Експерт: Противоконституционно е правителството да свали лихвите у нас

Петър Славов, председател на УС и изпълнителен директор на банка, пред Нова телевизия и предаването "Здравей, България"

Водещ: Може ли в една демократична държава като нашата, правителството да определя лихвите на банките. По принцип, отговорът на този въпрос... Би трябвало да е риторичен този въпрос, но кой знае... Знаете, че миналата година вицепремиерът Симеон Дянков посъветва банките да изпълнят своята част от задачите и да свалят лихвите, които плащаме, когато теглим кредит. Разговор по тази тема с Петър Славов, който е председател на Управителния съвет, изпълнителен директор на една от банките в България. Добро утро.
Петър Славов: Добро утро.
Водещ: Приемате ли изказването на господин Дянков като някаква форма на натиск - лошите, богатите, банкерите.
Петър Славов: Ни най-малко, вие неслучайно попитахте може ли правителството /.../ да работят при определени ценови условия. Има един единствен възможен начин и това е да стане с административен акт. Вероятно този административен акт ще бъде обявен след това за противоконституционен.
Водещ: Дали това е единствената възможност?
Петър Славов: От чисто формална гледна точка - да. Аз не вярвам, че нещата ще стигнат до там, защото... От неформална гледна точка има един друг аспект, който след малко ще коментирам... Но аз не вярвам, че нещата ще стигнат до там, защото не забравяйте, че 85-90 процента от българската банкова система е собственост на големи международни финансови институции. Един подобен акт най-малкото ще разклати доверието в банковата система в България. Неслучайно министър Дянков с право казва, че в момента България е една от малкото държави с финансова стабилност, но нека да добавим, че тази финансова стабилност не означава само стабилен фиск, тя означава и стабилна банкова система.
Водещ: Всъщност, до финансова криза в България така и не се стигна през годините?
Петър Славов: Няма и да се стигне. А що се отнася до неформалната страна, има Българска банка за развитие, правителството е собственик на тази банка. Тази банка, особено напоследък, започва да се занимава изключително успешно с финансиране на търговските банки. Ето, това е една нормална пазарна норма...
Водещ: Когато правителството казва - намалете лихвите, взимате твърде много, ние изпълнихме нашата част от задачата, като направихме държавата с по-висок кредитен рейтинг, да кажем. Министър Дянков също така заяви, че правителството... че всъщност е направил правителството така, че финансовият ресурс да е по-евтин. Та ние, казва той, свършихме нашата работа, а вие банкерите взимате взимате много пари.
Петър Славов: Това се опитвам да кажа, че посредством кредитни линии, които Българската банка за развитие предоставя на търговските банки, нормален пазарен механизъм, тези лихви на пазара да бъдат намалени...
Водещ: А какво означава това, как правителството е направило финансовия ресурс по-евтин, какво означава това?
Петър Славов: На практика нищо не означава.
Водещ: Нищо не означава, защото и аз...
Петър Славов: 70 процента от банковия портфейл се финансира с депозити от граждани и от фирми. В момента българската банкова система се характеризира с две неща - първото нещо е липсата на търсене на кредити. Бизнесът не търси кредити. Бизнесът не търси кредити не защото лихвите са високи или ниски. Бизнесът не търси кредити защото очакванията им са негативни. Тогава, когато очакванията са негативни, вие не търсите кредити. Ще ви дам един съвсем елементарен пример: В момента е зима, вие вървите по улицата, обувките ви са стари, магазинът за обувки е до вас, продават обувки нови на половин цена - ще си купите ли, дори да са на половин цена, ако следващите два месеца не знаете дали ще имате заплати?
Водещ: Не, няма.
Петър Славов: Никой няма да го направи. По същия начин и бизнеса. Бизнесът в момента не търси инвестиции, защото очакванията му са негативни, а не защото лихвите са високи или ниски. Но, ако се върнем на въпроса с депозитите, които вие оформихте, 70 процента от банковия портфейл в България се финансира с депозити на граждани и фирми.
Водещ: От това, че сме много спестовни.
Петър Славов: И това е следващия аспект в банковата система на България в момента, че населението спестява. Само че, населението не спестява, населението бяга от потребление и затова спестява. Пази се.
Водещ: Бели пари за черни дни...
Петър Славов: Точно така.
Водещ: ..., които слага в банките, на които явно пък вярва?
Петър Славов: Точно така. И тогава, когато говорим за лихви по кредити, ние трябва да говорим за лихви по депозити.
Водещ: Добре, нека да започнем този разговор с една статистика от Европейската централна банка, ако не се лъжа, точно така - за лихвите в България и лихвите в Европейския съюз. Вижте, ипотечни кредити над 5 години. Това обикновено са кредитите, когато човек да си купи жилище, нали така? И когато иска да си купи младо семейство жилище в България, обикновено му се позволява да вземе кредит за над 30 години и апартаментът, който струва да кажем 60 хиляди евро, излиза 180 хиляди евро. Горе-долу такава е сметката?
