Симеон Сакскобургготски: Трябва да е ясна историята каквато е била

/КРОСС/Симеон Сакскобургготски, бивш министър-председател на България, в интервю за БНТ 

Водещ: Спомняте си, преди известно време група интелектуалци и общественици поискаха връщането на Симеон Сакскобургготски в политиката. Отговор на въпроса връща ли се той на политическата сцена у нас, както и коментарът му за това може ли да се търси скрит смисъл за решението на Светия Синод да споменава в богослуженията Симеон Втори като цар на българите - в първия коментар на бившия премиер пред Ася Методиева.
Водеща: Шумни реакции през последните няколко дни отново поставиха вашето име в центъра на общественото внимание. За църквата сте цар, за историята също. За хората обаче днес цар ли сте?
Симеон Сакскобургготски: Това вече трябва да попитате хората. Аз не бих могъл да отговоря за тях. Който е прочел историята, мисля, че си е наясно.
Водеща: Вие как усещате общественото мнение?
Симеон Сакскобургготски: Това е въпрос просто да се наблюдава и също интересно е да се видят реакциите, понякога малко, бих казал, пресилени и извън контекста. Но това си е правото на всеки един.
Водеща: Как предпочитате да ви наричат българите днес?
Симеон Сакскобургготски: Вижте, аз няма претенции. Изпълнявал съм всевъзможни функции. Така че тук е въпрос вече пак на разбиране, на усещане и на възпитание донякъде.
Водеща: Попита ли ви Светия Синод за идеята, която взриви донякъде общественото мнение, за това при извършването на обществени и частни богослужения в църкви и манастири да бъде споменавано името на Негово величество Симеон Втори?
Симеон Сакскобургготски: Трябва да се върнем много по-назад, 1946г. и от там вече всеки да разбере за какво става реч. Не виждам защо това се превръща в такава, как да кажа, дискусионна материя за нещо, което е изцяло дори не светско в смисъл такъв да засяга или да превъзбужда толкова хора, пък и в много случаи изкуствено /.../
Водеща: Попитаха ли ви обаче? Поискаха ли вашето мнение, допитаха ли се до вас от Светия Синод?
Симеон Сакскобургготски: Моля, църквата е една институция, която е изцяло независима.
Водеща: В този смисъл обидили ви донякъде реакцията на двама президенти по тази тема, защото искаме или не тя влезе в публичното пространство?
Симеон Сакскобургготски: Не става и въпрос за обида. Всеки има право да тълкува. Но пак казвам, че трябва да имаме, да е ясна историята каквато е била. Дали носи човек една титла или изпълнява дадената длъжност това са съвсем различни работи. Нито застрашава републиката по никой начин, пък мисля, че съм си доказал и аз моята лоялност към републиката, служейки й като премиер, нито пък трябва някой да се почувства обиден. А за президентите навсякъде в чужбина, аз винаги препоръчвам да се пооглеждаме, един бивш президент нормалното е да го наричат г-н президент. Така че не виждам какво може да бъде толкова застрашаващо.
Водеща: Понеже вие също излязохте с позиция, кой търси според Вас политически игри и интриги, както го наричате, в решението на Светия Синод?
Симеон Сакскобургготски: Вижте, това вече е много субективно и едва ли може да интересува зрителите.
Водеща: Тоест не виждате някой, който конкретно има интерес от това да ви злепостави или да ви вкарва в такъв разговор в публичното пространство?
Симеон Сакскобургготски: Вижте, за това винаги има доброволци и готови, така че е нещо, на което съм свикнал толкова години. Мисля, че не бива да се обръща внимание на неща, които не са всъщност интересни.
Водеща: Понеже вие сте човек, който има отношение към църквата, смятате ли, че тя днес е толкова близо до хората, колкото понякога е до политиците? И ви питам конкретно заради това, че бяха връчени ордени преди няколко дни от църквата. Вие също получихте такъв като бивш министър-председател точно преди 10 години, човек от публичната сфера, политическа фигура.
