Добро утро, товарищ Горбачов!

/КРОСС/ В последната година медийните изяви на бившия съветски лидер Михаил Горбачов зачестиха. Променящият се с бясна скорост свят, който отвори очите на стотици милиони хора за приближаващия край на американската хегемония, оформящите се нови разделителни линии и горещите събития до западната граница на Русия го извадиха от нафталина на времето, където пребиваваше в лежерно забвение. Горби, както гальовно го наричат неговите чужди "партньори и приятели", днес не пести критиките си към САЩ и НАТО, дори подкрепи Путин в политиката му спрямо Украйна, но не престава да зове за "взаимно доверие".

Как да разбираме това негово поведение? Като закъснял опит за катарзис? Вид покаяние? Или проява на старчески маразъм? "Всички опити за създаване на едностранен, еднополюсен свят - това е безсмислено, това е глупост", реди Горбачов пред руската телевизия RT в деня, когато светът бе приковал вниманието си върху пресконференцията на Владимир Путин.

Добро утро, товарищ Горбачов! Чак сега ли осъзнавате, че "американците изведнъж започнаха да се налагат"... И че "най-прекаленото е, че се опитаха да създадат нова суперимперия"? Сега ли прозряхте, че "Германия и другите държави членки на Европейския съюз също въведоха санкции срещу Русия заради тяхната силна зависимост от САЩ"? Ако е така, дали не забелязвате собствената си вина за всичко, което се случва?

Включително и днес.

Звучи нахално, да не кажа нагло, този смешен плач по голямата гордост на живота ви - незавършената "перестройка". Защото от дистанцията на времето историята оценява стореното от един държавник, като претегля на кантара плюсовете и минусите на това, което е направил. И няма как времето да изтрие факта, че именно вашата целенасочена политика, тръгнала може би от прекалена доверчивост и наивност и прераснала в откровена сервилност, унищожи цяла една система, разби и преобърна съдбите на милиони хора, доведе до невиждана мизерия цели държави...

О, да, мистър Горбачов! "Свобода, гласност, свобода на пътуване зад граница, религиозна свобода. Да не изреждам. И накрая - разоръжаване. Хората просто си отдъхнаха..." Вероятно и вие, и вашите помагачи отвън няма да спрат да повтарят тази фанфарна идилия като най-голямото достойнство на последвалата разруха. Само че пак от дистанцията на времето се видя, че експериментът ви се оказа планиран провал със съответните печеливши и губещи. Защото друг един модел - този на "комунистически Китай", който предлагаше надграждане, а не ликвидация, се оказа по-жизнен и се утвърди като алтернатива на същата тази американска хегемония, доминираща четвърт век, включително и с вашия принос.

Е, доволен ли сте сега? След като разграбиха целия Източен блок по норматив, а накрая тръгнаха и Русия да разграбват. 300 млн. източноевропейци и руснаци - роби на Запада. Без планове за развитие на тези икономики, оставени на вълците от Уолстрийт и европейските монополни гиганти! Искаха дори да добиват руски петрол и газ и да ги продават на сънародниците ви... Е, не мина! Въпреки вас и благодарение на Путин.

Днес съжалявате. Говорите със загриженост за Русия и света, за забравени гордост, идеали. А някой дали ви вярва? И дали разкаянието на един предател, оплюван от род и родина и позлатяван отвън до ден-днешен, може да бъде оправдание за глупостта да вкараш врага в собствения си двор.

Автор: Валентин Георгиев, журналист от в. "Дума". Работил е също в "Пари" и "Монитор". Бил е зам.-главен редактор на в. "Класа".