Петя Славова за похищението в Сливен

Водещ: Да носи се чувства добре, дано да излезе...

Петя Славова: С каквото можем помагаме, направили сме пълна организация, защото това е една огромна трагедия, човешка трагедия.

Водещ: Огромна трагедия е, да. Но з разбрах междудругото, междувременно, че сте успели да се свържете с обирджията, с похитителя> Вярно ли е. Доколко е вярна тази информация? Разговаряли ли сте с този човек наистина?

Петя Славова: След първата безсънна нощ ние от самото начало знаехме, че управителката на клона е в другото помещение, за което похитителят не знаеше. Обадиха ми се.... адски ме притесняваше какъв ще бъде изходът за нея. Но на другия ден на този телефон, който банката беше оставила се обадиха психолози, на които горещо им благодарим и ни препоръчаха непременно да се видим вече...бяха освободени вече всички момичета, непременно да направим среща с тях и с близките им, защото ще имат нужда от специална помощ. Съответно започнах да звъня поред на номерата, за да се уговорим с тях, защото няма как да ги насилим, те трябва да приемат нали тази наша подкрепа и когато звъннах на едно от момичетата Радина ми вдигна... аз се представям, обади ми се мъжки глас и аз казвам - добър ден, 17.00 часа беше следобед, предполагам, че ... и се представям ...вие сте неин близък, приятел или съпруг, а аз съм Петя Славова, председател на Надзорния съвет на „Инвестбанк" и от другата страна ми се казва... той е още вътре, това е на 24, ами г-жо, Славова, аз съм похитителят.

Водещ: Сериозно? Вие повярвахте ли му в този момент?

Петя Славова: И му казвам - как се казваш момче. Той каза Стефан. Просто го почувствах, че има нужда да си поговори. Той е сам вътре, а просто е нелогично да стои сам вътре и му казвам - какво правиш още, защо си причиняваш това и на себе си и на другите, пуснал си вече момичета, какво правиш там, защо не излизаш. Той ми казва - нямам доверие на никого, не мога да изляза, не мога да се предам. И казвам - Стефчо, ще се биеш ли, с кого, с какво. Като най-интересното беше, че той вече осъзнаваше абсолютно какво е направил. Беше много обиден, че го наричали наркоман. И му казвам - виж, какво цяла нощ така те мразех, че не наркоман, а за луд те мислих, но сега като говоря с теб, виждам, че не си луд, ти си едно нормално момче. Разпитах го, имаш ли близки и се оказа, че нито приятелка имал, а е имал само един приятел. Родителите му починали. И моите родители са починали. И в един момент ми казва - ти си онази Петя Славова, ти къде си? Викам в София съм, къде да съм, в офиса съм си. И вика -аз си мислих, че си в чужбина, четох, че си откраднала 20 млн. И му викам - ето виждаш ли, за теб казват, че си наркоман.

Водещ: Похитителят казва, че е чел за вас, че сте откраднали милиони.

Петя Славова: Г-жо Ризова, всички четат жълта преса. Но както и да е. Това ни даде една обща тема. И му казвам, ето, за теб казват, че си наркоман. Аз как се чувствам и за мен пишат всякакви неща. Излез, колкото се може по-бързо, спри я тази драма, навън седят толкова хора, те имат семейства. Спри го това нещо, излез и се предай. Като си направил тази крачка, няма как да върнеш времето назад. Обяснявах му, че момчето наистина има такива... ни е вярвахме, че ще се оправи, че не е смъртоносно ранен. Той ми каза, че не е искал да го убива, а е искал да стреля в ръката му. Вече не му беше до пари. Даже си говорихме за...

Водещ: Точно това щях да попитам - поиска ли нещо от вас?

Петя Славова: Не, не. Даже си говорим за парите, че носят само проблеми и че смисълът на живота е в малките неща, стига да можеш да ги забележиш ида имаш сърце да ги почувстваш и очи да ги видиш. Той ми казва - на никого не вярвам, ето, и ти виждаш какво е, умна жена си. Викам, добре, какво ще направиш, какво точно. Нито имаш заложници, защо седиш там, защо продължаваш. Викам, хайде, помисли си и пак ми се обади, ако искаш. Той вече ми знае телефона. Той ми казва - по течението. Викам, моето момче, разбери, като майка ти го казвам, моята дъщеря е колкото теб. И той вика - 20 години ме чакат. Животът ми се обърна.

Водещ: Той знае. Всичко е знаел.

