Вяра пак в душата ми вдъхни... В душата ми е демон нокти впил

/КРОСС/ Молитва

Пенчо Славейков

Господи, към мен простри ръка
и укроти духът ми безпокоен;
за Тебе искам аз да съм достоен.
Служителя си, Господи, призри.

То вяра пак в душата ми вдъхни,
душа в тревоги земни уморена, -
в минутното за вечното родена,
Ти пътя й към него проясни.

В душата ми е демон нокти впил,
зъл демон на съмнение упорно,
и истината в нея угасил

со своето дихание тлетворно...
Пални отново в нея Твоя плам -
на истина да стане тя пак храм.

Пенчо Славейков е една от най-големите фигури в българската литуратура. Славейков, д-р Кръстев, П.К. Яворов и П.Ю. Тодоров създават кръга „Мисъл", който слага началото на модерната българска литература след освобождението. Бивш директор на Народната библиотека и Народния театър.
Предложен е за Нобелова награда за литература за поемата си "Кървава песен".
Пенчо е най-малкият син на Петко Славейков, роден е на 27 април 1866 г. в град Трявна. Като дете претърпява инцидент и получава тежки увреждания, с които се бори през целия си живот и работата му струва огромни усилия. Страданието и самовглъбяването стават основни негови теми. Следва философия в Лайпциг.
Умира на 46 години в Брунате, Италия, където по-късно е поставен негов паметник. Останките му са пренесени в България.
На 18 април тази година БНБ пусна в обращение медна възпоменателна монета по случай годишнината.