Нобеловата лауреатка Еманюел Шарпантие започва работата си върху „генетична ножица“ преди двадесет години

/КРОСС/ Проф. Еманюел Шарпантие започва още преди двадесет години работата по технологията, станала известна като „генетична ножица", за която бе отличена заедно с Дженифър Даудна с Нобеловата награда за химия през 2020 г. Това разказа самата Шарпантие на 72-ата Среща на Нобелови лауреати с млади учени в Линдау, Германия, провела се от 25 до 30 юни.

Това бе първото участие на проф. Шарпантие в престижния форум и тя бе сред най-търсените за контакт от младите учени Нобелови лауреати, участващи в срещата. Тази година събитието на брега на Боденското езеро събра 38 Нобелови лауреати и над 600 млади учени от повече от 90 страни в света. 

Френската изследователка, която от десет години работи в Германия и оглавява звеното за изследване на патогените в Института Макс Планк в Берлин, участва в две дискусии в рамките на форума и изнесе лекция за пътя й като учен до разработването на технологията CRISPR-Cas. Тя даде  интервю пред  журналисти от шест медии, сред които и БТА.

Приносът на българската изследователка Елица Делчева за разработването на технологията CRISPR бе откроен от проф. Шарпантие в лекцията, която тя поднесе пред няколкостотин участници във форума.

„Имах привилегията да работя с много ентусиазирани млади учени, които работеха упорито и по-специално Кшищоф Чилински, Елица Делчева", каза Шарпантие в началото на лекцията си. 

Тя наистина беше движещата сила в проекта, отговори Шарпантие на въпрос на БТА за ролята на Елица Делчева в изследването, отличено с Нобелова награда.

„Да, наука от България!", възкликна изследователката, когато чу въпроса с името на Делчева. „Трябва да кажа, че това беше невероятно - студентка в магистърска степен, която повика една докторантка, доведе я при мен и ми каза: "Еманюел, Маню - с това име ме наричат, ще остана, докато довършим проекта" - това бе статия за списание "Нейчър". Така че тя остана в магистърската степен две години", каза Шарпантие. С нея направихме експериментите, които преди това не можахме да извършим за цяла година, каза микробиоложката. „Така довършихме изследването за "Нейчър" и тя наистина бе движеща сила в проекта", заключи Шарпантие.

Елица Делчева е съавтор на статия в сп. „Нейчър" за CRISPR РНК от 30 март 2011 г. Описаното изследване е стъпка от процеса на разработването на технологията, за която Шарпантие и Даудна бяха отличени с Нобелова награда.

Мобилността беше много важна за моята кариера, каза проф.Шарпантие на форума. „Светът на микробиологията се развива много бързо и може да се научи много от тези малки организми", добави тя.

Еманюел Шарпантие започва научната си дейност с изследвания върху стрептококите - „патоген, който предизвиква много заболявания при хората, които причиняват смъртта на половин милион души по света средно всяка година и лечението изисква антибиотици", каза Шарпантие. 

В лабораторията ми вече повече от двадесет години се опитваме да разберем как бактериите разболяват хората и как хората се отбраняват срещу инфекциите. Бактериите използват сложни механизми, за да се адаптират. Те са постоянно под стрес, но са развили способност да се адаптират на всякакви външни влияния бързо, за да оцелеят и в случая с патогените - да предизвикват заболявания, добави тя.

В разговора с журналисти от шест медии тя каза, че двигателят на изследванията й винаги е бил да работи върху бактерии и да търси или генетични инструменти за справяне с тях, или такъв, който да помогне за разработване на иновативни стратегии.

На форума тя подчерта, че през последното десетилетие изследванията в областта на биологията и приложенията на системите CRISPR-Cas се превърнаха в една от най-динамичните и развиващи се области в природните науки, с големи перспективи за бъдещи биотехнически и биомедицински разработки.

Първоначално CRISPR-Cas е имунна система на основата на РНК, която е еволюирала широко в бактериите в множество системи и подсистеми и чиято функция е да предпазва тези микроорганизми от инвазия на вируси. Разгадаването на подробния механизъм на една от системите CRISPR-Cas - CRISPR-Cas9 , с моя екип, доведе до разработването на трансформираща технология в биологичните науки, която позволява бързо и ефективно целенасочено редактиране на генома, маркиране на хромозоми и регулиране на гени в голямо разнообразие от клетки и организми. Програмируемият с РНК инструмент CRISPR-Cas9 е ефикасен, универсален, лесно програмируем и е широко приет от научната общност, каза Шарпантие.

От десетилетие насам системата CRISPR-Cas9 е неразделна част от инструментариума на всеки изследовател за манипулиране на генетичната информация чрез въвеждане или коригиране на мутации, замяна на гени, модифициране на ДНК или модулиране на транскрипцията в клетка или организъм по целенасочен начин - а приложенията на тази революционна технология продължават да се развиват с бързи темпове. През последните години бяха открити и използвани системи CRISPR-Cas, различни от CRISPR-Cas9, които допълнително допълват генетичния инструментариум на CRISPR-Cas.

Приложенията на технологията CRISPR-Cas са изключително широки, включително създаването на трансгенни животни, генетичното модифициране на различни типове еукариотни клетки, генетичното модифициране на растения и култури и др. Фирми за инструменти и комплекти за обслужване предлагат продукти, свързани с CRISPR-Cas, и са създадени биотехнологични компании за разработване на технологията за лечение на сериозни човешки генетични заболявания. Технологията привлича интереса и на фармацевтичната и биотехнологичната индустрия, не само за да се възползват от потенциала ѝ за опростяване на биопроизводството и скрининга, но и за да я приложат за потенциално лечение на сериозни човешки заболявания, каза Шарпантие.

Тя припомни, че от няколко години се провеждат световни срещи на учени по инициатива на Академиите на науките на САЩ, Китай и Великобритания, за да се гарантира, че „генетичната ножица" няма да се използва при хора за друго, освен за лечение, а регламентът за това тепърва предстои. Проблем възникна, след като през 2018 г. китайски учен обяви, че е редактирал генома на два човешки ембриона, за да не развият СПИН.

Източник:БТА