Костадин Филипов: В Македония живеят с мисълта, че имат международна подкрепа

- Г-н Филипов, подложени сме на огромен натиск - от САЩ, от Брюксел, който иска да се разшири в посока Западни Балкани, да пуснем Скопие в преддверието на ЕС. Предизвестено ли е клякането ни?
- Ще зависи дали имат здраво дупе хората в бъдещото правителство, бъдещият премиер и президент, които и да са те. Но като знаем, че по принцип сме склонни да отстъпваме, не съм оптимист. Макар че никак не ми се иска да отстъпваме в спора със Скопие. Трябва да направим нов опит да се фокусираме върху спазването на фундаментални човешки права на българите от РСМ. Това обаче е твърде хлъзгава плоскост. Още по-хлъзгав терен е т.нар. единство на българите там. Познавам ги отлично и знам колко са готови във всеки момент, при възникнал най-дребен интерес, да се скарат отново.

- Изненада ли е успехът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ на изборите в Република Северна Македония и какъв знак е това?
- В никакъв случай не трябва да бъдем изненадани, защото през последните месеци се наблюдаваше промяна в електоралните нагласи при съседите - не толкова в полза на ВМРО-ДПМНЕ, колкото срещу Социалдемократическия съюз на Зоран Заев и неговото управление. Става дума за местни избори, но дискусията на местно равнище понесе цялата тежест на проблемите, които има централното управление на държавата. Уж се говореше за кметове и общински съветници, а всъщност се коментираха проблемите, които имаше страната и управлението на коалицията, водена от Зоран Заев.

- Накъде ще тръгне Северна Македония? Ще има ли нов премиер, или се задават нови избори?
- Вариантите са няколко. Няма яснота и според конституционните процедури. Според член 93 на Конституцията на РСМ, щом премиерът подаде оставка, подава оставка и целият кабинет. Така че един от вариантите е президентът Стево Пендаровски, който в момента е на срещата на върха на ООН за климата в Глазгоу, да връчи мандат на нов кабинет на същото мнозинство, което досега подкрепяше Зоран Заев - Социалдемократическия съюз заедно с коалиционните си партньори, плюс Демократичния съюз за интеграция - партията на Али Ахмети, която и на тези избори спечели най-много кметски места. Той запази правото си да бъде партия на албанците с най-голямо политическо влияние в страната. Но засега няма формално писмено внесена оставка на Заев до председателя на парламента Талад Джафери. От друга страна е много силен натискът от коалиционните партньори на Заев да оттегли оставката, която обяви устно с мотива, че не е сега времето. Той вече е поел вината за загубата на местните избори в подадената оставка и не е нужно тя да се финализира предвид тежкото състояние на страната - икономическа криза, предстоящо решаване на спора с България за членството на РСМ в ЕС. Най-заинтересовани от това Заев да не подаде оставка и кабинетът да не падне са коалиционните му партньори от Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети, тъй като има уговорка 100 дни от кабинета, който Заев ръководеше, да се водят от премиер албанец. Това е политическа мечта, за която се бореха албанците. Те имат председател на парламента, вицепремиер, шест-седем министри, но друго си е да имат и премиер, макар за 100 дни, преди следващите редовни парламентарни избори. От ВМРО-ДПМНЕ много биха искали нови парламентарни избори, да се използва тази електорална енергия, демонстрирана на местния вот. Лидерът на опозицията Мицкоски веднага обяви, че имат спечелени цели 42 общини срещу едва 16 плюс 9 за управляващите и трябва да се отиде на избори по-скоро. Освен опцията сегашното парламентарно мнозинство да излъчи нов премиер, който да довърши мандата, има и опция в парламента да се формира ново парламентарно мнозинство, което да излъчи кабинет. Работи се и в тази посока. Но това означава да се купят няколко депутати, да минат на друга страна. Това сме го виждали много пъти в РСМ, мога да цитирам достатъчно примери.