Симеон Сакскобургготски: Да. Аз мисля, че това е нещо, което е нормално и пак решение на църквата. Аз не виждам защо толкова трябва да търсим някакви много сложни тълкувания, моменти, интерпретации.
Водеща: Близо ли е тя обаче днес до хората?
Симеон Сакскобургготски: Това трябва да попитаме всеки един от нашите сънародници и всеки сигурно си има и мнение.
Водеща: Във важни моменти тя е тази, която следва да обединява българския народ. Дали днес тези функции са й присъщи?
Симеон Сакскобургготски: Тя е една институция, която ... Ето, наскоро, преди няколко дни само сме чествали 1150-та годишнината от покръстването. Мисля, че това стига като гаранция, че е една трайна институция, която е много важна във всяка една държава. Независимо кое вероизповедание е, вярата е нещо, което е много важно.
Водеща: Мислите ли, че българите се разколебаха донякъде в тази вяра и в доверието си в институция като църквата заради скандалите през последните няколко години или не следите отблизо?
Симеон Сакскобургготски: Знаете ли, тук не знам защо има мисля, че като по-развита тенденция да се търсят скандали, отколкото в някои други общества, където може би има по-интересни и злободневни теми. Но пак препоръчвам да се огледаме, да видим какво е било другаде и дали една институция, която е оцеляла вече 20 века, ако гледаме християнството въобще, нещо, което е моментално, временно да се случи, това не определя нито валидността, нито значението.
Водеща: Да излезем от църквата...
Симеон Сакскобургготски: Да, мисля, че е време.
Водеща: И да се прехвърлим към полето на политиката. Преди няколко месеца общественици, политици, интелектуалци поискаха връщането на царя в политиката. Това е цитат, който използвам. При какви условия бихте го направили? При какви условия бихте се върнал?
Симеон Сакскобургготски: Вижте, връщането на царя не е точно така. Прощавайте, че ви прекъсвам. Нека се прочете това, което бяха изказали едни хора, а се изтълкува веднага - връщането на царя и вече от там пак феноменални фантазии и какви ли не митове. Откровено казано всяко нещо си има и момента. Знаете на каква възраст съм. Считам, че идеята за връщане в политиката като политика е нещо, което е по-скоро в реда на пожелателното или на фантазията, но не реалното.
Водеща: Понеже последните няколко дни прекарах с вашата биография, в нея говорите много за страха на политиците, преди 10 години страха на политиците вие да влезете в българската политическа сцена.
Симеон Сакскобургготски: Това беше по онова време.
Водеща: Сега съзирате ли този страх 10 години по-късно?
Симеон Сакскобургготски: Точно това казвам. Ако аз бях предвидил някакви претенции или нещо, то аз щях да съм взел решението още преди години. Но в момента мисля, че ролята ми е друга и търся винаги да бъда полезен на обществото, а не да предизвиквам кавги и да се делят хората както миналия ден се претендираше дори с темата покрай църквата. Това съвсем не е нито по мой вкус, нито пък съм го практикувал и това го знае всеки.
Водеща: За какво търсите подкрепа днес?
Симеон Сакскобургготски: Аз да търся подкрепа? Благодаря ви много, но не виждам за какво.
Водеща: Имате ли своя кауза?
Симеон Сакскобургготски: Каузата ми е България и тя си е откогато съм се родил.
Водеща: Питам ви с оглед на страха и на това, което си говорихме за политиците и за обстановката в България. Във връзка с тази подписка пак, нуждаете ли се от някакъв специален статут? Това също се превърна в предмет на политическо говорене, на дебат в общественото пространство.
Симеон Сакскобургготски: Знаете ли, да се върнем към нормалното, към приетото по цял свят. Аз дали се нуждая? Представете си, наистина на моята възраст вече съм видял какво ли не, та да търся и да се нуждая. Въпросът е да има нормални отношения, които са приети навсякъде. И също по този начин да се избегнат всякакви слухове и измишльотини, ако ми позволите думата, и за това, нали. Но не виждам защо се търсят винаги субективни обяснения за неща, които са съвсем нормални, приети навсякъде и които не създават никакво напрежение, нито въобще може много да трогва хората, които всъщност се интересуват от по-съществени работи.
