MW: Защо в НАТО мразеха системата С-200

Списание Military Watсh разказва за предимствата на съветската система С-200

/КРОСС/ Списание Military Waсth публикува статия „Защо в НАТО мразеха С -200 - най-далекобойната система ПВО по време на Студената война".

Изданието припомня, че тази зенитно-ракетна система е играла водеща роля в съветската противовъздушна отбрана в по-голямата част от Студената война, а през 1982 г. тя започва да се изнася в цял свят, като междувременно в много страни все още е на въоръжение.

Сега основни оператори са Северна Корея, Сирия, Иран, Полша и България. Те придобиха ракетната система през 1980-1990 г. Освен тях - Узбекистан, Казахстан, Туркменистан и Азербайджан наследиха С-200 след разпадането на СССР.

Системата е разработена за защита срещу всички видове въздушни атаки като по-усъвършенстван и далекобоен аналог на комплекса С-75.

Първите единици С-200 постъпват на въоръжение през 1966 г. и остават в действие до 1996 г., когато голям брой системи за ПВО са изведени от експлоатация.

Ракетите С-200 са използвали полуактивна самонасочваща се глава за насочване. При поразяване на цел се взривява или фугасна бойна глава, или тактическа ядрена бойна глава, като последната може да бъде изстреляна само по команден сигнал.

Разликата в характеристиките между C-200, произведени през 80-те и оригиналните варианти от 60-те години, е значителна. В същото време върховата версия на С-200Д е имала обхват на разрушаване от 300 км в сравнение със 175 км на оригиналния С-200A.

По -късните версии имат по-висок таван на полета - до 40 км, те са по -универсални, имат превъзходен потенциал срещу балистични ракети и също така много по-голяма вероятност да поразят цели. Те също така могат да поразяват цели, движещи се с ниски хиперзвукови скорости до 6 маха, имат обхват на откриване на цели до 600 км и възможност за търсене на цели на височина над 45 000 метра - тези възможности са идеални за защита срещу балистични ракети.

Всеки батальон С-200 е използвал 6 пускови установки и радар за осветяване на целта. Системата е проектирана да порази балистични ракети и бомбардировачи. Това обаче е можело да застраши изтребителите и щурмовачите, включително на големи разстояния. Така в ръцете на сирийците, С-200 свали самолетите А-4 на ВМС на САЩ и F-16 на ВВС на Израел.

В периода на Студената война нито един западен конкурент не е превъзхождал по отношение на обхвата.

Въпреки своите впечатляващи възможности, С-200 има един съществен недостатък. Това е липсата на мобилност. Системата може да бъде разгърната само на стационарни площадки. Следователно, системата е била относително лесна мишена за противника.

Независимо от това, С-200 остава актуална и до ден-днешен. Например Иран, който има в своя арсенал много по-съвременната С-300, инвестира значителни средства в модернизацията на системата и възнамерява да я направи по-мобилна.

Както и преди, този комплекс е доста надеждна защита срещу балистични ракети и високоскоростни самолети за наблюдение, заключава MW.