Момент, страх ли ни е да пътуваме сами?

/КРОСС/ Има неща, които сме свикнали да правим в група или поне с човек до себе си. Изпитваме нещо средно между срам и страх от това да отидем сами на кино, на вечеря или пък да поемем на път.

Това не е материал, който ще ви разкаже защо е добре да пътувате сами от научна гледна точка, вече сте попадали на такива. Текстове, които обясняват, че ще се завърнете по-креативи, работоспособни, интересни за останалите и себе си, и т.н. Нашата гледна точка е малко по-различна.

Замислете се.

Ако пътувате сами, просто тръгвате.

Нямате нужда от разрешение. Няма нужда да се съобразявате с това, което останалите биха искали да правят, видят или ядат, а вие не.

Единствените графици и бюджети, с които трябва да се съобразявате, са вашите собствени.

Може да прозвучи малко егоистично, но всеки има нужда от такива моменти в живота си. Друг факт, който май е редно да изтъкнем като плюс, е че понякога откровено не знаем какво искаме. Когато става дума за пътуване, нещата са много относителни и често подлежат на промяна.

Може да карате 10 минути в една посока, да се разходите до конкретно място, а ако усетите, че нещо не е наред или така, както сте си го представяли, сте готови да го промените.

Хм, няма нишо лошо в това да изпием чаша розе на прохладна тераса в някой тропически курорт, да хапнем парче шоколадов тарт по улиците на Виена или каквото и да било друго, но сами. Идеята не е да избягаме от хората и всичко около нас, а понякога просто да отделим време на себе си.

И все пак, продължаваме да мислим, че пътуването в компания е по-забавно. Ами вие?