"Шарли Ебдо" стигна дъното

/КРОСС/Какво нещо е чувството за хумор? Няколко думи казани в различен контекст, пред различна аудитория и в различни условия могат да бъдат възприети като в големия диапазон от невероятно смешни и оригинални до пълна простотия.

Затова мисля, че е изключително трудно да намериш смешното в ежедневния живот и да успееш да го предложиш на читателите. Хумористичните издания са призвани да правят това. Под техния прицел попадат всички публични личности - политици, хора на изкуството, спортисти, учени и т.н. Те за това са публични, за да бъдат предмет на всякакви публикации на средствата за масова информация. Могат и трябва да бъдат осмивани всякакви идеологии, концепции, схващания и заблуди. Именно това е свободата на словото.

Едно нещо трябва да остане тема-табу. И това е човешката трагедия, човешката болка и страдание. И това го казвам не за да ограничавам свободата на словото. Става въпрос за морала и вътрешния мир на пишещия хумористичния материал.

Повод да напиша тези думи ми даде една поредица от карикатури публикувани във френския хумористичен седмичник "Шарли Ебдо" и препечатана и у нас. (Само искам да отбележа, че съм читател на хартиеното издание на една от тези медии практически откакто съществува. А то струва 1 (един) лв. всеки ден).

Не мога да преценя какво е мястото на "Шарли Ебдо" във френския обществено-политически живот, вероятно съществено. За пореден път обаче то премина всякакви допустими граници. В световен мащаб това е едно незначително издание. Надали много хора извън Франция бяха чували за него преди невероятната трагедия, която се случи в негова редакция преди почти две години. На 7 януари 2015 г. двама маскирани, въоръжени с автомати "Kалашников", пушка и противотанков гранатомет, нападнаха седалището му в Париж, откриха огън и убиха редактора Стефан "Шарб" Шарбоние, девет служители на вестника, двама френски полицаи, раниха 11 други, преди да избягат.

Целият свят тогава потъна в скръб. В знак на съпричастност милиони хора по света си сложиха значки "Je suis Charlie" (Аз съм Шарли).

Какво става сега две години по-късно. Същият този "Шарли" си позволява вулгарна подигравка с паметта на жертвите, с болката и скръбта на роднините и близките на загиналите. Публикуваната карикатура може да предизвика само омерзение. Разбира се оставям тона на съвестта на авторите и издателите.

Само искам да отбележа, че тези французи вероятно са забравили (или не са чели) великолепната пиеса на техния велик сънародник Виктор Юго "Кралят се забавлява", увековечена в безсмъртната опера на Верди "Риголето". През нея преминава темата за проклятието и отмъщението, което те постига, когато си позволиш да се подиграваш със скръбта на другите.

Източник: news.bg, Георги Саулов