остана, е военното. И затова го използват, разрушавайки всичко, през което минават, както сега в Сирия. Живеем в много опасно време от човешката история, имаме нужда от мир и истинска дипломация. Аз съм американец и мисля, че тези перманентни войни на САЩ разрушават и самите американци. И целия свят.

Като си говорим за обръщане на изток, как ви изглеждат нефелните гърчове от страна на българското правителство за проекта „Южен поток"? България непрекъснато си променяше намеренията в зависимост от това какво казват от Брюксел или от САЩ. А Германия си гони интересите, без да се съобразява.

Много е просто. Ако съзнанието ви е, че винаги сте жертви, то тогава винаги ще бъдете жертви. Балканската политическа класа има точно такова мислене, че „ние сме жертви на големите германци, големите брюкселци или още по-великите вашингтонци. Затова трябва просто да си седим като малки мишки и да правим това, което казва господарят". Докато мислите така, вие ще бъдете жертви. Всеки път. Но ако мислите различно за себе си, може някога да преживеете историята на Давид и Голиат. Вижте примерно Русия, преди две години руснаците бяха малкият и слаб Давид, а Голиат беше Пентагонът, който харчи един трилион долара на година за военни разходи. Русия харчи едва 10% от тази сума. Но Русия нито за миг не се осъзнава като жертва, а напротив. Те започнаха да вярват, че са достатъчно добри, за да се борят за справедливост, за нещо, което според тях е правилно. А това трансформира енергията. България също може да направи това. Вижте как Унгария го направи с решенията, които взе Орбан, който, освен че се обяви срещу Брюксел и Вашингтон, също така имаше смелостта публично да посочи Сорос за човека с най-мръсните пари в целия свят. Орбан заяви на всеослушание, че Сорос се занимава с това да дестабилизира разни режими по света, които не се подчиняват на Вашингтон. Така че големият проблем е в пасивността и манталитета. Избрали сте манталитет на жертва.

В България обичаме да обслужваме любезно големите сили.

Но вече има нов свят, в който голямото влияние на САЩ започва все повече да клони към своя залез, и това е много отчетливо. В света вече има нови възможности, а уменията на Вашингтон за контрол се разпадат на всеки ъгъл.

Как мислите, Турция има ли шанс да бъде енергиен хъб за Европа?

О, толкова ми е тъжно за Турция. Изпитвам много голяма привързаност към турския народ. Преди три години си мислех, че най-големият проблем за Турция е Фетхуллах Гюлен и финансирането му от ЦРУ, което стана ясен факт. Внедряването на бизнес империята на Гюлен доведе до дестабилизация на Централна Азия, поставянето на хора в съдилища, полиция, министерства, в образователната система - и всичко това чрез подкрепата на ЦРУ. А пък западни медии като CNN му предоставиха безплатна публичност, за да преодолее по-лесно опозицията и да отвори училищата си и в Америка. За ЦРУ това бе възможност да унищожи не само независимата секуларизирана кемалистка Турция, но също така и да подпомогне напредъка на световната търговия с наркотици с Афганистан. Както и чрез хората на Гюлен да се дестабилизират опозиционните режими, от които Вашингтон иска да се отърве. Така преди две години се случиха протестите в Истанбул. Имам някаква надежда, че влиянието на Гюлен постепенно се елиминира, но проблемът е, че го прави Ердоган чрез своето диктаторство, което от своя страна не е много по-добро. Наскоро разбрах, че ислямистката му организация е пряко свързана с „Мюсюлмански братя", така че подозирам, че Вашингтон е намерил път да използва Ердоган по начина, по който използваше Гюлен. Турция в момента е много нестабилна и е много ненадежден партньор за каквото и да било, дори и за самия турски народ. Изборите също бяха много манипулирани, чух доклади на турски граждани, че правителствени коли са влизали в различни градове на страната и са сменяли торбите с легитимните вотове с други торби, които са пълни с незаконни бюлетини, подкрепящи Ердоган и партията му.

Считате ли, че намерените находища от нефт на Голанските възвишения ще усложнят противоборството между глобалните и регионалните фактори на сирийска територия, и как това ще се отрази на Израел?

