Месечен анализ по безопасност и здраве при работа на д-р инж. Владислава Кирова

/КРОСС/ Анализът има за цел да представи още един поглед върху безопасните условия на труд и опазването на здравето и живота на всеки работник.

Месечен анализ по безопасност и здраве при работа

БЪЛГАРИЯ СЕ НАРЕЖДА СРЕД ВОДЕЩИТЕ СТРАНИ В ЕВРОПА ПО РИСК ОТ БЪРНАУТ

Всеки втори работник в рисковите публични и обслужващи сектори у нас страда от прегаряне на работното място, държавата и работодателите губят над 300 млн. евро годишно за болнични поради хроничен стрес

Автор: Инж. д-р Владислава Кирова*

В България темата за стреса и професионалното прегаряне (бърнаут) става все по-актуална. Данни от национални синдикални проучвания (КНСБ, КТ „Подкрепа"), анализи на Българската стопанска камара (БСК) и европейски изследвания (EU-OSHA), очертават тревожна картина по отношение на психосоциалния натиск върху българския работник. Всеки втори работник в рисковите публични и обслужващи сектори в страната съобщават за изразени симптоми на професионално прегаряне и висок трудов стрес. Над 300 млн.  евро годишно са разходите на държавата и работодателите в България за изплащане на болнични, голяма част от които са свързани с физически заболявания, отключени или влошени от хроничен стрес на работното място. Българските работници традиционно съобщават за по-ниски нива на психологически тормоз в сравнение с градове в Западна Европа, но отчитат значително по-високи нива на времеви натиск, административен товар и финансова несигурност.

Световната здравна организация (СЗО) и Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) отчитат, че всяка година в глобален мащаб поради депресия и тревожност се губят 12 милиарда работни часове. В Европейския съюз между 27% и 29% от работещите съобщават, че изпитват стрес, тревожност или депресия, причинени или влошени от работната среда. 43% до 46% от европейците посочват постоянната работа под времеви натиск и спешните крайни срокове като основен източник на напрежение. И икономиката усеща тази тежест. Само за една година пропуснатите ползи от намалена продуктивност струват на световната икономика близо 1 трилион долара, а за ЕС тази цифра надхвърля 600 милиарда евро.

Стресът рядко е резултат единствено от лични фактори. В огромната си част той е резултат на грешки и пропуски в организацията на работния процес. Данните показват ясна картина за основните генератори на напрежение в най-засегнатите сектори. Ето кои са петте най-заплашени от бърнаут сектори в България:

1. Здравеопазване и спешна медицина. Традиционно това е най-критичният от бърнаут сектор у нас. Близо 70% от медицинските работници (лекари, медицински сестри и санитари) посочват, че работят под постоянен силен стрес. В основата на това напрежение стои хроничния недостиг на персонал, извънредни смени, нощен труд, емоционално изтощение и риск от агресия или вербален натиск от страна на пациенти или техни близки. Резултатът от всичко това е масово напускане на сестри и млади лекари, високи нива на синдрома бърнаут.

2. Образование и публичен сектор. Между 50% и 56% от педагогическите специалисти изпитват висок психосоциален натиск. Като основен източник за прегарянето в учителските среди се посочва високите нива на административно претоварване (попълване на електронни дневници, платформи и отчети), времевия натиск, интензивното взаимодействие с родители, често и в извънработно време и промените в учебните програми. Всичко това от своя страна води до психоматични състояния и синдром на ранно изчерпване при млади учители, което пък рефлектира върху качеството на образователния процес и привлекателността на професията сред младите кадри.

3. Транспорт, логистика и услуги за населението. Тези сектори се отличават с изключително високи нива на стрес на работното място, като водещи по прегряване са шофьорите от градския транспорт и логистиката. Проучванията на синдикатите показват, че над 37% от работещите в тези системи са били подложени на вербална агресия или грубиянство на работното си място или са претърпели заплахи и психологически натиск. Това разбира се води до високо текучество и хроничен недостиг на кадри.

4. ИТ, BPO (аутсорсинг) и дигитални услуги. В тези сектори около 40% от служителите посочват висока интензивност на работата. Основният източник на напрежение за тези служители са спешните крайни срокове („за вчера"), информационно претоварване, липса на граница между работа и личен живот при работа от вкъщи (remote work) или хибриден режим. Това води до презентеизъм или присъствие без реална продуктивност, „тихо напускане" (quiet quitting) и чести смени на работодателя.

5. Охранителна и правосъдна система също са сред високо рисковите от прегаряне сектори. Повече от половината от анкетираните служители в тези системи показват признаци на бърнаут, който е породен от високата отговорност, напрегнатия режим, сменност и липса на достатъчно ресурс за превенция на психичното здраве.

*Анализът е разработен от инж. д-р Владислава Кирова, стратегически консултант по безопасност, човешки капитал и организационна устойчивост с над 25 години опит. От 2006 г. е обучител по безопасност и здраве при работа и ръководител на служба по трудова медицина. Участва в процеса по въвеждането на нормативната база на ЕС в България в областта на здравето и безопасността.

Този документ е създаден само с информационна цел.