Държавна сигурност и образованието 1944–1989 – поредица из архивите на ДС

София /КРОСС/ Представиха VII сборник от поредицата „Из архивите на ДС” – „Държавна сигурност и образованието 1944 – 1989”. Представянето бе в Зала 1 на Ректората на Софийския университет. Документалният сборник е следствие на съвместната работа на Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски” и Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, той дава възможност архивите на ДС да станат публично достояние и да се разкрие пълната картина на процесите в периода 1944 – 1989 година.

Инициатор на темата на VII сборник от поредицата – Държавна сигурност и образованието, е д-р Орхан Исмаилов, заместник-председател на КРДОПБГДСРСБНА, който представи сборника пред препълнената аудитория.

„Документът е най-ценният извор за историка, а документите на Държавна сигурност представляват наистина богата съкровищница за изследователя. В по-голямата си част непознати и неизследвани, години наред съхранявани в архивите на различни институции (най-вече в МВР), тези документи дълго време остават недостъпни или трудно достъпни за читатели. Голямата промяна настъпва с приемането през декември 2006 г. на Закона за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. По силата на този закон документите на ДС се декласифицират и се обединяват в единен централизиран архив, под прекия контрол на избраната през 2007 г. от парламента Комисия по досиетата. Огромна заслуга на Комисията е, че успя да събере, съхрани и осигури достъпа на граждани до тези документи така, както го изисква законът.

Темата за Държавна сигурност и образованието е твърде любопитна за изследователите, а и за обикновените читатели, тъй като е пряко свързана с идеологията, прокарвана активно във всички сфери на живота по времето на социализма в България. Известен е фактът, че интелигенцията, в това число и цялата академична общност от студентите до професорите, са постоянен обект на службите за сигурност. Като най-образованата и будна част от обществото, в средите на българската интелигенция се оформят възгледи и се изказват мнения, често пъти в дълбок разрез с официалната марксистко-ленинска идеология и нейните постулати. Това прави Държавна сигурност особено бдителна към тези среди. Под наблюдение са също така учениците и учителите, за които често пъти ДС констатира, че са опозиционно настроени или извършват „вражески прояви”. На непрекъснат отчет подлежат и се водят и всички младежки организации и съюзи в страната. Мрежата от оперативни работници, агенти, секретни сътрудници, информатори, доверени връзки и осведомители на ДС се разпростира във всички институции, учебни заведения, организации, формални или неформални групи и непрекъснато осведомява службите за политическите възгледи, вражеските прояви, изказванията и настроенията сред наблюдаваните обекти.

При подбора на документите са прегледани над 700 архивни единици, като от тях са извадени документи с общ обем около 1500 страници. Използвани са няколко фонда от Архива на Комисията: Ф. 1 (Секретариат на МВР), Ф. 12 (Трудово-възпитателни общежития, Въдворени и изселени), Ф. 13 (Борба с вътрешната контра-революция) и Ф. 22 (VI управление – ДС). От тях са подбрани над 200 документа, които читателите могат да видят в електронното издание на сборника. В съкратения книжен вариант намериха място само 60 от тях.

...

Сред по-интересните документи, които са включени в сборника, са:

Документ № 1: Това е документът с най-ранна дата, включен в сборника. Той пред­ставлява отчет за работата на отделение „А" при Дирекция на народната милиция за 1946 г. и съдържа сведения за мрежата от информатори и секретни сътрудници на от­дела в средите на учащите се и на преподавателите в страната.

Документ № 14: Документът представлява отчетен доклад на отделение III при отдел II - ДС и съдържа сведения за вражеския контингент сред младежта, наблю­даван от ДС и за агентурния апарат, действащ сред студентите и преподавателите.

Документ № 22: Документът е от 1960 г. и представлява справка на ДС за работата по обекта на обслужване Софийски държавен университет. Съдържа важна информа­ция за политическата ориентация на преподавателите и студентите, както и за агентур­ния апарат, сътрудниците и доверителните връзки на ДС в Софийския университет.

Документ № 24: Документът е от 1961 г. и представлява справка на ДС за същност­та и разбирането на идеологическата диверсия, като разглежда различни нейни форми и методите за противодействие на тези форми.

Документ № 27: Документът е от 1971 г. и представлява оценка на МВР за работата на службите по изпълнението на задачите, поставени от ЦК и Политбюро на ЦК на БКП за работа с младежите по повишаване на тяхното образование и идеологическо възпитание, както и за работата с Комсомола.

Документ № 37: Документът представлява информация от началника на VI управление - ДС относно подривната дейност на врага срещу младежта в НРБ през 1973-1974 г. Той анализира главните тенденции в младежките групи с антисоциална насоченост; формите, методите и средствата за религиозна обработка на младежта; проявите на идеологическа диверсия във висшите учебни заведения и подривната дей­ност, развивана от някои чуждестранни студенти.

Документ № 41: Документът е от 1976 г. и представлява лекция, разпространявана в ДС, относно идеологическата диверсия на противника, насочена срещу интелиген­цията и младежта в НРБ. С тази лекция служителите в ДС са запознати с методите и средствата за идеологическа диверсия, както и с някои по-характерни прояви сред интелигенцията и младежта, получени като резултат от тази диверсия.

Документ № 60: Това е документът с най-късна дата, включен в книжното издание на сборника - 1985 г. Той представлява отчет за работата на отдел II при VI управле­ние - ДС и акцентира върху няколко основни теми. Това са дейността на противника сред студентите, преподавателите и по линия на научния международен обмен; от­ражението на идеологическата диверсия и тревожните тенденции в оформящите се младежки групи от различни среди; състоянието и работата на агентурния апарат; кон­кретната работа по сигналите и делата; взаимодействието и координацията с братските органи и централи.“

Из „Въведение“, „Държавна сигурност и образованието 1944 – 1989“, д-р Орхан Исмаилов