Петя Славова: Естествено, той си дава сметка колко груби престъпления е извършил, той си дава пълна сметка, животът ми се обърна на 180 градуса.

Водещ: Вие питахте ли го защо е влязъл във вашия клон и във вашата банка?

Петя Славова: Не можех да го питам. Той беше в такава ситуация. А той сам ми разказа. Абсолютно случайно, нямало клиенти там. И аз му казвам - ето, виждаш ли какъв кучешки късмет имам и аз, точно пак в тази банка да се случи такова нещо. Но в крайна сметка всички имат проблеми. Криза е. Всеки от нас си носи кръста и трябва да живее. Аз му казвам - ти си на 27 години и дори 20 години да е ще бъдеш на 47. И той ми казва - животът ми свършва. Аз тогава трябва да съм умряла. Все пак аз съм на малко повече. Много... от сърце го съжалих, признавам си.

Водещ: Ето, виждате ли, защото сега има и комитет за защита на Стефан. Какво е това нещо, което се случва у нас. Този човек, г-жо Славова, е бил с 50 патрона, доколкото съм наясно със себе си. Този човек е направил нещо, от което зависи животът и ние всички... то не може да сме безчувствени, но и вие, съселяните му, приятелите му, всички му съчувстваме. А на това момче, което е във ВМА, а на тези момичета, които са стояли. Те могат да превъртят. Дано са устойчиви психически. Защо винаги съжаляваме, като че ли престъпникът.

Петя Славова: Много сложен въпрос е това. Аз съм също част от тези хора. Нямам право да го съдя. Има законодателство И точно това щях да казвам - на другия ден се видях с всички момичета и със семействата им.

Водещ: Как са те?

Петя Славова: Когато ги слушах тях, те самите си даваха сметка и казваха, написаха и в пресата - той се държа добре с нас. Какво значи добре?

Водещ: Че не ги е убил.

Петя Славова: На едното момиче пистолетът насочен в главата. Тя казва -просто ушите ми пищят и го моля - моля ти се, моля ти се спри да стреляш. Просто да не говоря, че в първия момент, когато той е влязъл, той веднага е стрелял в охранителя, веднага с влизането. Хубаво е, че е позволил на другия охранител да го изведе, но две от момичетата са влезли в едно малко килерче. Едната е била в тоалетната, която е също малка. Стъмнява се. Няма ток. Те седят там два часа, другата три часа. Стреля се безразборно. Те няма къде да се скрият. Представяте ли си какво са преживели. В един момент...

Водещ: Наистина не можеш да си представиш.

Петя Славова: /.../ и са се грижили една за друга, най-младичкото момиче, тя е на 28 години, тази, която ви разказвам, че е с пистолета на главата, тя му казва - моля ти се, не се сърди, но искам да ти кажа - има колежка в тоалетната, нека да я изведем, спокойно само, спокойно.

Водещ: Тя не смее да излезе, за да не предизвика стрелба вероятно?

Петя Славова: Естествено, как да излезеш. Добре, че са запазили самообладание.

Водещ: И това момиченце на 28 е извеждало колежките си?

Петя Славова: Аз от техния разказ още една нощ не можах да спя, защото в затворени помещение, тъмно, стреля се, не знаеш къде и защо. Той може да стреля по вратата, може да ги убие без да иска. Добре, че се е сетила. Минава още малко време и започва да го моли за другите две и да признае, че и те са в другото помещение, малкото, това килерчето. Много голяма драма са преживели.

Водещ: Вие ще им помогнете ли някак?

Петя Славова: Беше им толкова голямо разочарованието и казват - не ни стига това, което преживяхме, а и на всичкото отгоре, а сега тези сапунки, ние сме малък град, никой от нас не го е познавала. Той до последно е бил с маска на лицето, с ръкавици, с яке и затова е намалил климатика и затова е било толкова студено.

Водещ: Добре, но нали знаете какво се говореше през цялото време, че в този ден във вашия клон са пристигнали огромни суми, може би милиони, които са заплатата на общинската администрация и други някакви преводи и затова похитителят се е насочил към вас. Вие казвате случайно, но това е...

Петя Славова: Искам да обясня. Освен хубавите неща, винаги в една такава критична ситуация се показва и другата за съжаление. Имаше хора, които разпространиха тези слухове. Първо ... ние сме 2011 година. В клоновете в банките, в наличността в касите... Какво представляват банките - те са едни посредници. В банките са парите на населението. Те са едни търговски дружества. Никой няма интерес да държи толкова пари в наличност и те са толкова, колкото примерно в един хипермаркет. Всички заплати вървят по дебитни карти. Всички плащания са безналични и просо не съществува такова нещо. Не знам кой и защо ги пуска тези слухове и какви са тези милиони. Всички хора в днешно време трябва да знаят - те си получават заплатите по карти.

