Подслушвани магистрати: Кога СРС се превръщат в инструмент за натиск?

/КРОСС/ Борбата за независима съдебна система е постоянен процес, а овладяването на правосъдието от политически и икономически зависимости може да заличи постигнатото с години усилия. Това мнение изрази в NOVA „Здравей, България" румънският юрист и експерт по борбата с корупцията, съдебната реформа и върховенството на правото Лаура Щефан. Тя участва в международна конференция в София, организирана от Българския хелзинкски комитет и Съюза на съдиите в България.

В центъра на дискусията е въпросът доколко българските магистрати могат да работят независимо и дали информацията, събирана чрез специални разузнавателни средства (СРС), не може да се превърне в инструмент за натиск и шантаж. Повод за конференцията са изследвания на Българския хелзинкски комитет, според които стотици съдии са били обект на разработки, подслушване и наблюдение. Част от събраните материали могат да съдържат данни за нарушения, но други може да са резултат от доноси и набеждавания и да бъдат използвани за оказване на натиск върху магистратите.

Според Лаура Щефан основният въпрос не е само дали подобни средства се използват в рамките на разследвания, а как се гарантира, че информацията от тях няма да бъде употребена за цели, различни от правосъдието. „В наказателните разследвания е възможно да има такива записи, но въпросът е дали са необходими за самото разследване и как гарантираме, че съдържанието, получено чрез тези разузнавателни средства, се използва за наказателни разследвания, а не за шантаж", посочи тя.

По думите й проблемът е свързан и с гражданския контрол върху дейността на разузнавателните служби, както и с опасността събраната информация да се използва срещу представители на съдебната власт и други обществени групи.

Щефан обърна внимание на практиката тайните служби да предоставят технически средства и услуги на органите на правосъдието. Според нея наличието на подобно оборудване в службите не е достатъчен аргумент те да извършват дейности, които трябва да бъдат подчинени на ясни правила и ефективен контрол. От съществено значение е не само съдебното разрешение за използване на СРС, но и контролът върху събраните материали и начина, по който те се използват.

Румънският опит показва колко лесно постигнатото в борбата с корупцията може да бъде подкопано. Щефан припомни, че след период на значителен напредък през 2018 г. в Румъния настъпва сериозен обрат, когато политическите елити започват да ограничават независимостта на съдебната система.  „Политическите елити решиха - стига толкова, защото не могат да си позволят да отидат в затвора за корупция", коментира тя.

По думите й последвалите промени довели до овладяване на ключови механизми в правосъдието и до създаване на условия за безнаказаност. Промените засегнали и разследванията за корупция сред магистратите, като компетентността по тези случаи била прехвърлена от антикорупционната прокуратура към общата прокуратура в специализиран отдел.

Щефан посочи, че преди 2017 г. в Румъния са били разследвани приблизително 15-20 случая на корупция в съдебната система годишно, като са били постановявани между 15 и 18 осъдителни присъди. По думите й впоследствие тази дейност практически изчезнала. „Политиците предложиха на част от съдебната система безнаказаност. В замяна получиха изключително снизходително отношение към престъпления, извършени от политици", заяви тя.

Според румънския експерт последиците се проявяват и в прекратяването или обезсилването на разследвания, както и в прекъсването на съдебни производства поради прекомерната им продължителност. Тя описа ситуацията като система, в която малка група магистрати упражнява непропорционално влияние върху останалата част от съдебната власт.

През 2017 г. десетки хиляди румънци излязоха на улицата в защита на постигнатото в борбата с корупцията. По думите на Щефан хората са осъзнавали, че могат да загубят нещо изключително важно - съдебна система, която започва да търси отговорност от управляващите. „Съществуваше съдебна система, която изглеждаше, че работи, и за първи път в историята някой държеше под отговорност властимащите и правителството", отбеляза тя.

По думите й днес положението в Румъния е тревожно и страната губи част от постигнатото по отношение на върховенството на правото. Щефан обърна внимание и на натиска върху магистратите, които публично говорят за проблемите в системата, като посочи липсата на достатъчна реакция в тяхна защита.

На въпрос как може да започне промяната и дали натрупаната чрез СРС информация може да бъде използвана за възстановяване на доверието в правосъдието, Щефан отговори, че решението минава през изграждането на независими и професионални екипи за борба с корупцията. „Трябва да започнем с изграждането на малки острови на почтеност", заяви тя.

Според нея е необходимо да има внимателно подбрани прокурори, които разполагат с нужните правомощия, експертна подкрепа и ресурси, за да разследват сложни случаи на корупция по високите етажи на властта. В тези екипи трябва да работят специалисти по икономика и банково дело, както и разследващи полицаи, способни да проследяват финансови потоци и да събират годни доказателства. Използването на специални разузнавателни средства също може да бъде част от този процес, но само при спазване на закона и при необходимото съдебно разрешение.