Св. мчци Сергий и Вакх

/КРОСС/ Страдание на светите мъченици Сергии и Вакх

Светите мъченици Сергии и Вакх били римляни по произход. Те били знатни сановници и се нареждали сред най-видните велможи при двора на император Максимиан. Царят много ги обичал и уважавал заради техните благоразумни съвети в съвещанията по държавните въпроси, заради тяхната храброст в боевете и вярност в служението. И рядко някой можел да измоли нещо от императора по друг начин, освен чрез посредничеството на тези най-верни негови съветници; понеже към никой друг императорът не бил така благосклонен, както към тях двамата. Но Сергии и Вакх търсели милост не толкова пред земния, колкото пред Небесния Цар. Защото те вярвали в нашия Господ Иисус Христос, стараели се да Му угодят със своя живот и усърдно Му служели. Но поради страх от царя те временно криели вярата си в Христа, тъй като Максимиан се отнасял с извънмерна ненавист и неукротима ярост към християните. Но светлината на Христовата вяра в тях не останала скрита задълго и скоро тя станала явна за всички.

Неколцина, които завиждали на тяхното високо положение и на любовта на царя към тях, като желаели да им навлекат неговата ненавист и гняв, му донесли, че те са християни и че отказват да се покланят на идолите. Максимиан не искал да повярва, че хората, които се ползвали с толкова голямо негово благоразположение, не са единодушни с него в почитането на боговете. Той се смущавал да ги попита или да ги изобличи, понеже все още не бил твърдо убеден в това. Но решил да ги изпита по следния начин.

Веднъж той устроил празненство в чест на своите богове и се отправил с цялото си царско великолепие, заедно с всички свои князе и сановници, войници и слуги, в храма на главния бог Зевс, за да му принесе тържествено жертва. По време на това той внимателно наблюдавал, дали неговите любими велможи ще влязат заедно с него в идолския храм. Но когато царят влязъл в храма, Христовите раби останали вън и не отишли с него в мерзкото капище. Те се оттеглили настрана и се молели на истинския Бог, умолявайки Го да просвети слепотата на омрачените очи на нечестивия народ и да прослави чрез тях Своето пресвято име. А царят, като забелязал, че те не влезли заедно с него, за да вземат участие в принасянето на жертвите, изпратил слугите си да ги заловят и насила да ги доведат в храма.

Когато довели светиите в това богопротивно сборище, Максимиан им заповядал заедно с него да се поклонят на идолите, да им принесат жертва и да вкусят от идоложертвената храна.

Но Сергии и Вакх не пожелали да изпълнят царската заповед.

- Ние почитаме Бога - казвали те, - Който е на небесата! Бог, Който не е лъжлив и безчувствен, както са безчувствени вашите идоли, а истинен и жив. Той държи в Своята власт целия свят и на Него Единия се покланяме!

После те започнали да изобличават царя заради неговото зловерие и затова, че той въздавал честта, подобаваща на Единия Бог, на слепите, глухи и неми идоли.

Тогава царят се разгневил и заповядал да свалят от тях всички отличия на високия им сан: воинските пояси, златните гривни и пръстени и всичките одежди. А после, за да ги посрами, наредил да ги облекат в женски долни дрехи и да им окачат железни обръчи на шиите. В този вид започнали да развеждат светиите из града, за да бъдат поругавани и осмивани от целия народ заради вярата си в Единия истински Бог и заради презрението си към лъжливите езически богове, или по-добре да се каже - към самите бесове, на които тези Божии раби не пожелали да принесат жертви, защото вече били принесли себе си в жертва на Христа.

След като богопротивните жертвоприношения свършили, Максимиан се върнал в палата си и понеже се съжалил над Сергии и Вакх, тъй като много ги обичал, ги извикал при себе си и им казал:

- Любими и верни мои приятели! Защо вие замислихте да обезчестите нашите богове и да опечалите своя цар, който винаги е бил толкова милостив и благосклонен към вас? Защо и върху себе си навлякохте такъв позор? Макар и много да ви обичам, аз не мога да допусна такова поругание над моите богове и трябва да ви предам на мъчения, дори и против желанието си. Затова ви моля, приятели мои, оставете този Тектонов Син, Когото евреите повесиха на кръст като злодей заедно със злодеите. И не се увличайте от християнските басни и чародейства. Обърнете се отново към нашите велики богове и ще получите още по-голяма чест и още по-голяма милост от мене. Ще се ползвате от моята любов и ще се наслаждавате заедно с мен на всички блага на моето царство.

