Кримските страсти на София

/КРОСС/ Референдумът за бъдещето на Крим е на път да опъне нервите на управляващите почти толкова, колкото починът за национален референдум по изборното законодателство.

В последните дни съпартийци и съидейници сипят огън и жупел по външния министър Кристиян Вигенин. Неговото прегрешение е, че принципно подкрепи идеята за санкции срещу Русия, ако тя отхвърли предложението на Ангела Меркел за съставяне на контактна група с участие на Москва и Киев.

Очевидно негодувание предизвиква и позицията му, че България няма да признае резултата от кримския референдум, насрочен за тази неделя. Проправителственият коментатор Александър Симов направо обвини във фейсбук шефа на МВнР, че цели да се хареса на "150 кресливи трола, окупирали нета" и окачестви действията му като "дипломация на камикадзето".

В редовете на БСП и ДПС имаше и недоволни, че Вигенин посети миналата седмица Киев, където се срещна с и.д. президента Олександър Турчинов и Виталий Кличко. Народният представител от ДПС Янко Янков обяви, че Външно не може да взема еднолична позиция, без да се е допитало и осигурило широка парламентарна подкрепа.

В общественото пространство се раздухаха опасения за пагубните последици за българската икономика от конфронтацията между Русия и Запада, предвид огромната ни зависимост от руските енергийни доставки, пък и големите инвестиции от изток в родното стопанство. Нито уговорките, че ще търсим компенсации от ЕС за евентуални загуби, нито широкият гръб на немския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, зад който застана Вигенин, има изгледи да успокоят духовете. Реалността е, че нов кръг санкции срещу Русия - след изключването от Г8 и стопирането на диалога за премахване на визовия режим с ЕС - са кажи-речи неизбежни. За добро или за лошо София не може да се противопостави на консенсуса в рамките на ЕС. Ако до понеделник Кремъл не приеме исканията на Меркел, подкрепени недвусмислено от Съвета на държавните и правителствени ръководители на 6 март, външните министри на 28-те ще наложат визова забрана и ще замразят активи на хора, свързани с управлението в Москва.

Съдейки по поведението на руските власти - мащабни военни маневри по границите с Украйна, общи авиоучения с Беларус, блокиране на опозиционни уебсайтове - Путин не е склонен на компромис. А за изхода от допитването в Крим едва ли може да има съмнение. Самата бюлетина дава на гражданите на автономната република две възможности: присъединяване към Руската федерация или завръщане към конституцията от 1992 г., която дефинира Крим като суверенна държава.

Оттук насетне на дневен ред стоят два въпроса от съществено значение за България. Първият е дали Русия ще утвърди анексията, или ще предпочете да запази Крим като анклав в Украйна с неизяснен статут, по подобие на Приднестровието. Такъв вариант ще даде на Путин възможност за допълнителен натиск върху Киев в ключови моменти. Директно присъединяване има вероятност да предизвика нестабилност в части на Южна и Източна Украйна.

Вторият въпрос е доколко ЕС е готов да ескалира допълнително натиска и да предизвика мащабна търговска война, която би засегнала и нас. Въпреки напрежението около Украйна засега няма особени изгледи за подобен челен сблъсък. Той ще струва скъпо и на двете страни, но да не забравяме, че търговският оборот от около 335 млрд. евро съответства едва на 1% от общия БВП на Евросъюза и на 15% от този на Русия. През седмицата руската централна банка се принуди да интервенира на валутния пазар с продажбата на $1,5 млрд, за да стабилизира курса на рублата. Което идва да покаже, че дори и перспективата за санкции подкопават сериозно руската икономика. С други думи, дори без да предприемат по-сериозни наказателни мерки срещу Москва, ЕС (и САЩ) имат лостове за въздействие върху Кремъл. Разбира се, при положение че Путин размишлява и действа рационално.

Да се върнем обаче към въпроса защо властимащите у нас са толкова изнервени. Може би трябва да търсим отговора на тоя въпрос в решението на комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер да забави или дори отложи преговорите по газопровода "Южен поток". Да припомним: от миналия декември Брюксел се зае с предоговарянето на междуправителствените споразумения, сключени между Русия, от една страна, и България, Австрия, Унгария, Словения, Гърция, Хърватия и Сърбия, от друга, за да ги приведе в съответствие с европейското законодателство. Допълнителното забавяне на гигантския проект на практика означава отлагане във времето на значителни държавни поръчки по линия на строително-монтажните работи.

Едва ли има съмнение, че апетитните проекти ще се окажат в ръцете на фирми, близки до тандема ДПС-БСП. Действията на Йотингер обезсилват наскоро предложените от БСП откровено лобистки поправки в Закона за енергетиката, целящи да намерят вратичка в европейското законодателство и да осигурят на "Газпром" монополен достъп до тръбата.

Но докато Вигенин преповтаря европейската позиция, Драгомир Стойнев обяснява, че "Южен поток" ще се строи по график. В желанието си и вълкът да е сит, и агнето да е цяло, властта говори едни работи в Брюксел и Берлин и други на приятелите си в София и Москва. Но не бих се учудил, ако сметките пак излязат криви.

Автор: Димитър Бечев, Труд