Ще представят филма „Сънувам старци"

Сънувам старци
Дечо и бай Иван живеят в малкото село Сушица в Южна България. Дечо е на 68, а бай Иван на 75 години. Откакто се помнят са приятели и вече повече от 50 години всяка година в края на зимата се маскират като кукери и играят в кукерското хоро на площада. Един обичай, чието начало се губи назад във вековете, традиция, станала част от историята на един цял народ. Този обичай се среща на много места в България, но тук в селото е запазил почти напълно своята автентичност и все още може да се види такъв, какъвто е бил преди векове.
За хората в Сушица Старчов ден е най-големият празник и днес, в навечерието му, цялото село пак се готви за тържество. Дрънчат хлопки, от скринове и тавани се изнасят костюми и маски. Всичко изглежда така, както в стария кинопреглед от 1942 година, който открихме в архива на Филмотеката - преди повече от 60 години е заснет празникът в същото село.
Показахме кадрите от филма на хората от селото. Някои от тях познаха бащите и дедите си, защото тук традицията се предава от поколение на поколение, от баща на син. И Дечо позна баща си, а бай Димитър дядо си, на младини със засукани мустаци.
Но днес, за първи път на този ден, бай Иван е тъжен. Защото той няма да играе - вече няма сили, уморява се, не му стига въздухът... Но приятелят му Дечо е решил да му направи подарък: изработил е макет на кукер и го е облякъл в костюма, който бай Иван е носил на празника. Кукерът ще бъде сложен в къщата на Иван за „да му е дружка" и да виждат хората какъв е бил. Но първо ще го занесат на площада, за да го видят съселяните, танцуващи кукреското хоро там. „Все едно, че съм аз" - казва бай Иван.
Празникът започва - около голям огън на площада играят кукерите или „Старци" както ги наричат тук. Народът се тълпи около хорото, а над всички тях, от олющения трафопост, с вторачен и немигащ поглед под маската ги гледа кукерът-макет. „Все едно, че съм аз" повтаря бай Иван и сълзите му аха-аха да потекат.
И така до късни доби. А тогава, незабелязан от никого, кукерът слиза от трафопоста и върху раменете на Дечо и приятелите потегля към къщата на бай Иван.
Това е един филм за малкото село Сушица и неговите жители, за една древна традиция, която те са запазили до ден днешен и за едно приятелство - вечно като самата традиция.