Отбелязваме 90 години от рождението на актьора Наум Шопов

/КРОСС/ По повод 90-годишнината от рождението на легендарния актьор издателство Книгомания и журналистът Георги Тошев подготви биографичното издание „Наум Шопов. Бележки от един живот", което излезе в рамките на популярната поредица „Любимци на публиката". Макар и черно-бяла като полиграфия, книгата с подбрани биографични фрагменти с изповеди, спомени и размисли показва наситената, богата душевност и разноликата същност на един от най-успешните артисти в историята на българското кино и театър. Участвал е в над 70 театрални постановки, има над 60 роли в българското кино. Неговата 90-годишнина ще бъде почетена и с прожекции на филма „Личен разговор", чийто автор отново е Георги Тошев, заснет през 2010 г. Освен че показва последните месеци на актьора, по-важно е, че запечатва сбъдването на една негова мечта: Наум Шопов от юношеските си години е почитател на джаз музиката; последният концерт на живо, който успява да посети, е този на Дюк Елингтън Оркестра по време на гостуването им в Пловдив.

Наум Шопов е една от най-загадъчните публични личности в страната, не обича да говори за себе си и не дава интервюта. Отказва поканата на Георги Тошев да запише неговите спомени. Но преди десетилетие, на прага на своите 80 години и изправял се вече веднъж пред смъртта, актьорът узрява за тази идея и чрез Кольо Карамфилов се свързва отново с журналиста с думите: „Време е! По-добре е аз да го разкажа, а не след време, когато ме няма, други да го преразказват с лъжи!". Всички тези текстове-фрагменти, включени в „Наум Шопов. Бележки от един живот" са буквално последните размисли и послания, записани в болничната стая.

Макар през 2010 г. да излиза по случай 80-годишния юбилей на актьора луксозното албумно издание с твърди корици, новата книга Георги Тошев допълва с последния си разговор с актьора от болничната му стая, с фрагменти от недовършената пиеса „Билборд" на дъщеря му Лиза Шопова (актриса, драматург и режисьор), вдъхновена от баща й, и със спомен от Асен Мутафчиев (актьор и внук на Наум Шопов). Особено ценно в книгата по случай 90-годишнината от рождението на актьора е преводът на текст от руски критик със заглавие „Наум - между Габен и Оливие", публикуван в том от поредицата „Актьори на световното кино", която се разпространява в бившия СССР в периода 1964-1980 г. В него се казва следното:

„Българското кино дълго не забелязваше Наум Шо­пов. Въпреки че в театъра той вече беше изиграл роли, превърнали се в събития за сезона, а критиците бяха написали не една статия, отчитайки своеобразието на неговия талант, кинорежисьорите години наред канеха актьора за съвсем малки роли, иначе казано, за епизодични. (...) Определят Наум Шопов като „Брехтов актьор", изпитващ влечение към изкуството на „представяне­то" - индивидуалност, рядко срещаща се в българска­та актьорска школа. (...) Наричаха Шопов „звукопоглъщащ" актьор, око­ло когото никога не възниква рекламна шумотевица. Всичките му успехи се приемат като нещо естестве­но, отбелязвайки единствено неговата „самоотверже­на" преданост към професията му.".