Водеща: Какви трябва да са съществените работи днес за България?
Симеон Сакскобургготски: И приоритетът ни пред света, като всяко правителство това, което прави и изпълнява, успехите - това са неща, които мисля, че и засягат всички далеч повече.
Водеща: Питах ви за кауза и за това дали търсите подкрепа, защото в вас в момента някои хора припознават човек, който може да има някаква неформална роля като мисионер, като дипломат, като човек, който има достатъчно контакти на международната сцена. Вие виждате ли някаква подобна роля за себе си в съвременната обстановка?
Симеон Сакскобургготски: Вижте, винаги съм бил на разположение. Това ми е нещо, което си е вътрешно и нормално. Набрал съм много опит. Познават ме, мисля, в много страни, да не кажа навсякъде. Това са все неща, които можеше да се използват в даден момент за страната, но това не значи, че трябва или че се търси нещо, или пък трябва да се превърне в някаква драма.
Водеща: Една ваша позиция също отекна в публичното пространство - по отношение на санкциите. Как смятате да отстоявате тази ваша теза - позицията си против наложените от Запада санкции срещу Русия?
Симеон Сакскобургготски: Вижте, тук е въпрос на прагматизъм и да се гледа с години назад, пък и с години напред, разбира се, и в крайна сметка да се стигне до главното и важното - интересите на България. Оттам не е необходимо някакви гръмки изказвания, фрази и друго - просто да си гледаме интересите. Също така бих казал, че невинаги се налага само да се прави това, което „великите сили" или по-големите страни правят, и още веднъж - да търсим роля на нашата страна, в нашата външна политика, и друга, където можем да допринесем с нещо към световната политика или към подобряване на взаимоотношенията между дадени страни. В това нещо няма нищо нито лошо, нито пък ново. 
Водеща: Вашата теза обаче в политически смисъл се различава от официалната политически смисъл се различава от официалната позиция на България, и в тази посока някои виждат саботаж от ваша страна, или пък несъгласие с официалната позиция.
Симеон Сакскобургготски: О, пази Боже дотам. Човек само да си изкаже мнението - ако се превръща в саботаж, тежко ви и горко. Аз го гледам от прагматично... И ако попитате всеки, който произвежда и който е изнасял досега в Русия и който не може вече, какво му е мнението - и то не само България, това са всички страни от Европейския съюз, които са ощетени от тези мерки, които едва ли пък ще имат или биха имали някакъв специален ефект в Русия и конкретно към правителството...
Водеща: В този смисъл, трябва ли да има малко повече нюанси нашата позиция, или пък да бъде по-омекотена? Къде трябва да стои България в този конфликт, защото това е конфликт?
Симеон Сакскобургготски: Ето, ами да. Това е един много чувствителен въпрос и затова казах точно, че ние трябва да имаме една политика, която е с повече години напред, отколкото от избори до избори, и оттам нататък да сме наясно с приоритетите.
Водеща: Пречи ли ни обаче една по-предпазлива позиция на ролята ни като страна-член на Европейския съюз по отношение на Русия?
Симеон Сакскобургготски: Аз съм винаги човек на диалога, да изслушаш другия и въобще да поддържаш едни нормални отношения. Оттам нататък може много работи да се изяснят и да се избегнат.
Водеща: Изобщо ли не бяхте планирали пътуване до Москва за 9 май, защото това се казва на официалната ви страница - вчера в позицията ви прочетох?
Симеон Сакскобургготски: Да, защото пак такива слухове се бяха пуснали и неща, които вече надминават дори бих казал някое болнаво въображение. Във всички тези години не съм бил канен в Москва, което е абсолютно нормално, логично, ако се върнем към Втората световна война. И сега изведнъж тръгвам да присъствам на честванията на 9 май - аз мисля, че това са слухове, които се пускат умишлено. 
Водеща: Защо?
