Започва Великденския /Велик/ пост

Постенето не се афишира, това е решение, което човек взима доброволно, а не  /или поне не би трябвало да бъде/ принудително. По време на пост унилите и скръбни изражения са неуместни. Когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.

По време на пост, човек трябва да се въздържа и от сексуални контакти. Смята се, че децата, заченати по време на пост, също носят отговорност за невъздържанието на родителите си. Те често страдат от наследствени и хронични заболявания и има проблеми с възпитанието им, поради тяхната несдържаност и своеволие.
Великият пост е време за молитви и покаяние. Подготовката за него започва три седмици по-рано, като през това време в църквата се четат съответните текстове /през първата седмица - за бирника и фарисея, през втората - притчата за блудния син, през третата - текстове за Страшния съд/. През втората седмица народът отбелязва Месни заговезни. На трапезата се поднасят месни ястия - кокошка, свинско с варива; след това до края на Великденския пост е забранено да се яде месо. Третата седмица завършва със Сирни Заговезни и обичая Прошка, без който не може да се започне заговяването /въздържанието от храни с животински произход/. На Сирни заговезни се консумират млечни храни и яйца. Обичаят изисква да се поднесат баница със сирене, мляко с ориз, варени яйца, бяла халва с орехови ядки, риба.

По време на поста всяка седмица е посветена на някакво събитие или личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние:

- През първата от Великденския пост ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон. През царуването на византийския император Юлиан Отстъпника, светецът се явил насън на епископа на Антиохия и го предупредил, че нечестивият владетел е наредил да се наръсят продуктите на пазара с кръв от идоложертвени животни. За да не съгрешат християните, през цялата седмица не трябвало да купуват нищо, а да се хранят само с варено жито.

- През втората седмица се чества св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата.

- Третата седмица е посветена на Св. Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя.

- Неделята от четвъртата седмица се посвещава на св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол.

- В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - преп. Мария Египетска, ярък пример за покаяние и обръщане на голям грешник.

- Съботата от шестата седмица (Лазаровден) е посветена на възкресението на Лазар, брат на Марта и Мария от Витания. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.
- Шестата неделя (Цветница или Връбница) е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха. Според евангелията Месията влязъл в града на осел, а хората го посрещнали с почести като цар и разстлали пред него дрехите си и клонки от дърветата наблизо (няколко дни по-късно същите хора крещели: ‘Разпни го!').

В различни текстове църквата отбелязва и възпява на този ден царската слава на влизащия в Ерусалим Христос, но загатва за неговото бъдещо страдание, смърт и възкресение. В църковното богослужение цветното клонче е символ на възкресението. Сутринта на празника свещениците освещават в църквата върбови клончета. Вярващите ги взимат и отнасят в домовете си за здраве.