Река стотици години крие несметни съкровища от забравена източна Атлантида

/КРОСС/ Рибари и водолази от индонезийския град Палембанг са разкрили съкровищата на Шривиджая – загадъчно кралство, известно в миналото със своето благосъстояние, а по-късно изчезнало съвсем безследно.

Това е мнението на английския археолог Шон Кингсли, с помощта на кого медиите от целия свят разтръбили за скъпоценностите, извадени от дъното на река Муси и прибрани в частни сбирки. "Лента.ру" обяснява дали би трябвало да му се има вяра.

През 2009 година в Палембанг гръмва слух за богатство, намерено в река Муси. Говори се, че е открито от водолази, които търсели на дъното метали за продажба. Вместо на ръждясало желязо те се натъкнали на антична скулптура на Буда, толкоз скъпа, че търговците на антики й дали три или четири милиарда индонезийски рупии (между 360-486 хиляди лева).

След договорката водачът на водолазите Бана провел невиждано парти за доста посетители. Три дни яли, пили и се веселили (като в приказката), та чак правоохранителните органи се заинтересували от находката.

Полицаите, изпратени да ревизират слуховете, се върнали с празни ръце. Прословутият Буда не бил там; никой не желал да признае къде е. Полицията заподозряла, че статуята към този момент е пренесена в различен град. Бана упорствал, че тя в никакъв случай не е съществувала. Един от хората му се оказал по-приказлив и съобщил, че са намерили скъпоценни бижута в реката, само че доста малко - единствено за 14 милиона рупии (около 1700 лева). Разбира се, никой не им повярвал. Индонезийският вестник Kompas съобщил, че слуховете са провокирали същинска златна тресчица. Стотици поданици на града и покрайнините се стичали към Муси и се гмуркали от заран до вечер с вярата, че шансът ще се усмихне и на тях.

Съкровищата от речното дъно

Отдавна се знае, че мътните води на Муси крият доста странни неща. Друг е въпросът, че преди никой не е успявал да направи положение от тях. От 70-те години на предишния век водолази събират железни парчета и дървесина, паднали в реката от търговски кораби, и ги продават. Често попадали на антични монети и парчета, само че не осъзнавали, че има търсене и на такива находки. Повратна точка станали игрите в Югоизточна Азия - районната олимпиада, на която Палембанг е хазаин през 2011 година Пясъкът, който бил нужен за построяването на спортни уреди, бил изваден от дъното на Муси. Заедно с него на повърхността имало толкоз доста антични артефакти, че привлекли вниманието на съществени колекционери.

Находките от дъното на Муси съвсем незабавно попаднали на антикварните пазари на Бали и Джакарта, а по-късно - и на търгове в интернет, където били изкупени от задгранични колекционери. Водолазите схванали, че са напипали златна мина, и се съсредоточили върху търсенето на антики, които незабавно били изкупувани от антикварите.

След същинските антики се появили и имитации. Това се улеснявало от обстоятелството, че бижутата от благородни метали, за разлика от керамиката или монетите, са много сложни за датиране. " Вещите могат да бъдат направени, хвърлени в река Муси и по-късно още веднъж извадени, като че ли са открити тук ", споделя индонезийският археолог Ретна Пурванти пред South China Morning Post. Същото се случило и в други елементи на Суматра - по-специално в торфищата на 80 километра югоизточно от Палембанг. Смята се, че първата скъпа находка по тези места е остарял златен пръстен, който е открит през 2005 година от локален гражданин, който прекопавал земята в градината си. След горските пожари през 2015 година реката се отдръпнала и в откритата кал все по-често се намирали монети и бижута, в това число злато. Сега торфените блата изхранват дребна войска от професионални иманяри.

Забравеното кралство

И иманярите, и антикварите считат, че съкровищата от дъното на реката са остатъци от античното кралство Шривиджая, което се е намирало на Суматра. Преди хиляда години то направлявало морските пътища сред Близкия изток и Китай – един тип морски път на коп

рината. Данъкът, събиран от задграничните търговци, донесъл приказни благосъстояния на жителите му. След XI век Шривиджая западнала и до XIV век дефинитивно изчезнала - толкоз надълбоко, че до 1918 година историците даже не знаели името ?. " Оттогава в науката не стопират полемиките по многочислените проблеми на проучването на това държавно образувание – политическата му конструкция, произходът на владетелите, местоположението на столицата, аргументите и времето на неговия крах и оскъдните археологически свидетелства на Суматра ", написа съветският етнограф Аглая Янковская.

