Начало на Църковната нова година. Преп. Симеон Стълпник. Св. Марта. Св. мчци Айтал и Амун дякони. Правед. Иисус Навин. Св. мчци Калист, Евод и Ермоген

/КРОСС/ Св. преподобни Симеон Стълпник

Преподобни Симеон Стълпник се родил в 357 година. Родината му е пограничната област между Сирия и Киликия, в Мала Азия. Произхождал от благочестиви родители християни, хора бедни и прости. Детските и юношеските си години прекарал като пастирче. Пасял чужди стада.

Още от това време той бил призован от Бога за подвижнически живот.

Бил на тринадесет години, когато станало чудото с него. Било зимно време. Всяка заран той влизал в храма на молитва. Силно впечатлителен по природа, той слушал с особено внимание и въодушевление църковните песнопения и пеел и се молел. Молел се усърдно. Душата му участвала в божиите химни. Той пеел и се молел. С особена услада слушал евангелските четива.

Преп. Симеон Стълпник и Даниил Стълпник. Руска икона от ср. на XVI в. Източник: wco.ru

Преп. Симеон Стълпник и Даниил Стълпник.
Руска икона от ср. на XVI в
В един празничен ден той чул думите на Господа Иисуса Христа: „Блажени бедните духом ... Блажени кротките ... Блажени гладните и жадните за правда ..." Силно се разтресло сърцето му.

Юношата се замислил. Сладостното вълнение не го оставяло. До него стоял старец, който също благоговейно се молел. Симеон го погледнал в очите и тихо го запитал:

- Дали мога и аз да стигна до такова блаженство, за което Спасителят говори?

Старецът се усмихнал кротко, помилвал го с погледа си и също тихо му отговорил:

- Можеш! Да, също и ти можеш да стигнеш до такова блаженство!

- Но как? - запитал свенливо Симеон.

- Като се отдадеш на пост и молитва, на смирение и бедност. Като се отдалечиш от греховния свят в непрекъснат разговор с Бога ...

Тия думи залегнали дълбоко в душата на благочестивия юноша. Пламнало у него силно желание да се отдаде всецяло на служба на Бога.

Когато богослужението свършило и хората тръгнали по домовете си, Симеон се поклонил почтително на тоя мъдър старец и му казал:

- Благодаря ти за съвета, който ми даде. Ти ме научи на добро. Ти ми посочи пътя на спасението. Аз с радост ще тръгна по него! ...

Вместо да се върне у дома си, замислен дъблоко и развълнуван силно, Симеон излязъл вън от селището и се отдалечил в пустинно място. Тук той се отдал на размисъл върху онова, което чул в храма. Коленичил, свел глава до земята и почнал със сълзи на очи да се моли на Бога:

- Господи, упъти ме, научи ме какво да направя ...

Дълго се молил и от умора заспал. Сънувал, че копае основа за построяване на някаква сграда. Чул глас:

- Копай по-дълбоко!

Тия думи се повторили:

- Копай по-дълбоко!

Симеон копаел все по-дълбоко. Чул ги трети път:

- Копай по-дълбоко!

След това гласът продължил:

- Ако искаш да изградиш нещо, работи и се труди прилежно. Знай, че без труд няма сполука!

Тия думи, чути насън, станали основно правило за целия по-нататъшен живот на Симеон. Върнал се у дома си, той започнал да изучава усърдно Свещеното Писание.

Свети Симеон прекарал на стълпа няколко десетки години. Блажено починал на 103-годишна възраст - в 460 г.

Уведомен за смъртта му, антиохийският патриарх дошъл при стълпа с епископи, свещеници, дякони и голямо множество народ да вземе тялото на светеца. С пение на псалми тялото било пренесено в Антиохия.

Сред народа имало човек, който бил ням и глух от 14-годишна възраст. Когато внесли тялото на преподобния в храма, нещастният човек се изцерил веднага. Като коленичил пред тялото на преподобния, възрадван той извикал:

- За добро си дошъл, Божи рабе! Твоето дохождане ме изцери!

Чудото силно развълнувало целия народ. Църквата тържествувала и славела Бога.

Св. Марта

Църквата почита паметта на св. Марта. Тя е сестра на Лазар, на чието Възкресение става свидетел, както и на Мария (при католиците се приема, че става въпрос за Мария Магдалена).

По време на пътуванията си до Йерусалим Исус често се спира в гостоприемния дом на св. Марта. След смъртта на Лазар тя посреща Спасителя и изповядва вярата си в Него: „Ти си Христос, Сънът Божи, Който идва в света" (Йоан 11, 27). „Аз съм възкресението и животът" (Йоан 11, 25), казва й Исус и възкресява мъртвия й брат.

Марта е една и от светите жени мироносици - тези, които първи виждат и Възкресението на Исус.

Името й от арменски означава и благородна.

Св. мчци Айтал и Амун дякони

св. Амон

Вавд призовал Амон и девиците да принесат жертва на езическите богове. Той обаче срещнал категоричния отказ на всички, а дякон Амон дръзко изобличил служението на идоли. Това разгневило страшно Вавд и той заповядал да повесят св. Амон на дърво, а после да стържат тялото му с железни остриета, както и да го горят със запалени свещи. Мъченията обаче ни най-малко не сломили дякона, което още повече разгневило Вавд, който заповядал да сложат на главата му нажежен до червено шлем (в пространнато житие буквално е написано „меден щит" - ασπίδα χαλκην).[29] На подигравките и подхвърлянията на Вавд, ако Бога на св. Амон е истински, да го избави от страданията, светецът отговорил с молитва: „Господи, Иисусе Христе, истинска светлина, извор на живота, изпрати своите ангели и избави раба си от това мъчение и го възложи на тиранина, за да стане явно за всички, че Ти си единственият и истински Бог".[ И веднага шлемът слязъл от главата на св. Амон и се преместил на главата на Вавд и огнени ангели издигат тиранина във въздуха. Скован от страх и болка, Вавд започнал да моли светеца за милост. Св. Амон се смилил над него по застъпничеството на светите девици и ангелите Божии го оставили на земята.

Правед. Иисус Навин

Иисус Навин („Иахве помага") е вожд и военачалник на еврейския народ, помощник и приемник на св. пророк Мойсей Боговидец, живял в XIII в. преди Христос. Иисус Навин е завоювал Обетованата земя и в нея въвел еврейския народ.

Чрез него Господ е явил велики чудеса.
Свещеното Писание на Стария Завет разказва, че Иисус Навин е преминал с целия народ река Йордан като по сухо, защото реката „спря и стана като стена" - така както пр. Мойсей преминал Червено море (Нав. 3:14-17; Изх. 14).

Иисус Навин е видял лице в лице вожда на безплътните сили Архистратиг Михаил (Нав. 5:13-16) и със звука на тръба е разрушил стените на обсадения от израилтяните град Йерихон (Нав. 6).
По време на сражение с неприятеля, по Божия воля „слънцето се спря и месецът стоя, докле народът отмъстяваше на враговете си (Нав. 10:12-14).

Като въвел народа си в Обетованата земя, Иисус Навин я разделил по жребий между дванадесетте израилски колена и мирно починал в 1256 г. на 110 годишна възраст (Иоан. 24:1; 28 и следв.), като заповядал на народа си да пази Мойсеевия закон. Всички тези събития са изложени в Книгата Иисус Навин (глави 3, 5, 6 и 10), която влиза в състава на Библията.