Петър Славов: Не, подобни сметки са абсолютно несъстоятелни, според мен, защото все едно да събират ябълки с круши, и след това да търсите някакъв сбор.
Водещ: Защо, обяснете? Първо, така ли е?
Петър Славов: Първо, не е така Говорейки за лихвени проценти, вие в момента, това което показвате, това са номинални лихви. За да може да ги сравняваме, ние трябва да съобразим инфлацията. Инфлацията във всички тези държави, които вие сте показали е различна. Тогава, когато тя е различна и реалните лихви стават различни. Това е първото. Второто, тогава, когато говорим за лихвени проценти по кредити, ние трябва да говорим за лихвени проценти по депозити. Ако към тази таблица добавите и лихвените проценти по депозити и...
Водещ: Ще добавя, след малко ще покажем и нея.
Петър Славов: ...по-скоро разликата между така наречения „лихвен марж" ще видите, че България далеч, далеч не е най-скъпата държава в ЕС.
Водещ: Но тук виждаме..., хайде да хванем графата с ипотечни кредити над 5 години. България, само Унгария доколкото виждам, и Румъния, но Румъния е като нас, има по-високи лихви по ипотечните кредити. И ако се сравним с една Словения и с една Германия, виждаме, че там да си купи човек апартамент и да го изплаща цял живот, ще ни излезе много по-евтино. Кога в България ще стане по-евтин този продукт?
Петър Славов: Ако се върнем в българската банкова система, понеже вие в момента говорите за кредитополучатели, нека не забравяме, че клиентите в българската банкова система не са само кредитополучатели. Българската банкова система има много повече клиенти депозанти, отколкото кредитополучатели. И не е коректно спрямо онези хора, които спестяват, да коментираме високите лихви в България по кредитите, без да коментираме лихвите по депозитите.
Водещ: Ще коментираме.
Петър Славов: Двете неща са свързани. Тогава, когато говорим за лихви по кредити и говорим за намаляване на лихвите по кредитите, а би трябвало да се обръщаме към онези, които спестяват в момента и да им кажем - господа, ние ще намалим и вашите лихви по депозитите.
Водещ: Така ли е, така ли ще стане? Задължително ли е ако този процент примерно стигне процента на Словения - от 9.36 стане 4.14, автоматично депозитите ще бъдат намалени лихвите по тя, което означава...
Петър Славов: Според мен, нито едното нито другото няма да се случи. Според мен лихвите по депозитите и лихвите по кредитите в България ще претърпят сериозни корекции, било тази, било следващата година.
Водещ: Защо?
Петър Славов: Защото такава е пазарната конюнктура. Ще ми позволите една приемлива циничност - защо дините в Исландия са по-скъпи отколкото в България?
Водещ: Защо? Защото е по-висок стандарта на живот?
Петър Славов: Не, защото там не се садят дини.
Водещ: Нека да покажем другото... ето, лихви по депозити. България - 5.50, виждаме, че всъщност най-високите лихви получаваме ние, тогава, когато сме решили да спестим пари, изкарваме най-много.
Петър Славов: Вижте Чехия, вижте Германия, вижте Словения, вижте държавите, които коментирате с ниски лихви по ипотечни кредити. Те са и с много ниски лихви по депозитите.
Водещ: И вие казвате - ако банковият сектор се поддаде на тази препоръка от страна на правителството и намали лихвите, които са по кредити, това веднага ще се отрази на тези лихви, по депозитите?
Петър Славов: При всички положения. Но аз, пак ще повторя, аз не вярвам на такъв сценарий. Това е невъзможно.
Водещ: Ще участвате ли скоро, по тази тема ще има тристранен съвет, ще участвате ли в него?
Петър Славов: Ако ни поканят - да.
Водещ: Ще се срещнете и ще обсъдите този въпрос и със синдикатите, също така?
Петър Славов: Дотолкова, доколкото мога да отговоря от името на банката, която управлявам - да.
Водещ: Какво очаквате да се случи на този тристранен съвет?
Петър Славов: Очаквам най-малкото да спрем да спекулираме с това, че лихвите в България по кредитите са високи.
Водещ: Не са високи?
Петър Славов: Не.
Водещ: Ако България...
Петър Славов: Вие сам го показвате това нещо.
Водещ: Ние го показваме, сравнено с лихвите по депозитите, естествено. Ако България се присъедини скоро към Еврозоната, един приоритет, който доколкото знам е отложен, това как ще се отрази върху лихвите по кредитите и лихвите по депозитите?
