Владимир Путин и други руски политици потвърдиха ангажимента на Русия към първоначалните ѝ военни цели за пълна капитулация на Украйна

/КРОСС/ Руският президент Владимир Путин и други руски политици потвърдиха ангажимента на страната към първоначалните ѝ военни цели за пълна капитулация, докато Украйна, Съединените щати и Европа изглеждат готови да възобновят преговорите за прекратяване на войната.

На 23 юни Путин заяви, че Русия е готова за мирни преговори, но отбеляза, че ще преговаря само въз основа на Истанбулските протоколи от 2022 г., речта на Путин от юни 2024 г. пред руското Министерство на външните работи (МВнР) и предполагаемите споразумения от Анкъридж със Съединените щати от август 2025 г.

Това пишат от "Института за изследване на войната" (ISW).

Изискванията на Русия, формулирани в Истанбулските протоколи от 2022 г., биха забранили завинаги на Украйна да се присъедини към НАТО, наложили сериозни ограничения на украинската армия и забранили западна военна помощ, като същевременно не биха наложили никакви ограничения върху размера или способностите на руските сили.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви подобно на 23 юни, че Русия ще постигне всички свои военни цели, включително неутралитета и неядрения статут на Украйна, премахването на предполагаемите "дискриминационни" закони срещу руския език и Руската православна църква (РПЦ) и уважението на Украйна към незаконните фалшиви руски референдуми в окупираните Крим и Херсонска, Запорожка, Луганска и Донецка области.

Кремъл провежда когнитивна война, за да представи потенциалните украински удари срещу легитимни беларуски цели, които подкрепят руските военни операции, като украинска ескалация срещу Беларус и Съюзната държава. 

Украинският президент Володимир Зеленски съобщи през декември 2025 г., че руските сили са използвали беларуска територия, за да заобиколят украинските системи за прихващане на дронове, и отдаде увеличаването на руските удари с дронове "Шахед" срещу Западна Украйна на експлоатацията от Русия на беларуска територия и технически активи.

Впоследствие Зеленски съобщи, че руските сили са извършили прецизни удари с дронове срещу локомотив във Волинска област, а ISW съобщи, че Русия все по-често е насочвала атаки към влакове и железопътна инфраструктура от лятото на 2025 г., за да подкопае логистиката на Украйна.

Руските сили все повече използват беларуска територия, въздушно пространство и ретранслатори, за да извършват прецизни удари срещу украински движещи се цели, критична инфраструктура и логистика.

Представители на Кремъл също така признаха, че Русия все повече се сблъсква с недостиг на гориво, но вероятно умишлено избягваха да свързват този недостиг със засилващите се украински удари. Руският вицепремиер Александър Новак заяви по време на среща с Путин на 23 юни, че настоящата ситуация на руския пазар на гориво е трудна, но управляема, и отбеляза, че руското правителство предприема необходимите мерки за осигуряване на стабилни доставки на гориво.

Новак съобщи, че руските власти са въвели пълна забрана за износ на бензин и реактивно гориво, обмислят забрана на износа на дизел и въвеждат промени в данъчното законодателство, за да помогнат на вътрешния пазар на бензин да се справи с увеличеното търсене на гориво. Новак отбеляза, че руските петролни рафинерии забавят ремонтните дейности и увеличават производствените си темпове, а Русия използва неизползвани досега запаси от гориво, за да отговори на нарастващото пазарно търсене.

Новак добави, че руските държавни петролни компании носят основната тежест по отношение на доставката на гориво за вътрешния пазар и че руското правителство следи цените на бензина. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 23 юни, че всички световни икономики, включително Русия, са засегнати от настоящата нестабилност на цените на петрола.