Симеон Сакскобургготски: Ами защото напоследък така е тръгнала някаква... не знам, пак да се вадят от едно време теории или тези за русофилство, русофобство или друго. Боже мой, това се преодолява, тези неща, и се гледа българофилството и интересите, които са на страната.
Водеща: А защо излязоха пак на мода русофилството и русофобството?
Симеон Сакскобургготски: А, ето този въпрос трябва да го зададат на хората, които имат интерес да превръщат това в мода.
Водеща: Трябва ли обаче България да съжалява за „Южен поток", с оглед на досегашните ни...
Симеон Сакскобургготски: Във връзка с русофобство и русофилите ли?
Водеща: Да, да, във връзка с досегашния ни разговор.
Симеон Сакскобургготски: Е, не. Вижте, по моя преценка... далеч съм от енергиен експерт, да взимам становище, но поне това, което познанията ми по икономика са ме научили, е, че колкото повече страни минават през една страна, толкова по-интересно е за самата страна. Оттам нататък вече трябва да се гледа, което е възможно, реализуемо и вече техническите въпроси.
Водеща: Въпросът е обаче - от политическа гледна точка сега трябва да изчакаме. Да се надяваме ли още на този проект или да гледаме в други посоки?
Симеон Сакскобургготски: Мисля, че отговорните гледат в други посоки също, което винаги е за предпочитане, отколкото да се вторачва човек в една и съща тема, ако види, че има някакви трудности.
Водеща: Да поговорим за партията НДСВ, която вие създадохте, защото днес като че ли тя почти се споменава в минало време. На последните парламентарни избори получи под 8000 гласа. Защо оставихте НДСВ да загине? Каква е вашата политическа равносметка?
Симеон Сакскобургготски: Аз не съм оставил НДСВ да загине.
Водеща: Питам ви като човек, който все пак беше начело на едно такова движение, много популярно.
Симеон Сакскобургготски: Движението е едно, човекът е друго. Оттам нататък вече имаме всевъзможни варианти, възможности, на които сме били и свидетели.
Водеща: Нима не беше ваш този проект все пак - НДСВ?
Симеон Сакскобургготски: Мой беше, да. И считам, че е валиден, че имаше много интересни, интелигентни неща, които са все още валидни. Оттам нататък вече е въпрос на гласоподавателите. 
Водеща: Не ви ли е тъжно обаче, че политици, които създаде НДСВ, сега са част от други политически формации и имат съвсем различен път от каузата, която приеха?
Симеон Сакскобургготски: Аз мисля, че „каузата" е едно, практиката е друго. И трето - може да прозвучи донякъде учудващо, но аз винаги гледам на нещата по един широк и обективен начин. Ако има много хора, които са били от нашия екип, които сега са другаде, това показва, че нашите идеи са били валидни, в следствие на което е интересно винаги.
Водеща: А струва ли си сега опитът да се възроди една такава либерална формация, към днешна дата? Преди време - няколко седмици, ако не бъркам - бяхте събрали либерални политици на среща, разговаряхте по политически въпроси. Днес в България актуален ли е този въпрос?
Симеон Сакскобургготски: Това беше организацията на „Фридрих Науман" - институтът, който ни събра. Но разбира се, аз мисля, че либералното е много, много полезно именно в сложни политически моменти. А пък либералното не е измислено от мое смирение, а сме го имали и през по-миналия век, и миналия век, и това е нещо, което е прието. Вие виждате, и в европейските политически семейства има и либералното семейство. 
Водеща: С кого общувате най-често от хората, които бяха най-плътно зад вас - министрите, хората, които ви помагаха в политически смисъл в управлението, от НДСВ?
Симеон Сакскобургготски: Аз, въпреки възрастта си, съм още много зает, бих казал прекалено зает. Така че ми е трудно да общувам постоянно или редовно, но винаги изпитвам не само доволство, но и радост да се видя с министрите или народните представители, с които сме работили, и им се радвам, тъй като виждам, че някои от тях имат успех и въобще са се реализирали.
Водеща: Бойко Борисов търси ли ви за съвет?
Симеон Сакскобургготски: Премиерът?