Петър Славов: Тук има държави, които са в Еврозоната и виждате, че разликите са много големи, така че, едно присъединяване на България в Еврозоната по никакъв начин, само по себе си няма директно са повлияе върху лихвените проценти - било по депозити, било по кредити. Парите са като всяка една друга стока, те имат търсене и предлагане. Аз неслучайно ви провокирах с въпроса - защо в Исландия дините са по-скъпи, отколкото в България? Защото там предлагането е много малко, там няма производство на този продукт и затова цените са относително по-високи, отколкото в една държава, където предлага това нещо. Така е и с парите. Тогава, когато предлагането е неизмеримо с търсенето, има някакви диспропорции в цените. Но ние пропуснахме да коментираме нещо много по-важно. Пропуснахме да коментираме, че лихвеният процент, било по депозити, било по кредити, има един компонент, който се нарича „риск". И този риск е различен във всяка една от тези държави.
Водещ: Ясно, само че, преди време си спомням когато имаше бум на кредитите в България...
Петър Славов: Много добра тема, лихвите по кредитите тогава не бяха по-ниски, отколкото в момента... Ако вземете 2007-2008 година...
Водещ: Защо, нали казахте предлагането и търсенето. Тогава хората много поискаха да купуват.
Петър Славов: Да, защото има нагласа за правене на инвестиции, това, с което аз започнах. Тогава, когато има нагласа за правене на инвестиции, тогава когато бизнесът е спокоен, когато знаеш, че следващите месеци, година, нещата са обозрими, ясни, предвидими, тогава той не се вълнуват толкова много от цената. Той става и започва да търси кредити. Неслучайно 2007, 2008 и 2009 година в България, тогава когато имаше кредитен бум, лихвените проценти по кредитите, между другото и по депозитите, бяха същите, които са и в момента. Дори в момента да има някакво формално намаляване на лихви по кредити, това няма да стимулира... това всъщност е тезата на Дянков, няма да стимулира търсенето на кредити.
Водещ: А наистина ли така е била разделена горе-долу задачата помежду ви - правителството и банковия сектор. Правителството да повиши кредитния рейтинг на България, да направи държавата ни по-сигурна и по-стабилна, чисто финансово, пък вие съответно да изпълните своята част и да намалите лихвите. Има ли връзка между двете неща?
Петър Славов: Повишаването на кредитния рейтинг на България не е пряко свързано с цената на онази част от финансирането на банковия портфейл, която идва по линията на международните финансови институции. Ако вземете всички международни финансови институции, с които работим, а те са достатъчно на брой и видите, ценовите предложения, които те правят на българския банков сектор и ги сравните сега, или преди една или две години, ще видите, че няма голяма разлика. Даже в определени случаи има разлика, която е... в момента условията са по-високи, отколкото преди. Тоест, не търсете пряка връзка между кредитния рейтинг на държавата и това, какво се предоставя като финансиране на българската банкова система. Ние в момента работим по една кредитна линия с Министерство на икономиката с участието на една от международните финансови институции. Не ме карайте да ви покажа условията, ще видите, че те не са по-ниски, отколкото преди една и две години.-
Водещ: Питам ви, защото много често се говори за кредитен рейтинг на държавата като нещо, с което ние се справяме изключително добре на фона на целия свят - да. И това е едно добро обяснение за обикновения човек, защо е толкова важно кредитния рейтинг с който се хвалим да бъде повишаван и повишаван. Защото, по някакъв начин се отразява и върху вас, като /.../, които теглите кредит.
Петър Славов: Това е предпоставка за някаква стабилност, било то финансова, било то икономическа стабилност. Тогава когато имаме финансова стабилност, тогава когато имаме икономическа стабилност, не може да не говорим, че това не е добре за обикновения човек. Нека да направим аналогия с Гърция, да направим аналогия с Ирландия, преди няколко месеца..., с Италия в момента, където рейтингите падат надолу, където имаме икономическа нестабилност, където имаме...
Водещ: Смяна на правителства...
Петър Славов: ...провален фиска, ако мога така да се изразя, това е нещо много важно. Точно затова, подобни изказвания - дайте да правим еди какво си - ... те могат чисто финансово да не повлияят на никой, но могат да създадат погрешни очаквания, очаквания след това...
Водещ: Кризата, която се случва в ЕС през последните месеци, дълговата криза, как се отразява върху банковия сектор?
Петър Славов: По никакъв начин. Това е чисто психологически. Българската банкова система, освен, че е много стабилна, тя не притежава активи, които са свързани с тези държави - Гърция, Италия, Испания и т.н. Няма инвестиции в държавни ценни книжа, имитирани от тези държави, така че, чисто финансово тази дългова криза няма как да се отрази на българската финансова система. Просто въпросът е психологически. Тогава, когато къщата до теб гори, всеки предполага, че цялото село ще се запали.
