Министър Ивкова: Страхът от промяната не е излекувал нито един пациент

/КРОСС/ Повече от двадесет години българското здравеопазване се реформира на части. Увеличават се бюджетите, приемат се промени, създават се нови правила, но въпросът, който дължим на обществото, е само един - постигаме ли резултатите, които българските граждани заслужават?

Отговорът е очевиден.

Факт е, че достъпът до лекарства продължава да бъде сериозно предизвикателство за много български пациенти.

Факт е, че достъпът до качествени медицински услуги остава неравномерен.

Факт е, че в системата съществуват административни дублирания, разпиляна отговорност и процеси, които не създават по-добро здравеопазване.

Факт е, че въпреки ежегодното увеличение на публичните средства България продължава да бъде сред страните с тревожни показатели по отношение на предотвратимата смъртност, сърдечносъдовите заболявания и онкологичните заболявания.

След толкова години опити да се реформира системата, дестабилизацията, до която сме достигнали, е срамна. Срамна е както по отношение на начина, по който се разходват средствата в здравеопазването, така и по отношение на здравните резултати, които постигаме като общество.

Това не са политически оценки. Това са реалности, които виждат ежедневно пациентите, лекарите, медицинските специалисти и всички участници в системата.

И ако всички виждаме проблемите, най-лошото, което можем да направим, е да се преструваме, че те не съществуват.

Именно затова Министерството на здравеопазването възложи функционален анализ на административната система. Защото отговорността на държавата не е да пази статуквото. Отговорността на държавата е честно да оцени къде системата не работи достатъчно добре и да предложи решения.

Публикуваните в публичното пространство идеи са именно това - идеи. Те са резултат от експертен анализ на действащата административна структура и имат една единствена цел - да поставят началото на разговор как държавата може да работи по-ефективно в интерес на гражданите.

Това не са окончателни решения.

Това са предложения за структурни реформи, които да формират по-отговорна към обществото администрация.

Това са предложения, които ще бъдат представени за широко обществено обсъждане.

Не приемам опитите този разговор да бъде подменен със спекулации и внушения. Още по-малко приемам да се внушава, че всяка идея за промяна е заплаха, преди обществото изобщо да е имало възможност да я обсъди.

Всяка професионална организация, всяка институция, всеки експерт и всеки заинтересован гражданин ще могат да представят своите становища, аргументи и предложения. Всички мнения ще бъдат разгледани, професионално и прозрачно.

Но нека бъдем честни.

Ако сме съгласни, че системата не постига резултатите, които обществото очаква, тогава сме длъжни да говорим за промяна. Алтернативата е да приемем, че днешното състояние е достатъчно добро. Аз не приемам това.

Реформите никога не са лесни. Те винаги поставят под въпрос установени модели и неизбежно засягат интереси. Но когато говорим за достъпа на хората до здравни услуги, за по-доброто качество на медицинската помощ и за ефективното управление на публичния ресурс, общественият интерес трябва да бъде единственият критерий.

Никой няма право да поставя институционални, корпоративни или персонални интереси над интереса на българските пациенти.

Моята отговорност като министър на здравеопазването не е да защитавам съществуващите административни модели. Моята отговорност е да защитавам правото на всеки български гражданин да получи навременна, качествена и достъпна медицинска помощ.

След повече от две десетилетия половинчати решения България има нужда не от поредната козметична промяна, а от смелост да постави на масата всички възможни решения, да ги обсъди открито и да избере най-добрите.

Защото реформите не се правят заради административните структури. Те се правят за тези, които имат нужда от помощ. За да живеят по-дълго. За да получават навременна медицинска помощ. За да имат по-добър достъп до лечение и лекарства. И за да имат доверие, че здравната система работи в техен интерес.

Страхът от промяната не е излекувал нито един пациент. Добре обмислените реформи - да.