Голяма част от това, което е известно за Шривиджая, е взето от разказите на средновековни моряци и търговци, които са били в царството по време на разцвета му. Първото споменаване за него датира от края на VII век и принадлежи на китайския странник И Чинг. След 200 години мюсюлманският географ от IX век Абу Зейд написа за Шривиджая. Той твърди, че тази страна се управлявала от най-богатия махараджа, чийто замък се намирал в устието на реката. В легендите за Шривиджая, които са представени от арабски създатели в идващите няколко века, има задоволително пресиления и небивалици, само че съвсем постоянно може да се отгатне какво тъкмо лежи в основата им. Например историята на персийския географ Ибн Хурдазбих за големи змии, способни да обхванат човек или бивол, най-вероятно е въодушевена от мрежестите питони - най-големите змии в света, които в действителност се срещат на Суматра. Вулканите, от които съгласно арабския историк Ал-Масуди се чувал " чудноват и отблъскващ тон, който се чува на огромно разстояние " на този остров, също не са необичайност.

Теорията на Шон Кингсли

През октомври международните медии внезапно се заинтересували от " несметните съкровища на Шривиджая ". Повод за това станала обява в изданието Wreckwatch, която разказвала за необикновените находки на водолази от Палембанг. " В последните пет години там се появяват невероятни неща - написа английският фен археолог Шон Кингсли. - Монети от всички столетия, златни и будистки скулптури, скъпоценни камъни и всичко, за което нормално четеш в приказките за моряка Синдбад и смяташ, че е небивалица. А това в действителност е истина. "Кингсли е убеден, че водолазите са се натъкнали на оживелите остатъци от Шривиджая. Според него столицата на царството, която е била на мястото на Палембанг, е починала вследствие на вулканично изригване или е потънала сходно на Атлантида." Когато е пристигнал краят на цивилизацията, техните дървени къщи, дворци и храмове са отишли на дъното дружно с всичко положително ", цитира The Guardian легендата, която сякаш поддържа тази доктрина. Няколко десетилетия по-късно постройките, които са били под водата, са се разложили, само че са останали монетите, бижутата и скъпоценностите.

Как може цялостен град да се е озовал на дъното на реката? Кингсли счита, че това се е случило, тъй като той през цялото време е бил върху водата. В Индонезия и до през днешния ден се срещат селища върху понтони. Едно от тях се намира в устието на Муси, недалече от Палембанг. Кингсли се опасява, че продажбата на съкровищата от дъното на реката ще докара до загуба на историята на Шривиджая, преди даже да я научим. Тъй като водолазите неотложно продават находките си на антиквари, археолозите нямат опция да ги изучат. А професионални разкопки в канала на Муся съвсем в никакъв случай не са провеждани. Кингсли се оплаква пред Livescience от неефективността на ограниченията, подхванати от индонезийските управляващи за битка с ограбването на исторически полезности. "Рибарите няма да спрат да ловят риба или да вършат находки ", изяснява той. Само че в този момент надали ще оповестяват за тях на управляващите. Не всички специалисти обаче споделят убеждението на Кингсли, че находките от дъното на Муси са свързани със Шривиджая. Според индонезийския археолог Ретна Пурванти това занапред би трябвало да бъде потвърдено: "Чуждестранни откриватели споделят, че Шривиджая е остров от злато, и несъмнено загатват историята на Синдбад. Но тази история е небивалица. Те просто описват истории. "

Злато в мътни води

През последните пет години не е имало значими открития, свързани със Шривиджая, споделя Ретна Пурванти. Антикварите, работещи с водолазите от Палембанг, обаче могат да поспорят за това. Но те имат свои лични стандарти за значителност – финансови. Един от колекционерите споделя пред индонезийското издание Kumparan, че за антиките от дъното на Муси се дават от стотици хиляди до милиарди рупии.

Прочети повече Една от най-големите находки към момента е златен Буда с тегло осем кг, явно въпросният, който станал причина за паниката през 2009 година Според Kumparan той е бил продаден за четири милиарда рупии. Златните монети нормално се продават по 750 000 рупии (91 лева) за грам. А цената на бижутата може да доближи стотици милиони рупии.

За Палембанг, където минималната заплата е 3,27 милиона рупии (около 368 лева), това са доста пари. Не е изненадващо, че поради тях хората са подготвени да рискуват здравето си и даже живота си.

Археолозите не обичат търговците на антики, само че търговците на злато са доста по-опасни. За разлика от антикварите те не се занимават с произхода на артефакта, а само с метала, от който са направени. През 2019 година иманярят Ринго споделя пред Военновъздушни сили, че на торфените блата югоизточно от Палембанг не е трябвало дълго да се търсят бижутери.

"Понякога отварят лавки непосредствено на полето ", твърди той. Златото се претегля и се заплаща незабавно по 500 000 рупии за грам. Индонезийските археолози не по-малко от Кингсли са загрижени за вредата, породена от ловците на съкровища. Според ръководителя на археологическия център на Южна Суматра - Буди Виян, всеки артефакт, който е липсващ в частни сбирки или е попаднал в ръцете на търговци на злато, може да е изчезнало звено във веригата, която сформира историята: "Когато продадат своите находки, губим данни ", изяснява той. И може да се окаже, че тази загуба в никакъв случай няма да бъде запълнена.