Водещ: Прави ли са анализаторите, които твърдят, че за да се развива нашата икономика, усилията трябва да бъдат насочени предимно към малкия и среден бизнес?
Петър Славов: Разбира се.
Водещ: Прави са? За да работи всъщност малкия и средния бизнес добре, обикновено трябва да получи кредит от вашата банка, от другите банки, които се занимават с тази работа. Вие пък, за да му дадете кредит, трябва да прецените дали риска не е прекалено голям, оглеждате проекта, който ви предоставят. Според вас, адекватни ли са проектите, добри ли са проектите, които имат бизнесмените в България през последните години, през последните месеци?
Петър Славов: За съжаление, тези проекти са скрити в шкафа. Проблемът не е, че няма проекти, или че тези проекти са прекалено рискови или не са добри, просто бизнесът е скрил тези проекти в шкафа и не смее да ги извади, притеснява се да ги извади. Това е проблема.
Водещ: Добрите проекти стоят в шкафа, а на вас ви се предлагат - какви?
Петър Славов: Просто бизнесът не търси кредити.
Водещ: Мисълта ми е, предлагат ви се лоши проекти, които отказвате да кредитирате?
Петър Славов: В момента няма търсене на кредити, в момента никой не влиза да пита - можете ли да ми отпуснете кредит?
Водещ: Кога ще се промени това, според вас?
Петър Славов: Когато нагласата на бизнеса, че нещата в следващите месеци и години ще бъдат по-различни, ще бъдат положителни.
Водещ: Как да се промени тази нагласа на бизнеса?
Петър Славов: Тогава, когато си даваме сметка какво говорим, най-малкото.
Водещ: Какво имате предвид?
Петър Славов: Имам предвид, че всякакво изказване в посока нереалистично очакване може да създадат и след това обозрими разочарования.
Водещ: Има тапа на кредитирането в момента. Какво трябва да се случи, това ви питам? Ето и среща ви предстои наистина тристранна, на Тристранния съвет, какво бихте казали вие, какво трябва да се случи, за да се отпуши тази тапа, да тръгнат кредитите отново, да се задвижи икономиката ни?
Петър Славов: Аз ще повторя, нагласата на тези, които правят бизнес, да бъде положителна, нищо повече.
Водещ: А кризата, кризата да си отиде? Външният фактор, който не зависи от нас.
Петър Славов: Кризата до голяма степен не влияе директно на българската икономика. Проблемите на българската икономика, които тя в момента има не идват от структурен характер - има стабилен фиск, има стабилна финансова система, населението спестява, банките разполагат с ликвидност, има европейски програми, които подпомагат достатъчно българския реален сектор. Всичко е въпрос на нагласа, всичко е въпрос на предвидимост.
Водещ: Обикновено, когато има някаква криза, било то тя лична, за обикновения човек или такава глобална, на която сме свидетели през последните четири години, силните хора извличат поуки пък и ползи понякога, нали така?
Петър Славов: Да, неслучайно ние казваме, че кризата е и възможност. И неслучайно аз лично съветвам онези български фирми, които успяват да се справят до момента, да използват кризата като възможност, да я използват да дръпнат напред и да вървят пред конкуренцията.
Водещ: А какви са поуките, които вие си направихте от кризата през последните години?
Петър Славов: Ами аз не бих говорил за поуки, защото много от нещата, които се случваха 2007-2008 година с до голяма степен, ако щете, и неразумното кредитиране - и потребителско кредитиране, ипотечно кредитиране и неща от рода - вземи сега лятото кредит, иди на почивка, пък зимата като дойдат сметките за парно ще го връщаш тогава, ние сами банките ги правехме и не предупреждавахме и населението, не предупреждавахме и бизнеса, че понякога подобни действия могат да бъдат опасни. За съжаление не се послушахме едни други и се увлякохме от тази еуфория, когато трябваше да...
Водещ: Говорихте се ги тези работи помежду си, но някак си давахте тези несигурни кредити.
Петър Славов: Въпрос и на, въпрос и на, ако щете, на пазарно поведение.
Водещ: А сега по-трудно ли е, много по-трудно ли е за един обикновен клиент да получи кредит от банка?
Петър Славов: Аз не вярвам, че в момента, особено когато говорим за бизнес кредити, аз не вярвам, че в момента сделка между банка и между клиент не се е получила, защото банката е работила бавно или трудно по този процес или защото лихвите са били високи. В момента банките до такава степен търсят, простичко казано работа търсят, търсят фирми, с които да работят, че едва ли някоя от българските банки в момента ще си позволи да не финансира един добър, един разумен бизнес проект на една успешна фирма.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор. Желая ви успешна година
Петър Славов: Мерси.