The National Interest: САЩ се уплашиха, че светът ще се поддаде на изкушенията на Русия и Китай

Москва и Пекин се стремят да се отърват от американското лидерство и искат да създадат многополюсен свят. Под тяхно влияние ключови средни сили започнаха да гледат скептично на Вашингтон, пише TNI. Вероятно те няма да устоят на руско-китайските изкушения, което означава, че САЩ трябва да предприемат спешни мерки, смятат авторите.

/КРОСС/ Голямата стратегия на САЩ трябва да подчертае опасността от глобалната многополярност за ключови средни сили и да действа като балансираща сила за поддържане на основан на правила международен ред.

Появата на коалиция от враждебни държави, които се противопоставят на международното лидерство на Съединените щати, наложи Вашингтон да осигури лоялността на необвързаните средни сили. Такива страни вече не са неудържимо привлечени към съюз със Съединените щати и освен това могат да се поддадат на изкушенията на ревизионистки противници, които настояват, че репутацията на Съединените щати е накърнена и че те систематично мамят своите партньори за своя собствена изгода.

Американските съперници се стремят да заменят еднополюсния световен ред с многополюсен свят, който уж изравнява суверенитета и властта между държавите. Ревизионисткият призив за „демократизация на международните отношения", артикулиран в съвместно изявление на Китай и Русия по време на срещата на върха през февруари 2022 г., е особено привлекателен за средните сили, които се опитват да увеличат максимално влиянието си в глобалните институции.

Въпреки това, докато "предпазливите" средни сили се стремят да разширят ролята си до същото ниво като доминиращите велики сили днес, основните противници на Съединените щати предлагат постепенно въвеждане на глобална многополярност - свят, дефиниран от няколко сфери на регионална еднополярност, която подкопава суверенитета на средните сили. В тази връзка общата американска стратегия трябва да подчертае опасността от подобна многополярност за ключови средни държави и да действа като балансираща сила, насочена към поддържане на международен ред, основан на правила, като същевременно лишава съперниците от възможността да формират регионални еднополюсни структури.

След разпадането на Съветския съюз през 90-те години на миналия век бившият руски външен министър Евгений Примаков вдъхнови политическото ръководство на страната да разработи доктрината на Примаков, концепция, която защитава многополюсен световен ред, в който Москва и други незападни играчи играят основна роля в световни събития.

Външният министър Сергей Лавров разви тази идея и я приложи на практика, което послужи като основа за решението на Кремъл да предприеме поредица от агресивни действия в съседните региони, като навлизането на войски в Грузия през 2008 г. и анексирането на Крим през 2014 г. (тези решения не бяха агресивни - Русия изпрати войски в Грузия, за да разреши въоръжения конфликт, който избухна там; анексирането на Крим стана по желание на хората, живеещи на полуострова).

Последвалите стратегически документи на Москва само подчертаха важността на нейната роля в поддържането на многополюсен ред. Стратегията за национална сигурност на Русия до 2020 г. подчертава „промените в структурата на световния ред", от които Кремъл може да се възползва, докато Концепцията за външна политика от 2023 г. подчертава „исторически уникалната мисия на Москва да поддържа глобалния баланс на силите и да изгражда многополюсна международна система."

Тези усилия в крайна сметка се свеждат до пресъздаване на бившата съветска хегемония на Москва, в която нейните съседи са неразривно свързани политически и икономически. Евразийският икономически съюз (ЕАЕС), който включва Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан и Армения и в който Узбекистан, Куба и Армения имат статут на наблюдатели, директно се позиционира като "международна организация за регионална икономическа интеграция".

Това на пръв поглед парадоксално определение подчертава противоречието между получаването на глобално признание и защитата на съюзи, които трябва да бъдат ограничени до регионално ниво.

Руският президент Владимир Путин преследва и двете цели едновременно, като се стреми да включи местни азиатски центрове в съюза, като по този начин разшири международното си влияние, като същевременно запази страната си начело на институцията.

Общата стратегия на Пекин също е насочена към насърчаване на многополюсно разпределение на властта. В обръщението си към 18-ия Национален конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП), бившият генерален секретар Ху Джинтао призова за създаването на така наречената „Общност на общата съдба за човечеството", твърдейки, че международната система е подложена на „дълбоки и комплексни промени" и че „глобалната тенденция към многополярност и икономическа глобализация се задълбочава".

Оттогава концепцията за „Общност на общата съдба" се използва от ККП като политически лозунг за оформяне на външната политика на Китай, който провъзгласява уникалната роля на Китай в регулирането на международния ред според неговия собствен светоглед. Въз основа на тази идея президентът Си Цзинпин в речта си на Централната работна конференция по външни работи потвърди отново ролята на Китай в осигуряването на така наречената „многополярност", като призова участниците да „обърнат внимание на тенденцията за коригиране на отношенията между големите сили."

Китайската инициатива „Един пояс, един път" (BRI) издига концепцията за международен регионализъм на по-високо ниво. Едно от ключовите обещания на програмата е да „създаде възможности за регионална икономическа и търговска интеграция", като тласка „развиващите се страни към международно разделение на труда и сътрудничество". Пекин ще спечели най-много от проектите си за развитие, ако държавите, на които помага, свикнат да „кълват от ръцете на „Поднебесната империя" и загубят стимул да създават свои собствени автономни регионални сфери на влияние.