Проф. Казимир Попконстантинов: В най-кървавите години от залеза на Първото българско царство цар Самуил до последно отстоява тогавашните ни граници

/КРОСС/ В най-кървавите години от залеза на Първото българско царство цар Самуил до последно отстоява тогавашните ни граници. Те са се простирали до днешните Румъния, Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Албания, Унгария, Босна и Херцеговина и Гърция.

„Той бил войнствен човек, който никога не знаел покой", се посочва в историческа хроника.

Напрежението между Българското царство и империята нараства, а връхната точка е прословутата битка при село Ключ от 1014 година, при която император Василий II пленява 15 000 български войници. Раненият Самуил е спасен от сина си в Прилеп, след което е отведен в Преспа. Именно там Василий Българоубиецът изпраща ослепената българска войска, като на всеки 100 оставя един със здраво око, за да води останалите.

Според изворите, при гледката на 4 октомври 1014 година Самуил получава сърдечен удар и два дни по-късно умира. Четири години по-късно падаме под византийска власт.

„Той е успявал, въпреки всичко, да съхрани Първото българско царство. Именно той успява толкова умело, както дипломатично, така и с меча", казва проф. Казимир Попконстантинов, историк и преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий".

955 години след смъртта на Самуил гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос прави разкопки в базиликата „Свети Ахил" на едноименния остров в Преспанското езеро. Там през 1969 г. открива четири богати погребения, три от които ограбени още в Средновековието.

„Беше студено и трябваше да приключваме и малкото разкопки, които бяхме направили. Трябваше веднага да отстраним пръстта, да освободим находката и така беше открит саркофагът, за който по-късно се установи, че е на цар Самуил", разказва проф. Николаос Муцопулос в „Непогребаната истина: Костите на Самуил" от 2019 г.

Антропологичните изследвания на костите показват, че мъжът е бил висок около 1,60 метра и е починал на приблизително 70 години. Приема се, че това са останките на Самуил, защото лявата лакътна кост е била счупена - вероятно заради травма от битка.

„Тогава, надвесен над саркофага с помощта на едно скеле, установих, че скелетът е оцветен в пурпурен цвят. Пурпурът е тъкан, която само царското семейство е имало право да носи", казва още проф. Николаос Муцопулос.

Досущ като дипломатическите борби на Самуил с Византия са и тежките спорове между България и Гърция за придобиването на останките. Опити за това се правят още от 70-те и 80-те години на миналия век до днес, но при важно условие.

Срещу останките на Самуил трябва да върнем реликви, писания и църковна утвар, които Богдан Филов и други археолози носят от Гърция в България през Първата световна война.

„За никакво ограбване не може да става въпрос. Те са спасени", казва Божидар Димитров в архив на „bTV Репортерите" на Кристина Баксанова.

Костите на Самуил от музея в Солун ще стигнат до храма „Св. София".

„Има такова предположение, че е бил роден тук", казва проф. Георги Николов, историк и изследовател на Самуилова България, на въпрос защо именно в базиликата „Св. София" ще бъдат положени останките на Самуил.

„В нито един исторически извор той не е наречен „македонски цар", Македония не се свързва с него", посочва още проф. Георги Николов.

След полагането на костите тук българските учени ще направят повторен антропологичен анализ.

бТВ, „Тази събота"