Ако не случиш още от първия брак, няма смисъл да се развеждаш - все тая ще е

/КРОСС/ "Ако не случиш още от първия брак, няма смисъл да се развеждаш - често философствал Кръстю Сарафов - все тая ще е!" Обикновено го контрирали: "Ти тогава защо си се женил четири пъти?" Отговорът бил: "Щото съм романтик."
Първата си съпруга Донка среща по пътя си към Петербург. От нея са и три от четирите му деца.
Но женските истории на Кръстю Сарафов нямали край. Втора съпруга му станала негова студентка - Ирина. После се женил два пъти за актриси.

Днес се отбелязват 140 години от рождението н аКръстьо Сарафов - един от най-големите майстори на българския театър, учител на няколко поколения български актьори.

„За ролите си полагам големи усилия и труд. Често пъти сънят ми е неспокоен. Понякога дори ставам нощно време и търся образа. Всяка нова роля за мене е родилна мъка. Но когато мъката премине, отново настъпва желание за ново раждане." - признава Сарафов.

Сред най-впечатляващите му превъплъщения на българските сцени са: Сирано дьо Бержерак (в едноименната пиеса на Едмон Ростан), Тартюф и Арган (в Молиеровите „Тартюф" и „Мнимият болен"), Фамусов (в „От ума си тегли" на Грибоедов). Създава запомнящи се образи в пиесите: „Женитба " - Н. В. Гогол; „Силата на мрака" - А. Н. Толстой; „Вуйчо Ваньо" , „Чайка", „Вишнева градина" - А. П. Чехов; „Еснафи", „На дъното" - М. Горки; „Идиот" - Ф. М. Достоевски; „Егор Буличов и другите" - М. Горки; „Дамата с камелиите" - А. Дюма-син; „Мъртвешки танц" - А. Стриндберг; „Опечалена фамилия" - Бр. Нушич; „Смъртта на Дантон" - Г. Бюхнер; „В ноктите на живота" - К. Хамсун; „Зидари", „Змейова сватба" - П. Ю. Тодоров; „Иванко" - В. Друмев; „В полите на Витоша", „Когато гръм удари" - П. К. Яворов; „Големанов" - Ст. Л. Костов; „Албена"-Й. Йовков; „Бащи и синове" - Вл. Полянов и др.

Кръстьо Сарафов е председател на Съюза на артистите в българия от 1924 до 1925 г., носител е на високи държавни отличия, удостоен е със званието „народен артист". Освен на големи български сцени, той играе в малки градове и села, навсякъде, където е канен.
През 1951 г. по случай 75-годишния юбилей на Кръстьо Сарафов Държавното висше театрално училище е наречено на негово име. На 27 август 1952 г. актьорът умира в София.

Снимка: Портрет на Кр. Сарафов в ролята на Фалстаф, 1930 г.; автор Дечко Узунов