Здравната система разболява и здравите

Няма по-сбъркана здравна система от българската и няма по-безсмислено сложна система от тази на здравната каса. Твърдя го вече от опит. А впечатленията ми навярно са само частица от цялата бъркотия и липса на логика в организацията, която измъчва и без това болните българи. Този, който е измислил системата за получаване на безплатни животоподдържащи лекарства от здравната каса, явно е с желязно здраве и не смята да се ползва от услугите й, пише в коментара си за "Всеки ден" пиар експертът Велина Димова.

Но като си помисли човек, че тази здравна институция е предназначена да обслужва болни хора - направо трябва да ги ожалиш живи. Уверих се, че у нас пациентите се третират като пощенски гълъби, които разнасят документи между лекарските кабинети с цената на часове мъчително висене по опашки. Лекарите пък са се обърнали на писачи на бланки. Резултатът от всичко това е мъка и всеобщо прахосване на време и от двете страни. Но най-страшното е, че видях как системата обрича на смърт, да, без преувеличение - на смърт самотни, полуподвижни или неподвижни възрастни или дори по-млади пациенти, които не могат да разчитат на помощ от близки. Държавата според мен ги е отписала.

Просто защото заради болестта си не могат да издържат на маратона - не могат и дълго да оцелеят и без лекарствата. Ако не бях преминала лично по пътеката за получаване на едно животоподдържащо лекарство за полунеподвижен близък, нямаше да знам на каква идиотщина са подложени болните. Разнасяш по няколко пъти бланки на различни места из града, чакаш да ти ги подпишат или заверят понякога след няколко дни, преснемаш получените протоколи и после - хайде пак обратно по същите пътеки. На това безумие здрав човек едва издържа, камо ли тежко подвижен или болен.

И така, за да обслужа изискванията на здравната каса, нямах избор - зарязах си работата за няколко дни, но това ще се повтаря пак и пак след няколко месеца. Кой работодател ще търпи такъв служител? Тук чакаш 20 минути, там - час, после пак - другият лекар бил в обратната смяна. Но имам ли избор? Не защото не мога да купя лекарството в аптеките.

Единственият начин е да търча с книжата по здравните пътеки и да стискам зъби, защото без въпросното лекарство за месец-два близкият ми човек на практика ще остане скован на легло. Неподвижен труп. Но има по-страшни въпроси. Ами ако не бях аз да тичам? А колко хора са съвсем сами! Те какво правят и как оцеляват?! Но интересуват ли се т. нар. здравна система и здравната каса от тези „дреболии"?

А мен като данъкоплатец и редовно осигуряващ се здравно гражданин с какво ме компенсират те, след като ми убиват часове активно работно време с тичане напред-назад по безсмислените й правила и напълно нелогична организация? Какво прави здравната система, за да помогне на пациентите? Ей това не разбирам в системата им. Питам се грижа ли я е изобщо тази здравна система за здравето на хората, след като и пациенти, и лекари се измъчват? И докога ще я караме по този български безобразен и безхаберен начин на отчитане на дейност чрез тормоз над болните и здравите? Кой и как трябва да изкрещи това в тази държава, за да се чуе?