Всеки втори иска Сметната палата да налага по-големи санкции при злоупотреби и безразборно харчене на парите на данъкоплатците

/КРОСС/ Сметната палата да дава сигурност на данъкоплатците, че не се злоупотребява с парите им. Одитната институция  да налага по-значими санкции при незаконно използване на държавни средства, както и при харченето им без реална полза за държавата и гражданите. Да е ключов участник в борбата с корупцията, морален и институционален коректив на управлението. Да взема предвид сигналите на гражданите при планиране на одитите, а Народното събрание да обръща повече внимание на резултатите от тях. 

Това очакват гражданите от Сметната палата, показва представително социологическо проучване, възложено от одитната институция на социологическата агенция „Тренд". 

То бе представено на международната конференция на високо ниво „Изграждане на AI капацитет в полза на доброто управление", с която бяха отбелязани две важни годишнини от историята на Сметната палата: 145 години от създаването й и 30 години от възстановяването на одитната институция. 

Проучването е направено е  в периода 13-20 септември 2025 г. чрез интервюта „лице в лице" с 1001 респондента на възраст над 18 г. Темата на анкетата е „Обществени нагласи към Сметната палата и използването на изкуствен интелект". 

Над половината от запитаните (52 на сто) свързват на първо място Сметната палата с функцията й „да проверява как се харчат всички държавни пари". За 37 на сто това е държавна институция, независима от изпълнителната власт. 17% я идентифицират с функцията й да проверява финансовата отчетност на партии и коалиции.

На въпроса кои организации контролира Сметната палата, най-голям дял (42%) отговарят, че това са общините и държавния бюджет, министерствата (40 на сто),  Народното събрание, Министерски съвет и Администрацията на Президента (36 на сто). Интерес представлява фактът, че 28 на сто от респондентите свързват Сметната палата с контрола върху политическите партии. 

Данните от изследването показват също така, че най-голям дял от анкетираните свързват институцията с медийно отразени случаи на финансови нарушения, открити при нейни одити (32 процентни пункта). На второ място (23 на сто) се нарежда темата за контрола върху финансирането на предизборни кампании, дарения и субсидии за политическите партии. Това е индикатор, че Сметната палата се възприема и като институция с надзорна функция спрямо политическата система, макар и в по-ограничен мащаб.  

58 на сто от българите са на мнение, че очакванията им към Сметната палата са свързани с повече сигурност на данъкоплатците, че не се злоупотребява с парите им, 52 на сто, че ще налага по-големи санкции при незаконно използване на бюджетни средства, както и да налага значими санкции при харчене на бюджетни средства без реална полза за държавата и гражданите. 

Повече одити в следните области:

Гражданите са на мнение, че Сметната палата трябва да извършва повече одити в сферата на местното развитие и общините (44 на сто). Втората най-често посочвана област е индустрията и енергетиката (40%) - обществото очаква одитната институция да бъде гарант за прозрачност в управлението на държавните предприятия и инфраструктурните проекти в тази област. 

Трето място заема социалната политика (36 на сто). Това отразява чувствителността на хората към начина, по който се разпределят социалните помощи, пенсии и средства за уязвими групи. Правосъдието също е сред приоритетите (31 процентни пункта). 

Ролята на изкуственият интелект

30 на сто от българите, които са чували за Сметната палата са на мнение, че навлизането на изкуствения интелект, ще помогне на одиторите, но не може да ги замени във всички преценки, дейности, а 25% споделят, че изкуствения интелект генерира информация и изводи, но е необходимо отново да бъдат проверявани от човешки фактор.  Едва 6 на сто са на мнение, че изкуственият интелект може напълно да измести одиторите. 

Общо 48 на сто изразяват положителна прогноза за трансформационната роля на AI, 11 на сто очакват ограничено влияние, а 8% са напълно скептични. 

44% от хората обаче са на мнение, че с помощта на изкуствения интелект Сметната палата ще може много по-бързо и ефективно да извършва своите одити. 

Респондентите виждат подобряването на дейността на Сметната палата в следните области: 

• автоматичен анализ на големи масиви от данни (42%)

• засичане на нередности и рискове в реално време (38%)

• подготовка на отчетите и докладите (20%) 

• повишаване на прозрачността (16%) 

•  комуникация с институции и граждани (11 на сто).

Рискове

Липсата на човешка преценка е определяна от най-много респонденти (34%) като потенциален риск при използване на ИИ в дейността на контролни институции. На второ и трето място са злоупотребата с данни (27%) и възможни грешки в алгоритмите. Комбинацията от тези три риска показва, че основните обществени притеснения са както технологични, така и етични. 

17% виждат опасност от недостатъчна прозрачност на процесите, а 11 на сто - от нарушаване на правата на проверяваните лица.