Но Сергии и Вакх, които не желаели заради любовта на царя да отпаднат от Божията любов и заради временните блага да се лишат от вечните, не се подчинили на царя. Изпълнени с благодатта на Светия Дух, те убедително и дръзновено започнали да доказват на царя цялото безсилие на неговите лъжливи богове. Те смело изповядали пред него могъществото и Божеството на Иисуса Христа и го съветвали сам да познае тази небесна истина. Нечестивият цар, чието сърце било ожесточено, а разумът - заслепен, не приел добрия им съвет, а напротив - бил обзет от още по-силен гняв и ярост. Но тъй като ги обичал и не желаел сам да ги подложи на мъчения, ги изпратил при източния хегемон Антиох. Този човек бил жесток гонител и мъчител на християните. Хегемонския си сан той получил чрез ходатайството на Сергии и Вакх пред царя и след това бил изпратен на Изток. При този хегемон били изпратени светиите сега.

Цялото време на своя дълъг път на Изток светиите прекарали в молитва и в псалмопения, въоръжавайки се по този начин с непобедими оръжия срещу невидимите духове на злобата. След като преминали през много градове и села, те накрая пристигнали в източния град Варвалисо, където в това време бил и хегемонът Антиох. Войниците предали светиите на хегемона.

Антиох заповядал до следващото утро Сергии и Вакх да останат в затвора. А на сутринта той се явил в преторията и седнал на съдийското място. Когато довели светите мъченици пред него, той започнал да ги увещава така:

- Благодетели мои, на които аз дължа този мой сан и които сте виновници за сегашната ми слава - как се измени вашето положение! Сега аз седя пред вас като съдия, а вие стоите пред мен като оковани затворници. Вие, пред които преди аз бях като слуга! Умолявам ви, не си причинявайте такова зло! Послушайте царя и принесете жертви на боговете. Тогава вие отново ще получите предишния си сан и отново ще бъдете славни и почитани. А ако не направите това, тогава аз, дори и противно на желанието си, ще бъда длъжен с мъки да ви принудя да се подчините на царската повеля. Вие сами чухте какво ми заповядва царят в своето писмо. Затова, господари мои, сами проявете милосърдие към себе си, а и към мен, защото аз никак не желая да бъда жесток мъчител за вас, моите благодетели!

Светиите му отвърнали:

- Напразно се стремиш да ни прелъстиш с думите си. Честта и безчестието, животът и смъртта - всичко това е нищо за тези, които търсят небесния живот. За нас „животът е Христос, а смъртта - придобивка".

И те още дълго говорили, като укорявали и изобличавали идолослужението и безбожието на нечестивите. Антиох се разгневил и заповядал да затворят свети Сергии в тъмницата. А за Вакх разпоредил да бъде разсъблечен, проснат на земята и бит безпощадно. Били светия мъченик по цялото тяло толкова дълго, че дори слугите, които му нанасяли ударите, изнемогвали и на няколко пъти се сменили. От побоя плътта на светия се отделила от костите му, а кръвта му се леела на потоци. Сред тези мъчения свети Вакх предал душата си в ръцете на Господа. Антиох заповядал да изнесат тялото на Христовия страдалец вън от града и да го хвърлят там, за да бъде изядено от зверовете и птиците. Но Господ го запазил: неколцина от християните, които поради страх от идолослужителите се криели вън от града в пещери и пропасти, излезли през нощта от своите скривалища, взели тялото на светия мъченик и с чест го погребали в една от пещерите.