Водеща: Премиерът.
Симеон Сакскобургготски: Не виждам защо обезателно трябва да ме търси...
Водеща: Вие имате опит като министър-председател - заради това.
Симеон Сакскобургготски: ... за съвет. Но винаги се виждаме с удоволствие. Ето, миналия ден в Плиска - не го бях виждал от известно време и много се зарадвах. 
Водеща: Каква е вашата оценка, политическа, за управлението в момента, за коалицията, на която той е начело, заедно с партията си ГЕРБ?
Симеон Сакскобургготски: В момента, както казвате, всяко нещо си има резон и причина в даден контекст. Да оценяваме дали е по-трудно сега, или е било по-трудно преди - аз мисля, че там излизаме вече от същественото. И все пак въпрос и хипотези, много пъти предадени по начин такъв, според медията, която предава, си има една оценка или друга. Аз не се спирам на такива работи, знаете, мисля, че има много по-полезни неща и по-интересни занимания.
Водеща: Без да сравняваме коалиционната формула тогава и сега, въпросът е каква е вашата оценка за управлението на страната в момента. Справя ли се България с важните проблеми?
Симеон Сакскобургготски: Това е, което преди казах - че нашите приоритети са най-важното, и това е целта. От друга страна, без да правим, както казвате, оценка на една или друга коалиция - аз мисля, че коалиционното управление винаги е по-здравословно и по-интересно в една страна. 
Водеща: А по-полезно ли е за гражданите обезателно?
Симеон Сакскобургготски: О, няма нищо абсолютно, та да е обезателно. Резултатите са там и мисля, че и гражданите трябва да положат съответните усилия, за да вървят нещата, а не само да чакат отгоре някъде нещо да дойде или да го разкритикуват.
Водеща: Какво правите обаче, когато наблюдавате политическата обстановка, решенията? Виждате, сега имаме реформи на дневен ред и ви се иска да дадете съвет? Или пък ако знаете решението по даден проблем, търсите ли да речем премиера, или пък бихте ли се свързал с някой от министрите?
Симеон Сакскобургготски: Ами ако има нещо да се каже, което да е смислено или полезно - естествено. Моята препоръка е била и си остава, защото мисля, че и тя е нещо, което е приложимо - да се оглеждаме и да намерим за дадени проблеми как са ги решили други страни или къде дадената тема най-добре функционира. И от там вече по какъв начин може да намерим начина, по който да го асимилираме и да го приложим.
Водеща: Вярвате ли на политиците днес, че искат съдебна реформа? Това е на дневен ред и на масата, към това гледа и Европейският съюз - наблюдават и чакат решенията. Партиите - появиха се нови, част от старите играчи и вие ги познавате. Като погледнете общата картина, какво е вашето усещане и вашата преценка - искат ли политиците съдебна реформа?
Симеон Сакскобургготски: Това е въпрос на нещо, което е реално. Ако твърдите, че от Европа или от Брюксел се очаква това, хубаво. Но което не бива, е да се обобщава - всички политици, всички промени, закони... И да започна от най-нормалното - то е всеки гражданин да спазва съществуващите закони. Оттам нататък вече винаги има място - винаги, и ще има място за подобрение. И ако това може да се осъществи, мисля, че това е в полза на самото общество. 
Водеща: А вие лично вярвате ли в българското правосъдие? Още повече като човек, който водеше съдебни битки.
Симеон Сакскобургготски: Не, водят се съдебни битки мисля, че по-скоро срещу мен. Аз не съм инициаторът. Но считам, че уважението към институциите а приори е нещо много важно за живота на една страна, държава. Оттам нататък вече, разбира се, има и примери или казуси, или вече... това е съвсем друг въпрос.
Водеща: Питам ви, защото попаднах на информация, че сте готов да търсите европейските институции, за да продължите битката по темата „Имоти", или се отказахте от нея?
Симеон Сакскобургготски: Темата върви вече от почти пет години в Страсбург, понеже аз съм гражданин на страна, която е член на Европейския съюз и частната собственост е нещо, което е неоспоримо. Оттам нататък всеки може да разбере какво ми е становището. 
