Пропагандната война срещу Русия ще навреди на Запада

/КРОСС/ В Източна Европа гори информационна война - залогът й са възприятията за ситуацията в Украйна. Както в Русия, така и в Запада „коментариатът" твърди, че другата страна манипулира лековерните умове с пропагандата си. В средата на май руска телевизия излъчи шестминутен репортаж за „бойните формации", изправени срещу Русия в интернет, радиото и телевизията. С това те имаха предвид доброволната „Информационна армия", основана от украинското Министерство на информацията, и „разбивачите на митове", които Брюксел набира, за да защитят „Източното партньорство" срещу руската дезинформация, казват авторите на тези проекти.

Седмица по-късно латвийската столица Рига бе домакин на конференция, където стотици журналисти и експерти обсъждаха как да се борят с руската информационна заплаха. Там бяха представители на ЕС, обещаващи десетки милиони евро за подкрепа на свободните медии в шестте държави от „Източно партньорство".

Информационната война

Руското отразяване на Украйна е емоционално и пристрастно, понякога до степен на абсолютна дезинформация. То е създадено, за да разпали гняв срещу Запада и властите в Киев, които според руската линия са отговорни за трагедията в Донбас. Съответно основните цели на руското хулене са украинските и западните правителства и техните поддръжници, които искат да оспорят това, което твърдят руските медии. Наскоро британският мозъчен тръст Chatham House се присъедини към хора на наблюдателите на Русия, които искат по-големи западни инвестиции в комуникацията за борба с лъжливите наративи на Кремъл. Най-видният защитник за увеличаването на западните контрапропагандни мерки бе британският автор Питър Померанцев, който през 2014 г. написа доклад за това как Русия използва информацията като оръжие. Померанцев иска създаването на алтернативно съдържание на руски език, насочено към публиката, която се информира от Кремъл. Западните правителства са окуражавани да подкрепят (с други думи да дават пари) за „панрегионален новинарски хъб" и „фабрики за производство на регионално съдържание" в Източна Европа. Според този съвет пристрастната журналистика, за която плаща Русия, ще бъде преборена с качествена журналистика, за която плащат западните държави.

Проблемът с новините, платени от властите

Да се бориш със спонсорираното от държавата медийно съдържание със спонсорирано от друга държава медийно съдържание, едва ли сериозно ще промени общественото мнение. Голяма част от рускоговорещата публика в постсъветска Източна Европа вече има достъп чрез интернет до много източници на новини - и западни, и местни. Тъкмо напротив - тя се дави в подобни възможности. Проблемът е на коя информация да вярва. Съдържанието, създадено с парите на западните правителства, няма да бъде достойно за доверие по дефиниция. Особено сред публиката, приемаща информацията на Кремъл. А ако спонсорството е прикрито, това няма да подобри прозрачността на медиите. Повечето руски зрители вероятно ще игнорират каналите с ясна връзка със Запада по същия начин, по който британските зрители игнорират финансираната от Русия RT(Russia Today).

Редица западни политици и журналисти отдавна призовават за по-активно противодействие на RT, който се излъчва в 100 страни по света на английски, арабски и испански, а от миналата година и на немски и френски език. Бившият директор на британската BBC World Service Питър Хорокс, напуснал поста си през декември м.г., говори за финансовото превъзходство на руските новинарски държавни канали в „глобалната информационна война". Бюджетът на Russia Today за миналата година е бил 445 млн. долара, по данни на в. „Ведомости". В отделни европейски страни правителствата вече повишиха бюджетите на държавните медийни компании. Германия вече увеличи бюджета на "Дойче веле" с 9.3% до 294 млн. евро.

ЕС също реши да започне операция в новата пропагандна война с Русия. Дузина експерти по връзки с обществеността и комуникации вече работят със задачата да противодействат на, както казва ЕС, умишлената дезинформация, координирана от Кремъл във връзка с ролята и целите на Москва в Украйна и на други места в Европа. Това е първият етап от план, който европейските лидери искат да бъде завършен до края на юни. Според описание, разпространено между служителите от ЕС, непосредствената задача на новия отдел в Брюксел е „да коригира дезинформацията и да проверява фактите", както и да „разработи представяне на гледната точка на ЕС чрез ключови послания, статии, авторски мнения, кратки данни, инфографики, включително материали на руски език". Остава рискът от ответна реакция на Кремъл. Според бившия британски посланик Родерик Лайн Владимир Путин е „на ръба на параноята" и смята, че през вековете Русия винаги е била цел на западните атаки. Мнозина руснаци споделят това.

Когато подкрепата за независимите медии се обсъжда заедно с „борбата със заплахата от руската информация", това втвърдява руския възглед, че промотирането на демокрацията е просто прикрита геополитика. Най-вероятният отговор ще бъде още пропаганда и още ограничения на свободното слово. В информационната война не може да има победители. Говоренето за „оръжия", „заплахи" и „отбрана", за да се опише комуникацията, е вредно само по себе си, защото прави диалога невъзможен. Да се вслушаш в другата страна, се превръща в опасна дейност и тези, които опитват да го направят, биват обвинявани, че са наивници или дори предатели. Въпреки това без слушане и без диалог ситуацията със сигурността в Източна Европа ще продължи да се влошава.

Ако западните правителства искат да отговорят на руската пропаганда, не бива да го правят със спонсорирането на новинарско съдържание. Вместо това трябва да помогнат на Украйна и другите държави от региона да построят икономики, които могат да поддържат здравословни и конкурентни медийни пазари и образователни системи, които създават хора със способност да мислят критично.

(Със съкращения)

Сonversation/ „Сега"