Най-веселият анархист в руската словесност пристига отново у нас

/КРОСС/Най-веселият анархист в руската словесност пристига отново у нас, пише "Факел".

Защо? Да не би да сме му превели нова книга?

Не, а за да вземе участие в разговора с български писатели на тема: „Отгоре над бариерите или какво да се прави".

Водещ ще бъде Георги Борисов, а сред поканените са Алек Попов, Бойко Ламбовски, Божана Апостолова, Валентина Радинска, Виктор Самуилов, Георги Господинов, Деян Енев, Елена Алексиева, Елин Рахнев, Екатерина Йосифова, Иван Цанев, Иван Тотоманов, Кирил Кадийски, Любов Кронева, Милен Русков, Надя Попова, Румен Леонидов, Светлозар Игов, Стефан Цанев, Теодора Димова. Мястото е НДК, датата 10 декември, Сцена 3.

В първата част на диалога ще се търсят отговори на следните въпроси: „Какво се промени в руската литература след разпадането на Съветския съюз? Какво място заема съвременната руска литература в обществения живот на Русия? Кои нови руски писатели трябва да знаят съвременните български читатели? Съществува ли все още в България интерес към руската литература и руската култура?" Втората част на срещата ще е посветена на съвременната българска литература: „Какво се промени в българската литература след падането на комунизма? Какво място заема българската културата в обществения живот на България? Кои български книги и автори трябва да са известни на руските читатели? И най-важният въпрос, според организаторите, какво да правят писателите в свят, който е напълно полудял?

Евгений Попов е роден през 1946 г. в Красноярск. Завършва Московския геологопроучвателен институт. Заради участието му в подготовката на алманаха „Метропол" (заедно с Василий Аксьонов, Андрей Битов, Юз Алешковски, Фазил Искандер, Бела Ахмадулина, Инна Лиснянская, Виктор Ерофеев и др.) е изключен от Съюза на съветските писатели и му е забранено да публикува. До 1980 г. написва над 200 разказа и 12 пиеси. През 1981 г. в изд. „Ардис" (САЩ) излиза сборникът му с разка¬зи „Веселие Руси" който вижда бял свят в родината му едва през 2002 г., а сборникът „Жду любви невероломной" е издаден едва през 1989 г. През 2004 г. московското издателство „Грейта" пусна от печат неговия първи, неиздаван досега сборник разкази „Плешивый мальчик" (1973) с послеслов от Василий Шукшин, а през 2008 г. в издателство „АСТ" излиза тритомник с избрани негови произведения.
17-те му белетристични книги са преведени в над 20 страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Финландия, Полша и др. У нас е публикуван сборникът му с разкази „Веселие по руски".
Руската критика го нарича „най-веселият анархист на руската словесност" и определя прозата му като „едновременно прекрасна и безобразна, ясна и мъглява, трезва и непредсказуема като руския човек", нареждайки го сред най-ярките съвременни руски писатели след Михаил Зошченко, Василий Шукшин и Василий Аксьонов.