Скоро хегемонът заминал за друг град, наречен Сура. Той заповядал да вземат заедно с него и свети Сергии. Там, като седнал на съдийското място, той се обърнал към светия със следните думи:

- Оня нечестив човек, който се наричаше Вакх, не пожела да принесе жертви на боговете и предпочете да умре от насилствена смърт пред това - да им отдаде почит. И ето - той прие наказание, достойно за делата си. Но ти, Сергии, защо се прелъстяваш от това безбожно учение и сам се подхвърляш на такава злощастна смърт? Благодетелю мой, не се предавай сам на мъчения! Аз се срамувам от предишните ти благодеяния към мене и от твоя сан. Защото, ето - ти сега стоиш пред мен като подсъдим, а аз извършвам съд над тебе. Някога незначителен човек, сега аз, благодарение на твоето застъпничество пред царя, съм издигнат и почетен с голям сан и сега дори съм по-високо от тебе. А ти, който чрез своето ходатайство изпроси от царя толкова много благодеяния и стори толкова добрини, сега сам на себе си желаеш да сториш зло. Умолявам те, послушай съвета ми! Изпълни царската заповед, принеси жертва на боговете! И тогава ще бъдеш възвърнат в предишния си сан и ще се удостоиш с предишната си слава. Свети Сергии му отговорил:

- Суетни са временната чест и слава, а след временното безчестие следва вечната слава. За мен това земно безчестие и позор е нищо, временна слава аз не търся, защото се надявам да бъда удостоен от моя Спасител с истинска и вечна чест и небесна слава. Ти спомена за моите предишни благодеяния към тебе, за това, че изходатайствах от царя за тебе такъв висок сан. А сега аз ти казвам: послушай ме и като познаеш истината, отвърни се от своите лъжливи богове и се поклони заедно с мене на Небесния Бог и Царя на вековете! И аз ти обещавам да изходатайствам за тебе от Него още по-големи блага от тия, които ти даде Максимиан.

Антиох страшно се разгневил и казал:

- Виждам, че моето дълготърпение те прави само още по-дързък.

След това той заповядал да обуят светия мъченик в железни обуща с дълги и остри гвоздеи отвътре, които при всяка крачка се забивали в нозете му. В тези обуща свети Сергии трябвало да върви пред колесницата на Антиох, който заминал за град Тетрапиргий. Оттам той имал намерение да отиде в град Розаф.

След като пристигнали в Тетрапиргий, който се намирал на разстояние около 20 км от Сура, Антиох наредил да затворят мъченика в тъмницата.

През нощта, докато мъченикът се молел в тъмницата, явил му се ангел Господен и изцелил раните му.

Като не могъл да го откъсне от изповядването на Христа, най-накрая Антиох осъдил мъченика на смърт. Извели светия вън от града. Когато пристигнали на мястото на наказанието, той помолил да му дадат време за кратка молитва. По време на молитвата си мъченикът чул глас от небето, който го призовавал в небесните обители. И той с радост преклонил главата си под меча и така завършил своя подвиг. Тялото му било погребано от християни на същото място. След немного време християните от град Сура тайно се наговорили да вземат тялото на светия мъченик от Розаф и да го пренесат в своя град. Но когато през нощта се приближили до гроба, изведнъж от него излязъл огромен огнен стълб, който достигал до небето. Някои от войниците, които се намирали в Розаф, като видели в полунощ огнения стълб, който осветявал целия град, побързали да дойдат въоръжени на това място. Там те видели сурските жители, които били обхванати от ужас при вида на това огнено явление. Скоро чудесният стълб изчезнал. Но от това жителите на Сура разбрали, че свети Сергии не желае да остави мястото, където пролял кръвта си и положил душата си за Христа. В чест на мъченика те построили на това място чудна каменна гробница. След като християнството престанало да бъде преследвано, в град Розаф бил построен храм на името на светия мъченик Сергии. Петнадесет епископи от околните градове се събрали и тържествено пренесли в новопостроената църква нетленните и благоухаещи мощи на светия мъченик и постановили неговата памет да се празнува на 7 октомври, денят на неговата смърт. И на едното, и на другото място - и в църквата, при мощите на светия мъченик, и на мястото, където той завършил живота си и бил погребан - много бесновати и болни получили изцеление от своите недъзи.

Заслужава да се отбележи и това, че всяка година в деня на паметта на светия мъченик дивите зверове, като да спазвали някакъв закон, излизали от околните местности и се събирали на мястото, където първоначално той бил погребан. Техният див нрав се преобразявал и те ставали кротки като овци: не нападали нито хора, нито добитък, а само кротко обикаляли светото място и после отново се връщали в своите обиталища. Така Бог прославил Своя угодник, че не само на хората, но сякаш и на зверовете внушавал да празнуват неговата памет.

По молитвите на свети Сергии да укроти Господ яростта и на нашите врагове, както някога укротявал лютостта на тия диви зверове. За слава на Неговото име во веки. Амин.