Румъния и България: В Шенген или извън него?

Различни европейски дипломати са на мнение, че това положение се дължи на отрицателната оценка в доклада за София по отношение контрола по българските граници. Най-вероятно е двете страни да влязат в Шенген. В Европа вярват, че това би бил по-благоприятния вариант.
Ситуацията обаче е много подобна на дебатите по приемането на София и Букурещ в ЕС, когато редица европейски факори си задаваха въпроса дали е най-добре двете страни да продължат напред заедно или поотделно.

Румънският президент Траян Бъсеску заяви увереността си, че окончателният доклад за Румъния е положителен и той не е готов да приеме отлагане на датата за присъединяване към Шенгенското пространство. Румънски министър на вътрешните работи Траян Игас оптимистично потвърди, че "Румъния е изпълнила всички условия по отношение на сигурността на границите".
Въпреки признанието на южните съседи (премиерът Борисов заяви през декември, че оценката на Германия и Франция е „напълно справедлива”) румънският президент подчертава факта, че в случая не става въпрос " за приятелство, а за изпълнение на изискванията”,  и че Румъния не трябва да бъде дърпана назад от България по пътя към Шенген.

Франция и Германия призоваха ЕС да се отложи приемането

В писмо до Еврокомисията Франция и Германия определиха влизането на Румъния и България в Шенгенското пространство през тази пролет като "прибързано", поради опасения за способността на двете черноморски държави да се борят с корупцията и организираната престъпност. Берлин и Париж вярват, че това крие риск от сериозни последици за вътрешната сигурност на ЕС и за всяка държава-членка.

Искането се основава на липсата на някои от целите, договорени в механизма за проверка и сътрудничество (МСП), свързани главно с правосъдието, въпреки че в писмото се посочва, че, формално, не трябва да се правят никакви връзки между присъединяването към Шенгенското пространство и МПС. Според германците и французите решението трябва да се вземе, когато в двете балкански страни бъдат решени основните проблеми и в тях започне необратим напредък в борбата с корупцията, организираната престъпност и извършването на съдебната реформа.

Масовото експулсиране на български и румънски роми от Франция и други страни от ЕС бяха гореща тема на 2010. Френският президент Никола Саркози трябваше да се яви пред Съвета на Европа, за да обясни своите действия и бе критикуван от някои страни, включително от Ватикана, за политиката, която изглеждаше екстремистка и дискриминираща. Френският държавен секретар по европейските въпроси Пиер Льолуш, заяви нееднократно, че въпросът с ромите трябва да бъде условие за присъединяването на двете държави към Шенгенската зона. Въпреки това, формално социалната интеграция на малцинствата не е условие за допускане.

„На румънците не може да се гледа като на червеи, те заслужават уважение” - Траян Бъсеску

Румънският президент Траян Бъсеску реагира остро на новината за отлагането на влизането в Шенгенското пространство. Той определи позицията на двамата вътрешни министри за дискриминационно. "Ние няма да приемем дискриминация от никого, дори и от най-мощните държави в Европейския съюз. Ние трябва да имаме същите условия за достъп, каквито имат всички страни”.

Траян Бъсеску призна, че реалностите, посочени в писмото, за съдебната система и неефективното функциониране на държавните институции все още са предизвикателство за Румъния, но не трябва да се ползват като аргументи за блокиране на правото за приемане в Шенген.

Мирча Джоана, председател на Сената, също заяви, че решението за отлагане е изключително несправедливо за Румъния и незаконно от гледна точка на европейското право.

Българският министър-председател Бойко Борисов също не се съгласи с възраженията на Франция. Основните аргументи му дойдоха от факта, че Никола Саркози се опита да установи връзка между механизма за наблюдение и влизането в Шенген. Европейската комисия потвърди своята позиция срещу подобно обвързване.

Шенген – към какво се стремят София и Букурещ?

България и Румъния се присъединиха към ЕС през януари 2007 година. След това беше решено, че до 27-ми март 2011 год. двете черноморски държави ще трябва да покрият всички необходими условия, за да бъдат приети в Шенгенското пространство. Отделно от тях Кипър също така поиска да се присъедини към зоната. В момента тези три държави синхронизират законодателството си с шенгенското и са под надзора на Европейската комисия за разработването на конкретни механизми.

Шенгенското споразумение е подписано на 14 юни 1985 г. от Белгия, Германия, Франция, Люксембург и Нидерландия и позволява свободно движение на хора в Шенгенската зона, премахване на системните проверки по вътрешните граници. Понастоящем Шенгенското пространство включва 25 държави-членове на ЕС (Австрия, Белгия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Чехия, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Холандия, Унгария), което позволява на общо над 400 милиона граждани да се движат свободно, без да показват паспорти. Великобритания и Ирландия са решили да останат извън Шенгенското пространство. Три държави, които не са част от ЕС - Швейцария, Норвегия и Исландия – също са се присъединили.