Магнитна буря от подобна на каньон дупка в Слънцето удари Земята

/КРОСС/ Подобна на каньон дупка в слънчевата атмосфера се отвори и запрати високоскоростен поток от слънчев вятър в магнитното поле на Земята. Това стана причина за магнитна буря от ниво G1 (слаба), която ще продължи до петък (2 декември), според Центъра за прогнозиране на космическото време на Националната администрация за океаните и атмосферата (NOAA). Това съобщи Live Science. Короналните дупки са области в горната атмосфера на Слънцето, където наелектризираният газ (или плазма) на нашата звезда е по-малко горещ и плътен, отколкото в други региони, поради което те изглеждат черни.

Около тези дупки линиите на магнитното поле на Слънцето сочат към Космоса, излъчвайки слънчев материал със скорост до 2,9 милиона km/h, според Exploratorium, научен музей в Сан Франциско. Магнитната буря от ниво G1 може да причини незначителни смущения в електрическите мрежи и да наруши някои спътникови функции - включително тези за мобилни устройства и GPS системи. Може също така да стане причина за появата на полярно сияние на по-ниски географски ширини.

По-екстремните геомагнитни бури обаче могат да имат много по-сериозни последици. Те могат както да свалят спътници, така и да нарушат електрическите системи и дори да доведат до срив в интернет. Геомагнитните бури може да идват от две други форми на слънчева активност: коронално изхвърляне на маса (CME) или слънчеви изригвания. Така наречените CME обикновено имат нужда от около 15 до 18 часа, за да достигнат Земята. Ярките проблясъци на слънчеви изригвания, които могат да причинят радиозатъмнения, пътуват със скоростта на светлината, за да стигнат до Земята само за 8 минути. Сегашната буря е едва една в поредица слънчеви залпове, изстреляни към Земята, докато Слънцето навлиза в най-активната фаза от своя приблизително 11-годишен слънчев цикъл.

Астрономите знаят от 1775 г., че слънчевата активност се покачва и намалява на цикли, но напоследък нашата звезда е по-активна от очакваното, с почти двойно по-често появяване на слънчеви петна, прогнозирано от NOAA. Учените очакват, че слънчевата активност ще се покачва през следващите няколко години, достигайки общ максимум през 2025 г., преди отново да намалее. Когато Слънцето се ядоса.

Най-лошите слънчеви изригвания в историята Най-голямата слънчева буря в новата история е събитието Карингтън от 1859 г., освободило приблизително същата енергия като 10 милиарда 1-мегатонни атомни бомби. След като ударил Земята, мощният поток от слънчеви частици извадил от строя телеграфните системи по целия свят и причинил полярни сияния чак до Карибите. Освен това причинил спиране на тока в цялата канадска провинция Квебек.