Водеща: Като гледате назад, изпитвате ли огорчение към някого в политически и в обществен смисъл - за хора, с които сте работили и продължавате да работите, хора, които днес участват в политическия живот под една или друга форма?
Симеон Сакскобургготски: Не, огорчение е нещо, което не препоръчвам никому. Аз наблюдавам и оттам вече си имам мнението, но...
Водеща: Споделете част от това мнение.
Симеон Сакскобургготски: От това мнение? Ами то е нещо много лично. Не интересува някой какво мисли човек или какво като... не трябва това да се оповестява или пък да има някаква значимост. 
Водеща: Как изглежда България отвън, като погледнем извън пределите, извън границите, като погледнем от Страсбург, казахте, или пък от някоя друга европейска точка? Хората, с които общувате, какво ви питат за България днес?
Симеон Сакскобургготски: Ето сега прекарах - колко бяха, мисля, че четири дена в Брюксел. Направи ми впечатление, че много хора, които са разбира се отговорни политици, питаха - какво прави България, малко се чува, едно-друго. Ето например едно по-засилено, реално присъствие мисля, че би било чудесно и ще се постигне сигурно. Това е въпрос на желание и на прагматизъм.
Водеща: По-добър ли е имиджът на България днес, отколкото преди 10 години?
Симеон Сакскобургготски: Това е трудно да се каже. Защото ако бих ви отговорил, че е по-добър сега или е бил по-добър тогава, ще изглежда, че аз се вписвам в картината, имам някакви предпочитания. Аз мисля, че поведението...
Водеща: Не, напротив, от влизането ни в Европейския съюз досега. 
Симеон Сакскобургготски: ... от това, което се показа - и там ще намерите отговора. Пък и моментът е бил друг преди десет години изцяло - мина се през една огромна политическа и икономическа криза почти в целия свят. Едно е било тогава, друго е сега. Не виждам някак си да може да се сравняват и да се каже дали сега е по-добър имиджът. Това се стараем всички - имиджът да е постоянно добър, това е най-важното за мен. 
Водеща: И понеже следите икономиката и процесите в бизнеса, за да ги свържем с българската политическа сцена, КТБ грешка на политиците ли беше или на икономиката в България? 
Симеон Сакскобургготски: Понякога /.../ аз съм наясно, че много хора ме считат за отегчителен, защото не на влизам в някакви полемики или изказвания. Пак се връщам - и мисля, че е здравословно - към други примери. В САЩ - какви институции просто не се стопиха за няколко часа буквално. В други страни - една Испания наскоро имаше подобен случай на КТБ. Излишно е да се сочи, виновници се търсят..., а да се види какво не е функционирало, къде и как, за да се избегне да се повтори. Това е много по-интересно - да се намери начина, по който да се избегне. И пак да търсим поука от случилото се на други места. 
Водеща: Слагаме точка на политиката. Няколко думи може би за финал да ни кажете как живеете днес, за какво мислите най-често. Казахте, че пътувате много.
Симеон Сакскобургготски: Не, не казах, че пътувам много. Бях сега в Брюксел само. Иначе съм тук и съм...
Водеща: Иначе сте си тук.
Симеон Сакскобургготски: ... и съм много, много зает. От 2000 г. съм тук, въпреки че много хора, тъй като не шумя, както аз казвам, мисля, че не съм в България, което донякъде не е много добър признак, ако се съди само по бомбастиката или по каквото и да било, разни електронни медии и друго, за да присъства човек или да съществува, или да върши нещо, което е полезно.
Водеща: И като наблюдавате тихо, без да вдигате шум, наблюдавате ли промяна в „чипа на българите" - тази фраза, която си е лично ваша, патентована?
Симеон Сакскобургготски: Да, в началото си спомняте колко ми се подиграваха, а пък сега вече, както казвате, е нещо, което се ползва. Ами не знам. Да ви обърна въпроса, щом като ми задавате - убедена ли сте, че са си го променили?
Водеща: Благодаря ви.