- Колко лоша новина за България е политическата несигурност в Северна Македония? Ще се изострят ли тонът и отношението към нас?
- Напоследък ВМРО-ДПМНЕ зачестиха с антибългарската реторика. Трябва обаче да различаваме говоренето в предизборна ситуация от това, когато няма такава. Един от основните постулати в кампанията на Мицкоски, а и в политическото му говорене преди това, винаги е било: като дойдем на власт, ще махнем Преспанския договор, ще изляза на площада и ще скъсам договора с България и подобни глупости. Даже има любопитна новина отпреди дни - победителите на първия тур на местните избори в община Щип махнали Северна от името на страната и останало само Република Македония. Но пък европейската и особено балканската политическа практика показва, че щом минат изборите и една политическа сила ги спечели, започва да се връща към реалностите. В съседна Гърция премиерът Константинос Мицотакис беше остро критичен към Преспанския договор със Скопие, подписан от предшественика му Алексис Ципрас, заплашваше да го махне. След като спечели изборите и състави кабинет обаче, обяви, че това са реалностите, които трябва да се приемат. Впрочем Заев между двата изборни тура игра много несръчно. Това е странно за него - той е хитрец, който вече е натрупал и достатъчно политическа школовка. Сега обаче се заигра доста непремерено с българските документи на кандидатката за кмет на Скопие Данела Арсовска. Беше подведен и си пролича. Първо се възмути от къде на къде българка ще ни се кандидатира за кмет, ден-два по-късно обяви: като е решила, да се кандидатира, няма проблеми с българското й гражданство, проблем е, че го крие. Малко заприлича на случая у нас с двойното гражданство на бившия служебен министър Кирил Петков.

- Има ли новата кметица на Скопие наистина български паспорт?
- Естествено, че има, как да няма! И тя, и съпругът й имат българско гражданство, както и адресна регистрация в моя роден град Петрич. Впрочем кметът на Петрич Димитър Бръчков, който ми е приятел, ми е казвал, че има около 13 хил. македонци, записани на адреси в града. Аз лично обаче се съмнявам, че Данела Арсовска изповядва българска идентичност. Тези 120 000 македонци с български паспорти, с които се хвалим, не са мотивирани от друго, а най-вече от интерес. Живял съм там, познавам манталитета и душичките на тези хора - те са много по-прагматични от българите. Сигурно са подписали декларация за българско самосъзнание, сигурно са извадили документи за дядовци българи. Но Македония в условията на Титова Югославия е преживяла трудни моменти. Трябва да проявим разбиране, че тези хора са били мачкани, така възпитавани. Може да имат някаква симпатия към България, но трябва да сме реалисти.

- Президентът Румен Радев обяви, че с Република Северна Македония работим по двустранен протокол с 6 конкретни точки. Вярвате ли, че това ще развърже блокажа в двустранните отношения?
- Не вярвам, че това ще се случи - колкото и да са тези точки, който и да е премиер - Заев или друг, какъвто и нюанс да има промяната в отношението в Република Северна Македония. Съседите живеят с мисълта, че имат международна подкрепа, а и това е вярно, до голяма степен. Разбира се, развитие на нещата ще зависи и от изборния резултат на 14 ноември у нас. Решенията трябва да се вземат от легитимни правителства в двете страни. В момента, в който се формира кабинет у нас, натискът да пуснем Скопие в ЕС от страна и на американци, и на европейци, ще стане много силен.

- Защо ние, страна член на ЕС, не успяхме да изясним спора си със Скопие пред Запада така, че да подкрепят нас, а не Скопие?

- По време на 12-годишното управление на Бойко Борисов се изредиха доста външни министри. Той беше активен участник в диалога със Скопие, някой ден ще се разприказвам за всичките му грешки в отношенията с РСМ. Заради народняшките им номера със Заев се стигна дотам, че не две държави, не институциите на двете страни да се договарят, а те двамата. После казваме: договорът не се изпълнява, историците били виновни. Всъщност само историческата комисия работеше, къде бяха другите комисии, защо не се развиха инфраструктурните проекти? За съжаление, нашите външни министри в последните повече от 10 години не разбраха, че в Скопие отдавна работят и готвят почвата да са в печеливша позиция за ситуацията, в която изпаднахме в момента - оказахме се последната спирачка, която не пуска Северна Македония в ЕС. И съседите работят в тая посока с всички страни членки, с цялата международна общност - създават напрежение срещу България и обясняват колко тяхната позиция е справедлива.

- Договорът, който подписахме със Скопие през 2017 г., ли ни е виновен или неизпълнението му?

- За онази конкретна ситуация по-добър договор не можеше да се подпише. Друг е въпросът, че тогава изпълнихме конкретна европейска задача да се подпише такъв договор. Започнахме да го критикуваме в момента, когато беше подписан договорът между Атина и Скопие и видяхме какво гърците са постигнали. Тогава си казахме: Ей, ние нищо не направихме!

***
Костадин Филипов е известен журналист и коментатор международник. Авторитетен познавач на балканските страни. Дългогодишен кореспондент на БНТ, БНР и БТА в Скопие. Бил е директор на програма „Хоризонт" на БНР. Потомък на бежански род от Струмица, днес в Република Северна Македония.

Автор: Хенриета Костова, Marica.bg