Споровете за бюджета - между критиките и финансовите параметри

/КРОСС/ Това е бюджет на стабилността на правителството и мнозинството. Не бих го нарекъл бюджет на стабилността в дългосрочен план за България. Това каза в студиото на "Денят започва" политологът  проф. Светослав Малинов, ръководител на катедра "Политология" в СУ "Св. Климент Охирски". Той изтъкна, че смята за тревожни притесненията на икономисти, които не са свързани с управляващото мнозинство, но не са свързани и с опозицията, които предупреждават за някои параметри.

Няма преизчисление и намаление на всички онези увеличени от миналата година разходи, които наричаме държавни и които са свързани с възнагражденията в тези огромни ведомства, за които няма да говорим сега. Продължава плътната  обвързаност или формулата за преизчисление спрямо минимална работна заплата, която расте, и средна, и всичко останало. И няма никакви реформи, в смисъл нито оптимизация,  нито съкръщения. За това се предупреждаваше, че ако стане, влизаме в лоша спирала. Това става.  Тръгнали сме по един път, който не води към нещо дългосрочно и трайно, но за тази година правителството, според мен, се осигури стабилност.

Трябва да се гледа на бюджета през призмата на възможното, това, което ще стабилизира властта тук и сега и това, което е конюнктурно, а именно целта 1 януари 2026 и влизане в еврозоната. Така смята проф. Росен Стоянов, директор "Политически анализи и прогнози" в "Галъп интернешънъл Болкан".

Несъмнено, който и да беше на власт  в този исторически момент, трябваше да направи така, щото да се опита да задоволи максимален брой интереси и максимално много желания, които се индексират и през  закона за бюджета на републиката. Защото една стабилност, обозрима поне в един средносрочен план, свързана с влизането в еврозоната, е абсолютно необходима. Това е момент, който не трябва  да се изпуска.

Според него обаче, през последните години не едно и две правителства са се "пуснали по популистките обещания" и по възможността да харчат.

Защото бавно и полека България придобиваше все по-добро отношение от страна на кредиторите, повишаваше кредитния рейтинг, т.е. имахме възможност да се доберем, ако желаем, до ресурси. Те са налични и към днешна дата, особено що се отнася до подобряването на средата чрез приобщаването ни  окончателно в Европейския съюз. Т.е. доверието на инвеститорите се предполага, поне на книга, че ще се повиши.

Той изтъкна и другата страна, с която политиците трябва да се съобразяват при взимане на решения.

Годините минават, тук и сега трябва да живеят много хора - милиони  и половина пенсионери, много хора, които са работили 20, 30, 40 години и предстои да се пенсионират. Хора в активна възраст, които дават във всекидневието си всичко, на което са способни. Те искат да получават достойно  възнаграждение. Те пътуват по света, виждат какви са доходи там, виждат стандарта на живота и цените в магазините. И между едното и другото политиците са призвани, задължени от суверена, да взимат решението.