Това определено е експлозивен въпрос! В ситуацията на руската антитерористична кампания в Сирия американската енергийна компания Genie Energy обяви, че са намерили огромно находище на нефт на територията на Голанските възвишения, които са във владение на Израел от 1967 г. Международното право, декларациите на ООН, резолюциите и така нататък продължават да осъждат това деяние и открито заявяват, че окупираните от Израел земи, които преди 1967 г. са сирийска територия, са незаконно превзети и няма право, което да твърди обратното. Така че имаме груба военна окупация и нарушение на международното право, дори подозирам, че израелските разузнавателни служби се възползваха от хаоса в Сирия заедно с „Ислямска държава". Защото, като се създаде хаос, може да се вземе и нефтът. Но да се спрем на въпроса, защо точно петролна компания като Genie Energy обяви, че е открила този нефт. Кой знае дали това изобщо е истина, защото, извинявайте, кой изобщо досега е чувал за Genie Energy? Да не би вие в България да сте чували? Това е мъничка компания в Ню Джърси, която всъщност не функционира, работил съм там и знам, че това е град, в който не подозираш, че може да има международна петролна компания. Genie Energy се намира там и има борд, в който участва и Дик Чейни, бившият главен изпълнителен директор на Halliburton и архитект на войната срещу тероризма в кабинета на Джордж У. Буш (също така съспонсор на доктрината „Уолфовиц" през 1992 г., когато е министър на отбраната в администрацията на Буш-баща). В същата компания, Genie Energy, е и бившият директор на ЦРУ Джеймс Улси, там е и Джейкъб Ротшилд от много известната лондонска банкерска фамилия. Ротшилд беше таен бизнес партньор на Михаил Ходорковски в „Юкос". Преди да бъде арестуван, Ходорковски се опита тайно да трансферира всички акции на Ротшилд, това не се случи, но играта бе замислена точно така. Ето каква е компанията, която твърди, че има правата върху тези големи нефтени находища на Голанските възвишения. Сега фактически има зона, забранена за полети в Сирия, наложена от руските военновъздушни сили. Битката за нефта на Голанските възвишения се поддържа от компания, в борда на която е Дик Чейни. Тази компания е един от най-подозрителните търговски обекти, на които съм се натъквал през последните 30 години, откакто се занимавам с анализи на геополитически енергийни процеси. Ще видим какво ще стане. Никой не знае.

Как виждате бъдещето на НАТО?

Няколко месеца след падането на Берлинската стена изпитвах страхотен оптимизъм, че след разпускането на Варшавския договор НАТО няма да намери резонна причина да съществува. Но защо все още имаме НАТО? Изминали са 25 години след приключването на Варшавския договор. Ето какво се случва: НАТО стана световна полицейска сила, контролирана от Вашингтон, и започна да превръща бившите държави от Варшавския договор в свои бази. Инсталира там противоракетни съоръжения, и то във важни стратегически източноевропейски държави, като Полша, Чехия, а и България. В какво се превръщат тези държави? В мишени за ядрена война, ако се стигне до това. Те няма да имат никакъв избор, ако се наложи да извършат дефанзивна атака например. Това ги застрашава. Да поставяш противоракетна система това не е защита, това е настъпление и е налудничаво, побъркано и абсолютно ненормално. Това може да унищожи Европа.

Точно исках да ви попитам за бъдещето на Европейския съюз?

Договорът от Маастрихт е фундаментално дефектен документ, опит да се създаде „от горе" антинационално чудовище в Европа, което трябваше да я направи супер сила като САЩ по един или друг начин. Но това, което виждаме от 2010 г. насам с гръцката криза, е колко нестабилен и уязвим е Европейският съюз. Мисля, че Шойбле беше напълно прав, когато се опита да направи условията на гърците такива, че да могат да направят така наречения grexit, или излизане на Гърция от еврозоната. Меркел обаче го отхвърли по причини, които само мога да си представя, вероятно е искала да задържи Европа цяла въпреки всичките й проблеми и процеси.

Европа се превърна и в гнездо на корпоративни интереси. Да вземем примера с Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции.

Да, така е, огромни корпоративни интереси, както и конфликти на интереси. Да не пропуснем и банковите връзки, контролирани стриктно от политиката на Европейската централна банка. Да не забравяме къде е работил Марио Драги - в Goldman Sachs. Тук изобщо не става дума за демокрация. И не трябва да гледаме с розови очила, че, видиш ли, тези хора искат най-доброто за нас. Натискът, упражняван върху европейските държави да приемат на всяка цена Трансатлантическото споразумение, нещо, което е движено от едни от най-големите мултинационални компании на САЩ, като „Монсанто" и други, ще унищожи всякакви национални правила в страните, които все още имат закони, защитаващи здравето и сигурността на гражданите. Европейските нации не могат да кажат „не" на това, защото Брюксел ги притиска и действа посредством тайни преговори с Вашингтон. На гражданите не се казва нищо. Брюкселският елит в момента е корумпиран до основи, а освен това ЕС разполага и с възможно най-дефектната система на функциониране. Може би съм старомоден, но мисля, че границите все още имат значение, защото националната сигурност е важна, защото личната, индивидуалната анатомия е основно човешко право. И идеята да се премахнат всички граници е безумна. Човешкият вид не е готов още за това. Трябва да има стабилни съюзи, които да действат с други стабилни съюзи, както се е правело много пъти в историята. Този нов световен ред загнива все повече.

 

Юлия Владимирова

a-Specto

 

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2021 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.