Водещ: Знам, но и аз много не разбирам...

Петя Славова: Кой получава заплата ...

Водещ: ...от тези неща. Прост те са деликатни, банкерски сфери.

Петя Славова: Да не говорим...

Водещ: Като чуеш, че милиони са постъпили от някой си ...

Петя Славова: Просто изключително съм удивена от тези... Няма такова нещо. Ние сме 2011 година.

Водещ: Тоест пари не се държат по клоновете, така ли?

Петя Славова: Естествено. Никой няма интерес. Нали плащаме лихви на депозантите. Всяка една банка това прави. Като ги държиш в трезора нищо не печелиш от тях. Нали трябва да платим лихви на депозантите. Заключени пари в трезора не могат да седят. Съвременното банкиране няма нищо общо с ония времена.

Водещ: Не, това е важно, защото някой друг ще си помисли, че може да вземе един милион от някой друг клон, утре втори, трети човек... Има ли някакво изискване за лимит?

Петя Славова: Никоя банка няма интерес. Всяка банка сама си слага минимален лимит, колкото да може... Когато има заявки, те се правят един ден по-рано. Но има и нещо друго, непрекъснато се повдигаше темата за сигурността на банката.

Водещ: Това ми беше следващия въпрос.

Петя Славова: Ще ви дам един пример. „Инвестбанк" има 130 офиса, нали точки на продажби. Имаме сключени договори с N броя охранителни фирми. Можехме да имаме сключен договор и в тази охранителна фирма.

Водещ: Коя? Тази, в която работи момчето?

Петя Славова: Естествено.

Водещ: Междудругото той не е безработен.

Петя Славова: Разбира се, че е така. И аз това му казах - и къша си имаш, не си безработен.

Водещ: Всъщност той...

Петя Славова: Има хора, които са в много по-тежко ...Естествено, че можеше да бъде охранител на някоя банка. Никой няма гаранция.

Водещ: Да, той е работил в охранителна фирма. Точно така.

Петя Славова: Никой няма гаранция. Да, има ред на издаване на лиценз, не знам на какви психотестове минават, но в крайна сметка ние банките сме търговски дружества. Ще отбележа, че в никоя държава няма друга европейска...няма такава наредба за сигурност на банките, каквато съществува у нас.

Водещ: Тоест ... това е важен въпрос. Когато се издават лицензи за фирми, които да охраняват, според мен трябва да е много строг изискването. Този човек просто можеше да бъде момчето на вратата, а не момчето, което стреля по колегата си, на практика. Понеже сме на финала на нашия разговор, исках само да ви попитам още нещо и да акцентирам на това, защото на мен умът ми не го побира този комитет в защита на Стефан. Аз и преди малко споменах. За мен...Чух даже една реплика, мисля че е на г-н Бояджиев, но не съм сигурна, много експерти слушах, който казва - какъв е този комитет, комитет за защита на един терорист. Но и вие сте го съжалявали. Въобще как стана така, че си променяме непрекъснато отношенията и емоциите към хората?

Петя Славова: Вижте, в крайна сметка границата между ... някак си нашият преход беше... тази криза, някак си границата между доброто и злото малко се разми. И аз по същия начин и аз го казах най-искрено. И аз станах част от тези хора. И аз една нощ мислех - какво го накара това момче да извърши това и го съжалявах от сърце. Но после като видях потърпевшите... но не мога аз да го съдя, не мога да му бъда съдник. Трябва много бърза присъда да има.

Водещ: За какво?

Петя Славова: За да няма други случаи. Иначе какво би станало - всеки нещастен...учителката от Плевен - мъжът й безработен. А това момче, ще остане за цял живот инвалид.

Водещ: Простреляният.

Петя Славова: Тези момичета и семейства им. Те по същия начин. Семействата им са засегнати. Знаете ли какво е да имаш близък, който да е в едно посещение и да се стреля безразборно. Затова казвам, много е тънка. Тази нашата демокрация, свобода стана много тънка. Напето общество се люшка от едната крайност в другата. Всички станахме подвластни на това.

Водещ: За съжаление нямаме повече време да продължим този разговор, но може би си струваше. Предполагам, че при други обстоятелства няма да откажете да продължим разговора. Благодарим ви за това участие.